Един от най-сигурните начини да се разбере, че на икономическия, политическия, властовия и бизнес фронт в България се случва нещо, че там ври и кипи под привидно спокойствие, е, когато започнат кадрили по високите етажи в МВР и в специалните служби.

След изненадващата кадрова рулетка във вътрешното министерство, засилващото се напрежение около разузнаването и стартиралите политически словоблудства около предстоящото отваряне на досиетата, то вече може със сигурност да се каже, че държавата е изпаднала точно в описаната ситуация. Ясно е, че в момента у нас тече мътната вода, която съпътства процесите по запазване или овладяване на властовите, информационните и бизнес лостове. А победителят може да бъде определен само чрез битка в "царството на специалните сенки", както без притеснение може да бъде наречено тайното общество на българското МВР, на специалните служби и на натоварените с тяхното ръководство и контрол органи и институции.

Сигурно звучи направо абсурдно, но



едва ли и самите специални служби знаят какво се случва



по върховете им. За съжаление това е естествено състояние на нещата. Никой не обяснява нищо, предимно се замазва, за да се тушират всякакви възможни негативни резултати от едно или друго "остро" управленско решение.

Да вземем като пример почти едновременното освобождаване от поста шеф на Национална служба "Сигурност" Иван Чобанов, назначаването на възловото място на досегашния му заместник Иван Драшков, както и временното отстраняване на директора на жандармерията Живко Живков.

Вътрешният министър Румен Петков се скъса да обяснява, че това е естествен процес, че нищо не се е случило, че не може да става дума за чистка, че е "изключително доволен" от работата и на Живков, и на Чобанов". Продължението дойде от официално съобщение на МВР, според което "главен комисар Иван Чобанов е заявил желание да напусне поста директор на Националната служба за сигурност и да премине на друга работа, като прекрати кариерата си в МВР".

Оказа се обаче, че Чобанов ще бъде пратен посланик в Зимбабве. Как така някой напуска по собствено желание, за да стане дипломат? Нали някой му е предложил, нали някой е преценил, че Чобанов е подготвен за подобна работа - външният министър ли, правителството ли или пък президентът? А уж щяхме да пращаме само дипломати от кариерата, какъвто изобщо не е Чобанов. Очевидно и тук се повтаря



историята с изпращането на Никола Филчев в Казахстан,



махнатия преди много години шеф на военното разузнаване Чавдар Червенков в Тунис, бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров в Будапеща и т.н...

Освобождаването на Чобанов понамирисва, дори и само за това, че става точно посланик. И то не е, защото не може да се допусне, че той наистина напуска по собствено желание. Какво е изтъргувал, за да си уреди добре платена дипломатическа работа - това сигурно той и още двама-трима знаят. Нещо повече.

Чобанов минаваше за много близък на ДПС. Още от времето, в което беше секретар на МВР - при правителството на Беров. Той беше сложен изненадващо начело на контраразузнаването след махането от поста на сегашния депутат от ДСБ Атанас Атанасов и това стана пак със съдействието на ДПС, което тогава управляваше държавата с НДСВ. Чобанов, който се върна в МВР със и чрез Бойко Борисов при назначаването на последния на поста главен секретар, се ползваше и с неговите протекции. Нещо повече - преди да стане шеф на контраразузнаването, той беше оперативен помощник на Борисов. Място, което после зае Цветан Цветанов - най-близкият човек на сегашния кмет на София и вече председател на неговата партия ГЕРБ.



Напуснал сам или махнат - това няма значение



И в двата сценария печели вътрешният министър Румен Петков. Възможността да е бил изненадан самият Петков от освобождаването на Чобанов обаче може да се види в назначаването на негово място на зам.-шефа Иван Драшков. Явно просто не е имало време за подготовка и реакция. Защото Драшков беше заместник и на Атанас Атанасов, който минава сега за един от най-големите опозиционери на тройната коалиция. Драшков беше и човекът, за когото Бойко Борисов твърдеше, че е голям професионалист и не криеше симпатиите си към него. За Драшков се смята, че е в основата на подготовката на аргументацията за забрана за влизане в страната на Майкъл Чорни и Денис Ершов, което бе адмирирано от САЩ. Последното уточнение е важно, защото то може донякъде да тушира обстоятелството, че той е в контраразузнаването от 1986 г., т.е. бил е в Държавна сигурност. Сигурно мнозина помнят, че сегашната Национална служба "Сигурност" е наследник на Второ главно управление на Държавна сигурност. Така или иначе Драшков има вече 21 г. в контраразузнаването, и то оперативен стаж, което прави лесно слагането на етикета "професионалист, човек от системата".

Ако има нещо сигурно обаче, то е, че



контраразузнаването е голям длъжник на държавата



По всички линии - и на икономическата престъпност, и на контрашпионажа, и на корупцията, и на незаконното изнасяне на български капитали зад граница, и за навлизането на мръсни пари в стопанството. То така и не можа да докаже години наред, че не се поддава на политически натиск, че не изпълнява понякога политически и партийни поръчки, че не следи врагове на съответната власт.

Що се отнася до отстраняването на шефа на жандармерията Живко Живков, то тук нещата не приличат на тези с Чобанов, но пък много приличат на тези с вече пенсионирания началник на пожарната Кирил Войнов. Първо се появяват сигнали, инспекторатът на МВР проверя. Прави някакви изводи и предложения. Съответният началник оспорва изводите. Министърът казва, че е страшно доволен от съответния човек в професионален план. Материалите се дават на прокуратурата. И после министър и началник се разделят по живо, по здраво и по взаимно съгласие. После пак прокуратура, обвинителен акт и обикновено нищо след това...

Засега при Живков е изпълнена само първата част - има становище на инспектората, той го оспорва, материалите са дадени на прокуратурата. Министърът го хвали. Сега се чака какво ще каже държавното обвинение. И всъщност неговата съдба зависи точно от това. Ако каже, че има проблем, то той ще има съдбата на Войнов. Ако ли не, то може и да спаси главата.

Ако обаче последното не се случи, то Румен Петков ще завърши първото



пълно завъртане на кадровата рулетка



на най-висшите етажи. Фактически ще бъдат сменени всички шефове на възлови служби от времето преди влизането му в МВР. Със сигурност ще има и ново завъртане. Под натиск, включително политически и обществен, е работата на националната полиция, на борбата с организираната престъпност.

Така или иначе обаче от цялата кадрова рулетка може да се направят два извода. Единият е, че Румен Петков може да се счита за овладял почти изцяло властовите и информационните лостове във ведомството. А другият е, че в системата ври и кипи.

Ври и кипи във външнополитическото разузнаване - Националната разузнавателна служба, и тук въобще не става дума за двата инцидента и самоубийства, нито за деликатното мерене на шапките между настоящия директор на службата ген. Кирчо Киров и неговия предшественик ген. Димо Гяуров на тема "Либия".

Става дума за



поредната порция обещания и внушения,



че този път ще се напише закон за външнополитическото разузнаване, и за Националната служба за охрана, и за специалните служби и за какво ли още не, че ще се сложи край на законовия вакуум, че ще има ясен регламент и контрол.

И в тази постоянно повтаряща се от години ситуация винаги основният въпрос - на кой да бъдат подчинени службите, по-специално НСО и НРС, които сега минават, че са под контрола на президента.

Шефът на НРС казва, че разузнаването трябва да остане към президента, веднага следва контра на бившия военен министър и настоящ депутат от НДСВ и председател на специализираната парламентарна комисия Николай Свинаров, който смята, че разузнаването трябва да мине под шапката на правителството.

И тук се заформя един хубав скандал, който със сигурност не е личностен, а е политически и междуинстанционален. Заради всичко това може да се обзаложим, че вероятно и тази година закон за службите няма да има.

От всички сценарии, които в момента се разиграват обаче, може да се направят няколко извода. Първият е, че кадрови смени трябва да се обясняват ясно и еднозначно, а не да са съпътствани с детски аргументи.

Освен това е очевидна нуждата от ясна законова регламентация на специалните служби - да се знае кой, какво и кога. А не всеки да се крие зад другия и да мънка. Повече от необходимо е тези структури да покажат, че има смисъл от тях и да станат прозрачни - и като бюджет, и като свършена работа.

Кадрили и скандали е имало, има и ще има. Не само в България, но и в западната демокрация.

Сега обаче остава да се научим, че службите не са направени да следят неправомерно хора, да палят скандали, да харчат безразборно пари, да се крият по кьошетата и да не смеят да разследват определени политици, държавници и бизнесмени, а за да е сигурно общество, че няма да има безнаказаност, няма да има незаконно забогатели, няма да има медици по чужди затвори.

Останалото е царството на специалните сенки.