|
| Константин Тренчев |
- А защо мислите, че синдикатите нямат протести?! Ние имаме позиция, но не само синдикатите в едно общество обединяват хората. Например случаят на хората с казаните за ракия. Докато не възникна проблемът, те не са чувствали необходимост да се сдружават. Безотговорните политици обаче са подписали ангажимент в Европа за облагане със сериозен акциз. Хората се почувстваха ощетени и излязоха на протест. Не виждам защо в случая трябва да се търсят синдикатите. Ако имахме синдикат на производителите на домашна ракия и той не е реагирал, тогава има основание за такъв въпрос. Хората се обединяват около проблем, който им тежи. За съжаление ангажиментът е поет от политици, които не познават душевността на българина и така създават проблеми.
- Но таксиметровите шофьори например поставиха искания, които в по-голямата си част бяха свързани с условията на труда...
- Тук проблемът е друг. Таксиметровите шофьори никога не са били единни в организационен аспект. Към КТ "Подкрепа" има организации на таксиметрови шофьори, има и други по-дребни техни обединения. Но мога да твърдя, че не е имало ясно оформени искания, за да се намесим според възможностите си. Така че не може да се каже, че ние не сме си свършили работата. Стана един криминален инцидент, който постави остро въпроса за сигурността на шофьорите. Стигна се до протести, но и до момента исканията им не са много ясни и изчистени. И какво излиза, че ние сме виновни за всяко напрежение в тази държава. Сега пък има обществено сдружение, което иска да съди таксиметровите шофьори за това, което са предизвикали. Хайде сега, как да се угоди на това общество?!
- Миналата година КТ "Подкрепа" водеше лекарските протести. Защо сега ви няма?
- За лекарите нещата са много по-сложни. Миналата година медицинската федерация на КТ "Подкрепа" постави остро въпроса за кризата в здравеопазването и имаше протести. Бяха поставени социалните проблеми - ниското заплащане, лошата работна среда. Тогава тези протести не бяха подкрепени нито от лекарския съюз, нито от колегите от КНСБ. Направихме ги на 42 места. Междувременно знаете, че преговорите между БЛС и НЗОК зациклиха и не се стигна до подписване на договор. Първи обърнахме внимание, че в закона за бюджета на НЗОК е изчезнал много важен текст. Напомнихме, че проблемът е страшен, защото така беше блокирано изобщо разплащането в здравеопазването - дори и да има пари, те не могат да бъдат дадени, защото няма правила. В парламента набързо вкараха този текст и поне се регламентираха разплащанията в здравната каса. Ето каква намеса имаме. Сега лекарският съюз тръгна да прави протести и оттам заявиха категорично, че протестът не е политически, не е и синдикален. Е, как искате ние да се намесим в тази работа?
- Означава ли тогава, че просто не ви вярват?
- Кой да ни вярва?! Лекарският съюз ли или д-р Кехайов, който прави всичко друго, но не и медицина... Какво ме интересува дали ни вярва една тоталитарна организация, в която по закон трябва всички да членуват и в огромната си част го правят, защото законът ги задължава, а не по убеждения. Ние защитаваме социалните позиции и сме го направили много преди лекарския съюз.
- Не взехте отношение и към протестите на пенсионерите, въпреки че синдикатите участват в надзорния съвет на НОИ.
- Да, но основното участие е на държавата. Нашата синдикална позиция винаги е била, че пенсиите в България са дълбоко несправедливи и недостатъчни, защото това са нашите майки и бащи, които направиха България. Проблемът не е само в сумата, а и в нейното справедливо разпределение. Трябва да бъде намерено решение за хората, които са работили на една и съща длъжност, но сега взимат различни пенсии. Това е проблемът с т.нар. осъвременяване на пенсиите, за което трябват близо 800 млн. лв. Но е нереалистично да мислим, че това може да се направи изведнъж. Може обаче да се направи поне на 2 пъти - през 2007 и 2008 г., за да се реши проблемът окончателно. В момента разпореждането на бюджета е изцяло в ръцете на правителството. То трупа излишък, за да запушва дупки, а те зейват точно заради социални дисбаланси, които е можело да бъдат предвидени, както е с пенсионерите. Абсолютно възможно беше да им се вдигнат пенсиите с 10% още от 1 януари, но не - ще ги вдигаме от 1 юли. Ако ударим чертата, се вижда, че така увеличението е по 5% средногодишно. Това е елементарен психологически ход. 10% звучи, разбира се, много по-добре от 5%. По тази логика можем да вдигнем пенсиите от 1 декември с 30%. За съжаление политиците всяка година правят такива елементарни ходове.
- Защо тогава не се включихте заедно с пенсионерите в преговорите с правителството?
- Ако ние давахме парите, можеше да водим преговори. Но ние сме големи организации на обществото, които казват - има сериозен проблем в тези и тези сектори. Настояваме да бъдат решени проблемите.
- Хората протестират днес, но с колегите ви от КНСБ планирате демонстрация чак през април. Дали тя няма да е излишна, или проблеми тлеят и в други сфери?
- Мога да ви кажа, че ако правителството продължава да игнорира проблемите, които сме му поставили, ще се стигне до друга форма на протести, пред която тези ще са дребна репетиция. Вече има недоволство заради текст в Закона за корпоративното подоходно облагане, в който договорените социални придобивки в колективните трудови договори се калкулират в общия доход и се облагат с данък. Това засяга работещите в транспорта и миньорите от "Марица-изток". До момента само от тях имаме декларации. Хората искат тази несправедливост да се махне или започват да събират подписка, но не за митинг шествие, а за реална стачка. Давате ли си сметка какво означава София без градски транспорт, а "Марица-изток" да не произвежда ток на фона на спрелия "Козлодуй"? Поставили сме исканията на най-високо ниво, но ако проблемът не се реши, политиците после да се сърдят на себе си. Иначе ходенето по улиците е хубава работа - впечатлява журналистите, аплодира се от определени групи от обществото и дразни други. Общо взето, това са шумните прояви, но текущата работа е да се постигне реален резултат.
- Защо синдикатите останаха относително силни само в онези отрасли, които вече не са водещи за страната ни?
- Изобщо не е така. Не мога да разбера защо се лансира едно такова твърдение, че нямаме синдикати в частните фирми. Над 80% от икономиката е частна. Нека да вземем металургията, която е изцяло частна. Дори да вземем една леярна. Големите предприятия в металургията са "Кремиковци", "Стомана Перник", КЦМ-Пловдив, ОЦК-Кърджали… Навсякъде имаме хора и крайно време е да се спре с тези твърдения, че няма синдикати в частните фирми, а само в държавните предприятия. Защото държавни вече почти няма.
- Примерите ви са все за фирми, които са приватизирани, а не са създадени в последните десетина година. Именно в новите частни предприятия синдикатите ги няма.
- Това вече е друга работа. Синдикатът се създава от хората във фирмата. Ако едни работници считат, че имат проблем, те се сдружават, за да се борят за защита на интересите си. Ние не можем да ги накараме насила.
- В такъв случай кои са новите форми на синдикализма?
- Ние поддържаме синдикални организации, имаме и нови. Тръгна нова организация в системата на МВР, направихме и в охранителния сектор, където всичко е частно. Сформирахме при моряците и в киноиндустрията, която е на 100% частна. Може да има проблеми в някое ресторантче, където има 5-6 души персонал. Ако отидем и кажем на тези хора да си направят синдикат, защото утре собственикът може да прави с тях каквото си поиска, ефектът едва ли ще е толкова голям. Чак като ги подгонят за нещо, идват и се молят да помогнем. Изобщо в нашата народопсихология има една черта, която в никакъв случай не ни прави чест. Това са пасивността и чакането някой да ни реши проблема, без да си мръднем пръста. Ние имаме права като отделни граждани и като сдружени граждани. За да се сдружим, първо трябва да осъзнаем, че имаме права, и то всеки един от нас. И никой не трябва да позволява с тези права някой да се гаври.
- Кандидатирахте се за евродепутат. Това няма ли да ви откъсне от синдикалните ви задачи?
- Това в никакъв случай не ме откъсва от моите задължения, защото работата на европейския депутат и на българския, дори да имат прилики, имат и съществени разлики. Преди всичко европейските депутати не заседават всяка седмица, а само по няколко дни в месеца. Това означава, че едно европейско депутатство ще ангажира времето ми няколко дни в месеца и в никакъв случай не ме откъсва от сегашните ми реални задължения. Освен това като европейски депутат аз бих правил само и единствено това, което правя от 17 г., защото считам, че това е полезно за хората. Ако го правеха политиците - прекрасно, но те явно не го правят. Никой не ми поставя никакви условия да се съобразявам с партийни дисциплини и решения. Никой не ме кара да ставам партиен член, какъвто никога не съм бил и вероятно никога няма да бъда. Има една малка и единствена разлика, че това, което правя в България на български, в европарламента ще го правя на френски - езика, който най-добре владея.
