Грижата за болен или самотен възрастен човек в България е лукс, ако не и невъзможна мисия. Обичайният изход е пряко договаряне с медицинска сестра или настаняване в социален дом или хоспис. Това решение обаче в България все още е обрасло с предразсъдъци, угризения и тревоги какво ще кажат съседите. Дори да се прескочи психологическият праг, нещата не се улесняват - ходенето по мъките тепърва предстои. Освен ако човек не разполага с почти неограничен бюджет.

Какви са възможностите?

След сърдечна операция, след инсулт, инфаркт, при дископатии, операции на опорно-двигателната система, при лечение на нервната система болният има право на допълнителна рехабилитация и физиотерапия. Тя се извършва в 100 болници у нас. Има ги почти във всяка област. Престоят там се плаща от здравната каса по клинична пътека. Пациентът



може да остане максимум до 20 дни



и през цялото време е под лекарско наблюдение. За онкоболните в краен стадий касата също поема престой в болница, отново максимум за 20 дни.

След тези 20 дни грижите остават в ръцете на близките. Често се налага уговорките с болногледачка да започнат още край болничното легло. Известен брой оферти за такава услуга могат се открият по вестниците и интернет. Но обикновено имат 2 недостатъка - излизат скъпо, а и винаги има риск да не попаднеш на подходящ човек.

Сравнително по-нова алтернатива е настаняването в хоспис - вече ги има в почти цяла България. Заведенията са регистрирани към регионалните центрове по здравеопазване. Таксите варират от 350 до 1000 лв. на месец, а срещу това има избор - от скромни стаи до лукс обзавеждане и процедури.

Финансово достъпни за средностатистическия гражданин остават само социалните домове. Те обаче не са болнични заведения и затова в тях няма постоянна лекарска грижа, предупреждава Татяна Тодорова, началник-отдел "Специализирани институции и хуманитарна помощ" към Агенцията за социално подпомагане. Освен социални работници в институциите има медицински сестри, фелдшери и санитарно обслужване. Лекарите идват само на посещения. Затова в социалните домове настаняват



само възрастни с леки проблеми



Тъй като настаняването в институция не се отразява на бюджета на близките, да се намери място е почти невъзможно. Понякога се чака с години. В момента реда си чакат 2600 възрастни.

В социалния дом възрастният може да остане краткосрочно - до 3 месеца, или за по-дълъг период, което е по-разпространено. "Практиката показва, че който влезе веднъж в дома, повече не желае да го напусне. Възрастните смятат, че така осигуряват комфорт на децата си. Често прехвърлят жилището си на тях, отстъпват им го и отиват в дом. Много по-малко са тези, които са самотни и наистина няма кой да се грижи за тях", обясни експертът.

Таксите се плащат всеки месец и са 70% от дохода на настанения. Само в домовете за хора с психически увреждания таксата е 80% от личния доход. Ветераните от войните и военноинвалидите пък плащат само 30% от доходите си. Институциите приемат и самотни възрастни без доходи, за които плаща държавата.

Пътят до дома е не само дълъг, но минава и през известно количество документи. Първата стъпка е молба в дирекцията "Социално подпомагане". Служителите са длъжни в 14-дневен срок да посетят дома на нуждаещия се, да изготвят социална оценка и да му препоръчат подходяща услуга. Настаняването в институция се смята за крайна мярка. Поне такива са европейските изисквания.

За да няма съмнения за корупция, постъпването в институция винаги е



по реда на подаване на молбите,



разясни Тодорова. Само по изключение и при тежки случаи социалните работници имат право да настаняват някого, преди да му е дошъл редът. В този случай задължително се иска и писмо от кмета на общината. Ветераните от войните и военноинвалидите също могат да постъпят веднага след подаване на молбата.

"Никой не може да каже колко време се чака за настаняването в дом, защото почти няма случай, в който възрастният да го напусне по собствено желание", обясни Тодорова. Най-често домуващите остават там до края на живота си.

Най-тежките случаи са при възрастните с деменция, защото положението там е необратимо. В 13-те дома в момента живеят 869 болни. "Когато за болния няма място в тези домове, за роднините е изключително трудно, защото те сами трябва да поемат грижите, докато се освободи място". Обикновено за място се чака средно по около 6 месеца.

Домовете за възрастни с физически увреждания са 25, но и те не стигат. В момента там са настанени 1600 души и капацитетът е запълнен. Освен хора с увреждания в тези институции настаняват и възрастни, прекарали инсулт или получили парализа.



Във всеки дом за стари хора



има и отделения за лежащо болни. Там възрастните получават медицински грижи, но само от персонала на дома. Лекарското наблюдение е чрез джипито.

2519 души живеят в домове за възрастни с умствена изостаналост, а 1396 души - в домове за психични разстройства. "Възрастните в тези институции редовно си пият лекарствата и затова се чувстват по-добре тук. За съжаление, след като състоянието им се подобри и се върнат при семействата си, често отново се влошават", разказва личните си наблюдения Тодорова. Най-често това се случва, защото вкъщи болните отказват да пият лекарства, а оттам тръгват и скандалите с близките. Така настава омагьосан кръг.

Изискванията на ЕС обаче са социалните институции да стават все по-малко и да се набляга на алтернативните услуги. В много случаи обаче това е невъзможно. Няма услуга, която да е в помощ на човек с деменция например. Възрастните с психически проблеми също не могат сами да се грижат за себе си или да престояват в дневен център само за няколко часа.



При по-леки заболявания



социалните работници препоръчват на нуждаещите се да ползват някои от алтернативните услуги в общината. Но самите възрастни странят от новостите и много по-лесно се съгласяват да отидат в дом. Макар болни, някои не приемат чужди хора да се грижат за тях.

Една от най-разпространените услуги е "Домашен социален патронаж". В момента тя се предоставя в 272 общини, като от грижи са обхванати 32 051 души. Програмата е предимно за възрастни, които не са в състояние сами да се грижат за себе си. Грижите се предоставят по домовете им и обхващат хора над 60-годишна възраст, както и хора с I или II група инвалидност. Всяка община самостоятелно определя цената на услугите. Обикновено се плаща на час. Услугите включват доставка на храна по домовете и стоки от първа необходимост, както и поддръжка на жилището и личната хигиена. На инвалидите се предлага и съдействие при изготвянето на документи за ТЕЛК и за помощни средства. Предлага се още плащане на ток, вода и телефон, както и подаване на документи в различни институции. Медицински сестри пък мерят кръвното.

За престой в дневен център



възрастният плаща 30% от дохода си



В страната има и 30 центъра за социална рехабилитация, където услугите се ползват почасово, а обслужването в рехабилитационния център е безплатно.

3000 социални работници пък са наети по държавните програми "Личен асистент" и "Социален асистент". Те се грижат само за хора с над 90% увреждане или за деца с над 50%, за тежкоболни и самотни хора, както и за болни, които имат затруднения да се обслужват сами. За целта е нужно болният да има удостоверение от лекарска комисия, че има нужда от асистент. Неудобството е, че всяка година договорът със социалния асистент трябва да се подновява. По програмата "Личен асистент" грижите за нуждаещия се поемат само роднините на болния. Те трябва да са били безработни и всъщност това е начин да получават и заплата за труда си в целодневните грижи.

От 10 г. социални услуги предлагат и частни доставчици. Това могат да бъдат фирми и неправителствени организации. Единственото изискване към тях е да са регистрирани в Агенцията за социално подпомагане. В момента в регистъра има 889 доставчици.



---ВЪЗМОЖНОСТИ---

66 са домовете за стари хора у нас и в тях живеят 5250 души. Други 6357 възрастни с болести и увреждания също са настанени в институции. 13 са домовете за хора с деменция, 29 са за хора с умствена изостаналост. 15 са институциите за възрастни с психични разстройства, 25 - за хора с физически увреждания. Предстои откриването на още четири такива заведения - в Харманли (с 50 места), Крумовград (50), Враца (50) и Мизия (35). И те обаче едва ли ще отворят място за всички нуждаещи се.