Важно събитие ни очаква тази вечер в Европарламента (ЕП) в Страсбург. Българското знаме, което от година и половина стоеше малко встрани от знамената на останалите държави от ЕС, ще бъде преместено с половин метър, за да се доближи до тях. Така България ще получи официално признание от ЕП, че е член на Евросъюза.

В този вълнуващ миг председателят на Европарламента ще приветства 18-те български евродепутати с "Добре дошли!" и те за първи и последен момент в Страсбург ще изпитат тръпката на национална делегация. След това всеки ще тръгне по свой европарламентарен път, защото има независим мандат, както е записано още в чл. 2 на правилника на ЕП. Той е отговорен пред собствената си съвест, частично пред съпартийците си от своята фракция и хипотетично пред избирателите, които са го изпратили да брани интересите им в Европа. Формално нищо не го задължава да се държи национално отговорно, защото собствената държава не може да му търси отговорност за работата в ЕП - нито може да му дава инструкции, нито да го отзове. И за да се чувства напълно свободен от какъвто и да е натиск, чл. 4 предвижда само две възможности за прекратяване на мандата му -



оставка или смърт



Нашите първи евродепутати, които иначе ще бъдат равноправни с колегите си от по-старите страни членки, все пак ще бъдат нещо като пробни европарламентаристи, защото краткият им мандат от 4-5 месеца не произтича от пряката воля на народа, а им е даден временно от Народното събрание. Такива бяха и досегашните български евронаблюдатели, които можеха да се изявяват по всякакъв начин в ЕП, но без да гласуват и без да се изказват в пленарната зала. Впрочем, повечето нови евродепутати са стари евронаблюдатели, които продължават да получават все същата си българска депутатска заплата. Големият въпрос пред всеки от тях е какво да прави, за да стане и същински евродепутат чрез пряк европейски избор, от който ще последва и 10 пъти по-висока заплата.

Още докато слушат Одата на радостта при издигането на националното ни знаме, българските евродепутати ще бъдат пръснати в залата сред останалите над 700 техни колеги от другите 26 страни в ЕС. Всеки ще открие мястото си в сектора на политическата група, към която принадлежи - шестима в групата на социалистите, седем (4-ма от НДСВ и 3-ма от ДПС) в групата на либералите, четирима в групата на Европейската народна партия и един (от "Атака") в новосъздадената група на крайната десница. Политическата, а не националната принадлежност има водеща роля в работата на ЕП. Преди дебатите позициите се съгласуват първо в политическите фракции, а когато дойде часът за гласуване, упълномощен представител на групата се изправя без никакво стеснение и с високо вдигната ръка



показва с палец нагоре или надолу



дали да бъде подкрепен или отхвърлен определен документ. Така съпартийците разбират каква е позицията на тяхната група по всяка точка от дневния ред и не се налага да проследяват дебатите в залата или да се стараят да бъдат специалисти по всички въпроси. В Страсбург няма смехотворни конспирации с червени и зелени флумастери, нито пък се правят драми за кворум при дебатите. Важното е залата да се пълни при гласуванията, които преминават винаги в определен час и при бясно темпо благодарение на партийната дисциплина. Няма и гласуване с чужди карти, защото към електронен вот се прибягва само когато не личи ясно мнозинство при вдигане на ръка и освен това бутоните са разположени така, че е трудно да се бръкне в чужда ниша от съседно кресло.

Има случаи обаче, когато



националните съображения надделяват



в съвестта на евродепутата, и той може (с извинение) да не се придържа към доминиращото мнение в групата. Всеки си дава сметка, че колкото и да се чувства изразител на волята на европейските граждани, все пак неговите избиратели имат и национална принадлежност. Той носи отговорност пред тях, доколкото би желал да получи подкрепата им и в следващ мандат. За целта не е нужно да бъде изпълнен с патриотични чувства. В изборите за европейски парламент всеки европеец може да се кандидатира във всяка държава, стига да е живял напоследък там. Българският проектозакон предвижда 2-годишно постоянно пребиваване. У нас вече станаха популярни имената на някои чужди политици, които героично се съпротивляват в ЕП срещу затварянето на реактори на АЕЦ "Козлодуй", и народът би гласувал за тях. Такива са британският консерватор Джефри ван Орден и финландският бивш състезател по автомобилизъм Ари Ватанен. За разлика от тях холандската "зелена" Ели де Хрун-Кувенхофен ще направи добре да не помисля за избори в България, освен ако не разчита изключително на вота на ромите, които тя брани енергично. В нейната родина почти не са останали холандски роми, защото страната ги е свела до нулево равнище още през ХVIII-ХIХ в.

Неведнъж се е оказвало, че



чужденци се отнасят по-отзивчиво към очакванията на българите



Така например натискът на Германия да бъдат изловени едрите бандити в България може с лекота да получи аплодисменти на някои бъдещи европейски избори, когато народът окончателно се убеди, че не бива да разчита на нашата политическа върхушка за подобна деликатна работа. Тогава кандидат като омразния на родното МВР германски експерт Клаус Янсен би могъл да си направи успешна предизборна кампания у нас, без да се налага дори да учи български. Впрочем, за да стане евродепутат от Германия, ще са му нужни 600 000 гласа, а от България - двойно по-малко. Разликата се получава от това, че малките страни са в по-благоприятно положение от големите. Като се има предвид, че европейските избори едва ли ще мобилизират повече от 20-30 процента от българския електорат, хипотетичният германски кандидат би могъл да се класира за Европарламента и със 70 000-100 000 гласа.

Пълномощията на евродепутатите са по-скромни в сравнение с правата на националните парламентаристи, защото те не са преки законодатели на държавите в ЕС. Вярно е, че 60% от законодателството на европейските държави е хармонизирано с европейските директиви, но ролята на отделните евродепутати трудно се проследява. Затова и техните имена са по-слабо познати в родните им страни. Липсата на открояваща се национална отговорност и популярност се компенсира от



засилена демагогия на евроизбори



На тях може да се обещава всичко, защото после се изпълнява малко. Пратеникът в Страсбург и Брюксел е твърде далеч от своите избиратели, за да им се отчита пряко, за разлика например от кмета в селската община.

Има всички предпоставки на първите български евроизбори кандидатите да се надпреварват да "пускат" спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй", да "носят" стотици милиони и дори милиард евро компенсации (това вече се чу), да "вдигат на крак" цяла Европа за спасяване на медиците в Либия и въобще да "правят" всякакви чудеса, за които се оказаха безпомощни като национални политици. При засилващата се апатия на и без това обезверения електорат най-големи шансове имат националистите и популистите. Като се знае, че за евродепутат ще са необходими 5% от гласовете на решилите да се разходят до урните, първите социологически прогнози сочат точно такава тенденция. "Атака" и ГЕРБ ще се представят силно, БСП ще се опре на твърдия си електорат, десните и жълтите вероятно ще изчезнат от еврохоризонта, а ДПС ще се бори със зъби и нокти за своята



"пета колона" отвъд границата



Много европейски държави, които се съпротивляват срещу бързото приемане на Турция в ЕС, няма да бъдат щастливи, ако граждани с турско самосъзнание влязат в ЕП през задния му вход или ако турски граждани решават кой да бъде евродепутат. За да не стане това, в българския проектозакон за европейските избори е записано, че лицата, които желаят да се кандидатират, не могат да имат гражданство на държава извън ЕС (такива са турските изселници с български паспорти), а гласоподавателите трябва да са живели през последните три месеца в България (бариера пред автобусно доставяните избиратели). С яростната си съпротива ДПС може да се саморазобличи не само като етническа, но и като антиевропейска партия, което пак ще обслужи крайните националисти. Така в Европарламента, където би трябвало да не доминира националната обвързаност, България би могла да се окаже изключение.