|
| Орлин Стефанов |
Но предаването, в което режисьорът Явор Гърдев бе застъпник за величието на Стефан Стамболов, е може би най-тревожният пример за манипулирането на обществото и за насаждането на неверни представи. В пряк текст прозвуча риторичният въпрос
"Защо Стамболов да не и най-великият българин"
До питането се стига чрез серия от силогизми, които могат да са нарицателни за ловка софистика, при която с нетърпящ възражение тон се поднасят псевдоистини, премълчават се несъмнени, но неприятни за презумпцията "велик!" факти, откъсват се постъпки от техните последствия, натрупват се умозаключения върху емоционални възклицания.
Дискусия няма, тъй като звучи предимно вещанието на застъпника Явор Гърдев. Този доста напористо лансиран режисьор има за своя публика неколцина актьори, които едвам вмъкват по някоя предимно потвърдителна реплика. Щом се забележи и най-малък намек за проблематизиране, като в изказването на Иван Радоев, чрез затихване на звука в "артистични" реверберации всичко приключваше незабавно. Някои от присъствалите останаха единствено с умното си мълчане и разбиращо изслушване. Може и да са казали нещо хората, ама нали след тях
идват на ред монтажните ножици…
Но защо нямаше реални опоненти с исторически познания, с готовност да противопоставят факти, събития, да внесат толкова потребната дискусионност? Явно задачата на сценаристите Д. Стоянович и М. Лазаров и на режисьора Л. Аврамов е предпоставена - да се възхвали една фигура въпреки многобройните исторически факти, които са напълно неблаговидни.
Например обстоятелството, че макар да е в комитет по записване на доброволци за опълчението, той не се сражава, а трупа капитали със съмнителни сделки за интендантските служби на войската. Нарицателни са грабителските инстинкти на Стамболов в съдружие с кмета на София Димитър Петков край игралните маси, където е държал банката до пълното, понякога и подмазвачески доброволно, разоряване на останалите комарджии. В еротоманските "подвизи" на Стамболов, при които той не се е гнусял от шантажа и грубите инсценировки, от пряко насилничество също няма никакво величие и следователно отсъстват от апологетичното предаване.
Една от най-наглите фалшификации е спекулата, че Стамболов бил най-популярният и ефективен поет и публицист, макар в художествено отношение да отстъпвал на Ботевото творчество. Ако е за популярност и ефективност,
палмата на първенството се полага на Добри Чинтулов!
Самостоятелността на Стамболов се въздига като абсолют, а пък значимостта му се доказва с хвалби от чужденците. Ами дали те не са го харесвали, защото им играе по гайдата? Дори взаимоотношенията с князете Батенберг и Фердинанд били белег за величие, а това че чистосърдечният герой при Сливница е прогонен, за да може хъшът да стане монарх като първи регент, се пропуска. Както не се посочва пълният крах на рекета с оставките на всесилния премиер и министър на вътрешните работи. За това как в предаването се спекулира с азбучно известните репресии и фалшифицирани избори, с разбиването от диктатора на хипертрофирано представяната опозиция е просто неловко да се говори. И изглежда, че на шока от това предизвикателство специално се разчита. Вещателят Гърдев ни е поднесен
в стил "Триумф на волята" на Лени Рифенщал,
когато немската документалистка филмира нацисткия конгрес в Нюрнберг. Заснет в ракурс отдолу нагоре, движещ се без да крачи, а преплувайки между фасадите на ул. "Раковски" с буреносни облаци над тях, Гърдев е като въплъщение на волевия спасител на нацията Стамболов. Разбира се, тази патетична стилистика от 30-те г. на миналия век се посмекчава и с цветни кадри, на които виждаме как Гърдев крачи с високите си кубинки и с раница на гръб, дори в даден момент се поизлягва на една пейка, а наоколо се суетят с всекидневните си занимания обикновените хорица.
За Стамболов ли е филмът или за Гърдев, запитваш се неволно…
. 
