Евгения Иванова е етнолог, доцент по етническа политика в Нов български университет. Изследовател на малцинствата, води курсове по балканистика. Скоро предстои да излезе от печат последната й книга "Балканите - съжителство на вековете".



- Г-жо Иванова, основателни ли са според вас страховете за разрушаване на българския етнически модел заради изненадващия успех на "Атака"?

- За мен "Атака" не бе особена изненада. Още след като на миналите избори царят превзе с гръм и трясък парламента, казах, че следва генералът. Очаквах я Бойко Борисов, я Богомил Бонев да прегърнат, макар и може би не чак толкова агресивно като Сидеров, каузата на национализма. Особено Бонев. Но фактът, че именно Волен Сидеров стана изразител на тежненията за силна ръка, подсказва няколко неща. Първо, че българското общество - може би за щастие - все още не може да роди сериозно националистическо движение. Затова аз не съм толкова уплашена - за мен Волен Сидеров е слаба ракия. Немалка част от хората - а те са много повече от гласувалите за "Атака" - предпочитат силната ръка пред демокрацията. Слава богу, че Волен Сидеров не е силна ръка, а само се привижда като такава.

- "Атака" може ли да подготви почвата за една следваща и вече много по-мощна националистическа структура?

- Много се надявам Сидеров и хората му да се дискредитират. Имайки предвид кои са - съюз "Защита" (доста смешно впрочем "Атака" и "Защита"), кръгът около Минчо Минчев и "Зора", Станислав Станилов, Румен Воденичаров - все хора, които отдавна се мъчат да набраздят националистическата нива. Но не мисля, че това са хората, способни да увлекат широки маси. Национализмът не е национализъм, когато разполага с 8%. Националистическата мобилизация обикновено съвпада с моменти на криза. И понеже ние сме в перманентна криза, може би вече сме свикнали с нея.

- Ако погледнем към съседите си, вероятно можем да се поуспокоим - Сидеров няма подкрепата на един Корнелиу Вадим Тудор, например.

- Вадим Тудор заедно с още една националистическа партия начело с кмета на Клуж на предишните парламентарни избори през 2002 г. в Румъния взе гласовете на 1/4 от избирателите. На президентски избори е бил трети и втори. Така че ако се сравняваме с Румъния, положението там винаги е било доста по-драстично.

- Румънските националисти са анти-унгарското и анти-ромското малцинство. Българските - анти-турското и анти-ромското. Преди години Тудор публикува списък със 180 предатели и изменници, които трябва да бъдат екзекутирани. На сайта на "Атака", което по-скоро бе провокация, излезе списък с 1500 евреи, заемащи ключови позиции в обществото. Приликите май са множко.

- Да, но ако погледнем електоралната подкрепа, "Атака" е в пъти по-слаба от "Велика Румъния". Тревожното е, че у нас за първи път се получава такъв голям процент. Досега най-големият успех бе на Българската национална радикална партия на д-р Иван Георгиев през 1991 г. - тогава тя получи 1,13%. Но и сега, когато националистите спечелиха 8%, пак не се притеснявам за етнически сблъсъци и за членството ни в ЕС.

- Можем ли да си обясним късната поява на "Атака" и относително невисокия й резултат отчасти и с по-бедното ни от западните и северните ни съседки националистическо наследство от времето на социализма?

- Не мисля, че някой е застрахован от национализъм. Много пъти са ме питали могат ли и у нас да се случат събития като тези в Босна и Косово. Едно категорично "не" би бил лекомислен отговор. По-скоро бих могла да обясня защо не са се случили такива неща у нас, а не дали биха могли да се случат - те навсякъде могат да се случат. Национализмът съществува латентно в обществото и само "чака" нещо да го мобилизира. В този смисъл нашият етнически модел не е толкова уникален (бих го нарекла етно-политически, а не просто етнически).

Целите Балкани са изтъкани от комшулук. Ще напомня, че комшулукът става известен на света не през българския, а през босненския опит. А видяхме после какво се случи там. Най-важното за сътворяването на национализма е заплахата от другия. Да оставим "възродителния процес" и "голямата екскурзия" - мнозина биха казали, че нищо не можеше да се направи при режима на Тодор Живков, макар че и това е доста спорно. Но да вземем 1990 г., когато националистите от Хасково, Кърджали, Разград и Шумен и пр. идваха с автобуси пред парламента и телевизията да протестират срещу връщането на имената на турците. Тогава можеха да станат някакви катаклизми. А не се случиха не поради особената ни толерантност - не по-различна от тази в Босна или в Македония, нито поради особеността на зараждащия се тогава български етнически модел. Просто тогава българското общество не успя да се уплаши достатъчно.

- Значи българският етнически модел не се крепи на прословутата българска толерантност и ролята на ДПС?

- Толерантност, разбира се, има, но тя не е суперуникална, има я и другаде. ДПС наистина играе важна роля за българския етнополитически модел. Голямата му заслуга е в това, че успява да обуздае крайни елементи като Адем Кенан, например, както и крайните елементи вътре в себе си. Самото му присъствие във властта също е гарант срещу националистически сблъсъци. Макар че това не е сигурна спирачка - албанците също присъстваха във властта в Македония, когато започнаха сблъсъците. Струва ми се обаче, че огромният успех на това никакво движение "Атака" се дължи не на антитурската, а на антициганската карта - не можем да не отчетем случаите в "Захарна фабрика", Самоков и къде ли не. Вероятно мнозина са привидели в "Атака" отдушник на ксенофобските си настроения. В никакъв случай не казвам обаче, че циганите са невинни агнета. Не съм поддръжник на онези правозащитници у нас, които твърдят, че правата на циганите винаги са нарушени, и трябва да се занимаваме само с техните права, но не и задължения.

- Могат ли призиви като този на Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет за забрана на "Атака" да разпалят още повече междуетническо напрежение? Мислите ли, че ключът към решаването на всички обществени проблеми е безкомпромисната борба за човешки права?

- Човешките права трябва да се защитават при всички случаи. Преиграването с тях обаче води до ново нагнетяване на недоволство. Навсякъде ни се обяснява, че циганите имат привилегии, че могат да не си плащат тока, макар че за последното не са виновни те, а държавата. Не е луд тоя, който яде баницата, а който му я дава. Преиграването с човешките права и неглижирането на задълженията към законовите норми и обществени правила може да задълбочи този процес. От една страна, правозащитниците защитават човешките - не циганските, разбира се - права на циганите; от друга - голяма част от обществото, не само подкрепящите "Атака", а може би над половината от българското население - счита по принцип циганите за крадци, престъпници и убийци. Така хем се защитават права, хем виновните не се вкарват в затвора, хем виновни се изкарват всички цигани. Няма ясна визия, че циганите са хора като всички останали и че които от тях са крадци и убийци, трябва да са в затвора.

- ДПС получи невиждан досега изборен резултат. Дали това е белег за надигащ се турски национализъм или е просто защитна реакция от разнопосочни политически атаки - от ДСБ до "Атака"?

- Този висок резултат не идва чак толкова от автобусите - такива имаше и на предишни избори. Да погледнем райони като Смолян, например, където никога не е имало депутат на ДПС, и като Благоевград, където ДПС досега винаги е вземало 1 мандат, а сега цели 3. Това са все помашки райони (пак за мен понятията "помак" и "българин мюсюлманин" или "българоезичен мюсюлманин" са равнозначни). Никога досега в помашките райони, с изключение на Гоцеделчевско и Благоевградско, ДПС не е взимало толкова много. Помаците в Смолянско и Кърджалийско досега са гласували повече за СДС, отколкото за ДПС. Така че голяма част от гласовете за Движението в тези райони дойдоха от помаците. Също - и от циганите. Във Видин за първи път така масирано гласуваха за ДПС. Досега то можеше да разчита главно на т.нар. турски цигани.

- Очаквате ли националистическият подем да бъде обуздан от парламентарните механизми на политическо представителство?

- Забраната на "Атака", непрекъснатото занимаване с нея по-скоро би имало обратния ефект. Но смятам, че те са доста слаба ракия и че доста скоро ще се разцепят и сами ще се дискредитират окончателно, без някаква особена външна помощ. Големият медиен шум и преиграването може само да ги превърне в жертви - както ОМО-Илинден навремето. И нищо чудно, ако така се развият събитията, скоро на Красимир Кънев да му се наложи да защитава и правата на "Атака".