Едно време хората произвеждали смет. Тя е това, което се смита - трохи, прах, обелки от плодове, черупки от яйца и орехи, отвреме навреме по някой кокал. Във фолклора се случвало да трампят сметта за сливи и подходяща брачна партия. А иначе най-банално я изхвърляли на бунището, където петелът радостно и тутакси свиквал харема на банкет - то все приятни изненади имало в нея. Оттам и крилатата фраза - кукурига като петел на бунище.

С развитието на цивилизацията ни в нейния индустриален етап почнахме да произвеждаме нещо друго - боклук. Боклукът е миризлива смес от целулоза, гума, пластмаса, метал, стъкла и какво ли още не. Разбира се, и органични отпадъци се намират. За жалост нестихващото



търсене на храна от едни човеци в боклука на други човеци



доказва печалните антиномии на същата тази цивилизация.

Само София произвежда 1000 тона боклук на ден. Произвеждането на боклук е някак между другото, а по-следващите занимания с него са непрестижни. Може би затова все е така, че тези, които се занимават с боклука, винаги изглеждат по начин, който кара магазинера да им разглежда банкнотата недоверчиво, преди да им даде поръчаното. Въпреки че са я изкарали въпросната банкнота с честна, трудна, мръсна работа.

Боклукът и парите са в странна връзка, затова е горният пример. Чисто психологически имат една особена прилика. На парите не им отделяш кой знае какви страсти, ако ги има. При боклука е обратното - едва като почне да прелива от кофите и да вони, да генерира мухи и болести, страстите покрай него пламват.

Не чак като в море от любов, но пак море си е, и все - зараза.

Това пламване в София не е сефте. Още миналата година суходолци възроптаха срещу нарушения срок на използване на тяхното сметище, софийските кофи запреливаха, после Софиянски се договори за отсрочка, и нещата се оправиха. Но срокът на отсрочката изтече, Стефан стана депутат, суходолци пак възроптаха, а новите сметища предизвикаха същия ропот в селищата, закъдето са уж предназначени - Сливница, Локорско, Връбница, Кремиковци.

Столица и околности взеха да се понамразват. И едните вдигат лозунги -



НЕ ЩЕМ БОКЛУКА НА СОФИЯНЦИ ТУКА, ДА СИ СТОИ ПРИ ТЯХ!



А другите питат - АБЕ НЯМА ЛИ ВЛАСТ, ЗА ДА СЕ ОПРАВИ С ТИЯ СЕЛЯНИ, СЛЕД КАТО ГРАДЪТ ЩЕ СЕ ИЗДУШИ?

Грозно. Нещо подобно имаше преди 12-13 години, когато при прочулия се с голфостроителство Янчулев беше източен язовир "Искър", и София остана без вода. Ренета Инджова посегна към Места, а еколози и местно население пламнаха от възмута, и дадоха лют отпор - Не барайте чуждата вода, хищници!

Кой е виновен за тези безобразия?

При всички положения - не боклукът, не софиянци, не суходолци и не локорци.

Май пак се оцапа властта. Не си е свършила работата. Ние сме си платили, за да няма боклук край къщите ни. А има.

Ако новите заводи за пакетиране на отпадъците са безвредни, тогава хората не би трябвало да протестират. Ако протестират, значи някой не им го е обяснил, както трябва. Може би не е достатъчно да се кандърдисат само тия, които ще вземат някоя пара от работата - кметове и съветници. Може би е трябвало да се обяснява от врата на врата, може би е трябвало и ешмедеме с кебапчета да се даде по тоя повод. Не е грехота за такова важно нещо като боклука, след като за такова като изборите се яде и пи на поразия. А ако парите са малко, и /или/ кметът не се разбира с Общинския съвет, или не сколасват със сроковете, защото еди-какво си не е монтирано -



и тогава властта трябва да опере пешкира



Тя или не умее, или не иска, или не може. В такива обстоятелства не следва да се чуди, че я атакуват ангро, обявявайки я за боклук, като по най-неприемлив начин присъвукупяват към нея и някои малцинствени етноси...

Когато не можеш да се оправиш със собствените си боклуци, има два варианта. Или самият ти не струваш, или някой тайно ти цапа и мърси. Човек е така устроен, че рядко приема първия вариант. Вторият му е по-лесен, особено ако има кой да му го внуши.

Тоест, не твърдя, че боклучавата власт е излъчена от бисерни граждани. Твърдя, бедите ни в това отношение са заслужени, но все пак вината на тия, които вземат заплати, за да се справят с проблема, е неизмеримо по-голяма от вината на тия, които им плащаме заплатите.

Твърдя още, че отношението ни към боклука е по азиатски двулично, че по този въпрос се преструваме, докато замитаме всичко под килима.

И не става дума само за София. Става дума за това, че по много села се плаща такса смет, но никаква смет никъде не се извозва, а се изхвърля на бунището или в близкия дол. Наскоро пишещият тези редове стана свидетел на идиотска случка. След като прекара уикенда в хотелче за 40 човека в живописно кътче на родината, и се накани да си тръгва, пишещият и компания получи следното прошение от управителя:

- Абе я да ви помоля, нали сте с кола...Вземете тая торба и я хвърлете някъде по пътя...И пак заповядайте.

И ни тикна чувалче с боклук. Оказа се, че от чистотата не "го обслужвали", поради неплатени сметки или нежелание, или някаква друга причина, основателна като ръждясал контейнер.

Триста метра под хотелчето минахме край "екопътека" с пищни табели, видимо глътнала голяма порция екоевра, и видимо усвоила малка част от глътнатото.

Оставихме торбата в началото й, в едно кошче, уж за боклук, но със силно декоративен вид.

Не твърдя, че постъпихме правилно, но формите на протест също се деформират, под влияние на обстоятелствата.