Вестник "Сега" се озова в ролята на досадната леля, която - като се объркат нещата, казва: Аз нали ви казвах, че така ще стане!

Е, казвахме. На три пъти предупреждавахме, че едновременното кандидатиране на министъра и главния секретар на вътрешното ведомство и очевидните законови проблеми по отношение на последствията, ще доведат до опасни юридически прецеденти.

Фактически целият комплект опасности се сбъдна. Още в началото нарекохме ситуацията "Царски цирк в МВР".

Сегашното развитие на нещата категорично поставя въпроса



има ли изобщо закони в тази държава и всички ли сме равни пред тях



Защото казусът "Бойко Борисов" изобщо не е дребен. Случаят е показателен за това доколко има държавност.

Ще оставим настрана историята около кандидатирането на главния секретар за депутат. Защо изобщо го направи, след като след изборите се отказа? Иначе предизборната агитация в меверейско-генералски стил беше забавна, но не в това е въпросът сега.

Всъщност за далеч по-общия проблем е без значение и личността на Борисов.

Да се концентрираме върху последвалата



лавина от нарушения на закона



Генералът смята, че е прав. Обяснява, че ясно се е отказал да бъде депутат, че не го интересуват "безсмилени спорове", че това са "процедурни хватки", "формализиране на процеса", че това са "постановки" и т.н.

Разбира се, сега той ще тръгне из страната, ще организира спасяване на хора в бедстващите от наводнение райони, ще работи по въпроса с боклука, ще разбива нарколаборатории и ще казва: "Това, в крайна сметка, е важното". На него в това му е стихията.

Но има принципи, които са в основата и на демокрацията, и на държавата. И основният сред тях е, че законите - добри или лоши, са за това да бъдат спазвани и че те важат за всеки един човек.

Още по-сериозен е проблемът, че участниците в конкретния случай стоят настрани като невинни наблюдатели.

Така на практика



сме изправени пред гротескна ситуация



Според закона за избиране на народни представители и закона за МВР Бойко Борисов не може да е в момента главен секретар на вътрешното министерство. С решение на Централната избирателна комисия той е обявен за избран за народен представител. Според закона за МВР пък нито един служител на МВР - пък било то и Бойко Борисов, не може да бъде едновременно във вътрешното ведомство и депутат. Просто има абсолютна несъвместимост със службата в МВР - вж. чл.213, ал.4 от Закона за МВР.

И тук идваме до въпроса, защо вътрешният министър Петканов, правителството, премиерът и президентът мълчат и не правят нищо? Или те са над закона? МВР-шефът е длъжен да предложи на правителството освобождаването на Борисов, кабинетът да предложи същото на президента, а държавният глава е длъжен да издаде указ. Така е по закон. И няма място за мърдане и тълкуване. После Борисов може пак да бъде назначен, може да бъде направен генералисимус, но в настоящата ситуация той просто не може да бъде нито главен секретар, нито дори постови в МВР. И по решение на ЦИК, и по закон си е народен представител. Като му дойде времето, ще може да се откаже. Сега обаче не може.

Всъщност Борисов е прав донякъде, като казва, че това не е негов спор и негова работа. Въпреки че какво ли ще кажат в настоящия случай евроатлантическите служби, чиито оценки той често цитира. Макар че ЦИК го щади лично и



не му налага глоба по закона за избиране на народни представители,



който го задължава да каже от кой район решава да се води избран - вж. чл.110, ал.1. А всеки, нарушил или неспазил закона, се глобява от 500 до 2000 лв. Но и това не е работа на Борисов, а на ЦИК. Както и на президента, правителството, премиера, вътрешния министър.

А тяхната работа би трябвало е да спазват закона. Но у нас напоследък властта се търкаля по улицата. И дори овластените не искат да си мръднат пръста.