Разказа ми го приятел: пътувал в чужбина до междинен град, за по-сигурно обаче си взел билет за отиване и връщане. Свършил работа и по указанията на билета 45 минути преди посочения час отишъл на даденото място в деня за тръгване. Чакал, чакал - ни автобус, ни дявол. Отчаял се, обадил се, излязло, че автобусът минал някъде около час и половина преди записания на билета час. Фирмата, продала му уж сигурното документче, му изпратила преди това GSM номер на шофьора - да се свържат, да се разберат. 3 дни опитвал - операторът давал един и същ отговор: "Мрежата е заета". Изпратил sms на фирмата, с която се ангажирал като клиент, за липсата на връзка - ни дума, ни вопъл, ни стон. Не успял да се разбере с шофьора, оня отпрашил за България с чиста съвест, а моят човек останал в пустата му чужбина с пръст в уста. Хем името му фигурирало в списъка на фирмата превозвач, но какво му дреме на шофьора - натискал газта накъм родината и си свиркал. Е, имал моят приятел приятели, купили му билет за влак, прибрал се.



По пътя псувал и се чудел: що така, нали съм клиент,



що не им е подпарило на тия шефове, дето предлагат услугата, да се подпънат и те, да ми я предоставят, след като съм платил? Чудил се, чудил се - нищо не измислил. А знаел, че на други места из планетата Земя не е така: там, след като си клиент, си за тези, на които си клиент, VIP персона: всичко ще сторят за тебе, ако, разбира се, не престъпваш закона и нормите на приличието. Пък има и такива, които дори приличието ги не спира да те обслужат луксозно - кеш си дал, значи техен човек си. Ще те дундуркат като бебенце...

Замислих се и аз - наистина, защо така? Установих разликата: ако тук оня, който си е платил, трябва да се бори сам да му бъде доставена/изпълнена услугата, един вид сам да се погрижи за нейното реализиране, то оня там няма тия грижи - платил е, следователно си е осигурил на 100, че и на 150% съответната услуга. Колкото пo на Изток отиваш, пo си неуверен в това дали поръчката ти ще се превърне в действителност; на Запад не е така -



там броените пари вече утвърждават плътно действителността



Изтокът е нещо като знаменития филм на Уди Алън "Вземи парите и бягай", клиентът е длъжен да те настигне, ако не го стори - толкова по-зле за него; Западът е друг филм, по-скоро друга опера - "Вълшебната флейта": свирваш и хоп! - услужливият продавач се появява пред тебе като джин от магическа лампа. Готов е на всичко, за да ти угоди, докато тук, след като са ти взели парите, вече не си важен - прикоткали са те, охарчил си се, оттук нататък сам се оправяй. Качил си се в такси - онзи надува чалга до дупка; влязъл си в хотела - в 6.00 пускаме прахосмукачки; платил си билет за връщане от чужбина - твой дерт е как ще хванеш автобуса...

В България няма култура на обслужване, няма въобще култура на това как клиентът да бъде доволен, за да дойде пак при теб или пак тук. Пример са многобройните таксиджии мошеници, изографисали колите си досущ фирмата "OK Supertrans", но с надписа "OK Autotrans". Вярно, законът ги е задължил и те са качили тарифите си на стъклата, ала някой по-късоглед пътник или неопитен чужденец все ще се хване.



А че ще рече чужденецът: "В България лъжат!",



това хич не загряват ни мошениците, ни властите. Същото с многото измами с валута по морските курорти, където - дори да не е фалшив, курсът на долар/евро спрямо лева е доста по-неблагоприятен от в София или другаде. Да не споменавам безумната практика доскоро да се взема на чужденците по-скъпо в хотелите, която, прочее, негласно продължава да важи. Туристът, клиентът е като турчин в българска къща - хем непоканен, хем печено пиле иска. Иска, ама като не вади калъчка - ще го прекараме и измамим. А че по тоя начин ще се навреди на името на страната, ще се нарани нейният имидж - голяма работа! Туристите са като мравките, край нямат - един ще откаже да дойде, но друг ще дойде и него ще излъжем. После втори, трети - все е аванта, все е келепир...

Клиентът да се оправя сам - това е девизът на тукашните продавачи на услуги. А пазарът е като Survivor - който оцелее. Накрая обаче наистина ще остане само един - търговецът, който ще се надига на пръсти и ще се взира в далечината - дано дойде клиент, дано се появи купувач.