Изборният резултат на коалиция "Атака", която скоро ще се пререгистрира в партия, изненада всички - политици, социолози, журналисти, граждани. Сякаш отникъде се появиха 297 000 души и пратиха 21 свои представители в парламента.

Защо социолозите не забелязаха по-рано тази немалобройна група? Какви са хората, гласували за "Атака"? Ирационален, протестен или белег за дълбока криза на политическата система е вотът за "Атака"? Руши ли се българският етнически модел и оставаме ли етнически оазис на Балканите?

На тези въпроси потърсихме отговор от официалните данни от ЦИК, проучвания сред току-що гласувалите в деня на вота (екзит пол) и анализи на социолози и етнолози.





Губещите от прехода са ядрото



Геновева Петрова, "Алфа рисърч"



Изследванията на "Алфа рисърч" регистрират нагласи и подкрепа към вече присъстващи на политическата сцена субекти. В този смисъл потенциалната подкрепа за коалиция "Атака" не може да бъде измерена преди тя официално да се появи като участник в предизборната надпревара.

Още при старта на кампанията проучванията ни откроиха "Атака" като един от добре разпознаваемите от избирателите участници, макар и с все още слаба към началото на юни електорална подкрепа. За няколко седмици тя нарастваше интензивно и в навечерието на самите избори беше в рамките на 3,5-4% от имащите право на глас или около 250 000 души. На самите избори коалицията спечели 296 508 гласа.

Вотът за "Атака" е радикализирана форма на протестния вот, подплатена със силен националистически заряд и избуяваща на основата на етнически напрежения. Коалицията събира симпатизанти както от средите на негласуващите, опирайки се на антипартийните и антиелитаристки настроения в обществото, така и от средите на БСП.

37% от заявилите преди изборите желание да подкрепят "Атака" посочват като втора партия, до която се чувстват най-близко, БСП. Една от основните причини да преориентират подкрепата си "Атака" е разминаването между собствената им и официалната позиция на БСП по ключови въпроси като членството в НАТО, ЕС, продажбата на земя на чужденци.

Резултатите от екзит пол изследването на "Алфа рисърч" показват, че в деня на изборите гласовете за "Атака" са дошли най-вече от хора на възраст между 41 и 50 години, със средно и по-високо образование (но не преобладаващо висшисти), негласували на изборите през 2001-а.

Анализът на официалните резултати на ЦИК по избирателни райони показва, че "Атака" има значително по-висок от средния за страната резултат (8.2%) в областите Бургас, Велико Търново, Плевен, Русе, Сливен, София-област, Ст. Загора, Шумен. Това са все райони, в които има много засегнати от реформите военни поделения и където живеят военнослужещите (независимо действащи, съкратени или пенсионирани) със своите семейства.

От друга страна, в райони където БСП доминира категорично (като Видин, Враца, Монтана, Перник), както и в районите със силно влияние на ДПС (като Кърджали, Разград, Силистра, Търговище) резултатът за "Атака" е по-нисък от средния за страната.

Липсата на емпирични данни не позволява да се прави пряка връзка между засегнати от реформите военнослужещи и вота за "Атака", още повече, че те далеч не са 290 000 души. Но изследванията показват, че послания за "монолитна еднонационална държава на българите", които са нещо много повече от липса на етническа толерантност, намират най-благоприятна почва именно сред такива обществени слоеве, които възприемат себе си като губещи от провеждането на реформите, от политическата система, от интеграцията в ЕС и НАТО, от създаването на конкурентна пазарна среда. И именно такива групи се превръщат в ядро, около което се консолидира подобен радикален протестен вот.





Сидеров събра различните видове протест



Елена Дариева, Таня Тошева - НЦИОМ



В изборния ден НЦИОМ проведе изследвания "exit-poll" на изхода на секциите в 8 избирателни района - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Сливен и Кърджали. В повечето от тях коалиция "Атака" се представи особено добре.

Часове след изборите отношението към "Атака" бе по-скоро прибързано и констативно, отколкото почиващо на познаване на избирателите на тази формация. Затова отделни анализи за коалиция "Атака" откровено приличаха на алиби за оправдаване на неуспехите на отделни партии.

В големите градове средно до 10% от високообразованите избиратели са дали гласа си за "Атака". Коалицията няма специфична тежест в отделни социално-демографски групи. Подкрепата за нея е сравнително равномерно разпределена по социално-демографски признаци. Все пак "Атака" е по-предпочитана от мъжете, отколкото от жените. Избирателите й се разпределят почти равномерно във всички възрастови групи. Най-малко са последователите на "Атака" сред хората на възраст над 60 години.

Волен Сидеров е възприеман като обобщено лице на протеста срещу досегашния политически елит, а вотът за "Атака" успя да събере различните видове протести на населението. Това е първата политическа формация, която след 1989 г. влиза в парламента на вълната на недоволството от последните 15 години.