|
Но съм скептично настроен и не вярвам, че е чак толкова лесно, както го казват: "Не ви щем парите, искаме действия! Опростете дълговете на най-бедните държави!". И ето че Г-8 ще се видят принудени да вземат решения, които ще доведат до прекратяване на бедността и глада. Да, бе, да.
Вижте зрителския интерес в държавите, където се проведоха концертите. Има интересна зависимост. В САЩ - рекорд (близо 2 милиона), в ЮАР - почти нулев интерес - 8000. В Москва - 20 000. Колкото е по-бедна една държава, толкова по-малко е ентусиазирана и вярва на подобна кауза.
Легитимиране на тираните
Като стане дума за бедност, глад, геноцид, Африка, се сещам за сцена от филма "Блек Хоук даун". Пристигат помощи от ООН в Сомалия, пратени от загрижения западен свят, те попадат в ръцете на главорези от кръга на генерал Айдид. Униформените убийци стрелят на месо по всеки, който иска да вземе храна, и прибират помощите, за да търгуват с тях.
Това, че в света има много бедни държави, не означава, че в същите тези държави няма много богати хора. Това обикновено са диктаторите и е една замогнала се върхушка, която дърпа всички конци в страната. Каквото и да направи демократичният свят, каквато и позитивна стъпка да предприеме, ще трябва да се договаря с тях. Никой не може просто да отиде в Еритрея или Сомалия и да започне да изгражда, примерно, водоснабдяване за бедните райони. Ще трябва да легитимира някой от главорезите. Легитимацията от своя страна само ще бетонира тираните за дълъг период от време, а те ще продължават да упражняват терор, който води до бедност и глад. Така се получава порочен кръг, от който няма излизане.
Грешни тези, грешни очаквания
Ако направите проучване сред българите например, дали са за прекратяване на бедността по света, вероятно ще чуете, че са съгласни. Но ако извадите калкулатора и започнете да смятате какво трябва да се направи, резултатът рязко ще се обърне. Ако се наложи да се откажем от иракския и либийския дълг? Вярно е, не сме от Г-8, но ние също имаме дългове, които ни присядат и, въпреки че сме сред най-бедните европейски държави, никой не ни ги опрощава. И няма защо - взел си, ще връщаш.
Огромният проблем с бедността и глада в Африка, в Северна Корея, в някои латиноамерикански държави е скрит в системата - системата, която управлява света, и системата, която управлява конкретната държава. В повечето случаи дори най-богатите държави да решат да променят статуквото, то задължително трябва да премине през промяна на статуквото в конкретните държави. Ангола е фрашкана с диаманти, но това не означава, че там хората са богати. В Нигерия ще се издавят в нефт, но бедността и там е доста широко разпространена. Но нито "Шел" ще се откаже да експлоатира находищата си, само и само защото няма демократична система, нито диамантената борса ще се откаже да търгува с анголски камъчета - такава е истината.
Първата стъпка в такива случаи е промяна на режимите. В повечето случаи налагането на демокрация е трудно и много скъпо струващо начинание. Като в Ирак например.
Г-8 ще вземат някакви решения. Няма как - 3 милиарда души са гледали концерта Live-8 и ще очакват действия. След това ще броим до три дни и всичко ще отшуми.
Така или иначе тези дългове нямат шанс да бъдат върнати. И цялата операция прилича на счетоводно приключване на века. Изчистване на баланса, придружено с бележка до бедните братовчеди: "Хайде, момчета, отваряме нова страница. Но този път, като ви дадем пари, да знаете, че няма отърване. А, да... и ми дължите услуга". Подпис G-(Gotfather)8.
