Никакви изненади.

С тези две думи може да се опише 79-ото издание на наградите "Оскар". Тазгодишните отличия на Академията бяха триумф на конформизма, удобството и политическата коректност. И донякъде - компенсация за липсата на справедливост. Но нищо от типа на предишния вот, когато "Сблъсъци" измъкна основните статуетки изпод носа на гей драмата "Планината Броукбек"; нито смътен спомен от по-миналата пролет, когато "Момиче за милиони" строши хатъра на "Авиаторът".

Въпреки оспорваното състезание в основните категории - за най-добър филм и режисура, където



на практика нямаше слаба кандидатура,



с наближаването на церемонията в края на февруари все повече се избистряше името на победителя: Мартин Скорсезе.

Великият режисьор, вече 65-годишен, е номиниран пет пъти досега и никога не е печелил: нито за "Разяреният бик", нито за "Шофьор на такси" (там няма дори номинация), нито "Последното изкушение на Христос", нито за "Добри момчета". Щеше да е срам, ако и шестия път не му бяха писали шестица. "От другата страна" може и да не е по-добър от горните. Но макар и римейк - е по-добър от всичко, което Холивуд е раждал в последните няколко години. Въпреки мрънканията, че наградата се дава "по заслуги", а не за конкретно постижение; въпреки страхотната конкуренция на "Вавилон" гангстерският епос на



Скорсезе си заслужи всичкото злато



Статуетките му са четири: за най-добър филм, за режисура, за монтаж и за адаптиран сценарий. С почитанията, които Академията отдаде на Скорсезе, е свързан и най-силният момент на над 4-часовата церемония. Призът за най-добър режисьор му бе връчен от единствените трима в Холивуд, които могат да се мерят с него днес: Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Награждаването бе съпроводено с бурни овации в "Кодак Тиътър". Подобно отличие обаче е и малко тъжно. Всички знаем как режисьори като Чаплин и Хичкок никога не са печелили за филмите си, а само почетен "Оскар" - след дъжд качулка. Обикновено награждаването е индикация, че гласят някого за пенсия. (Ако не и за опело, както беше в случая с Робърт Олтман миналата година.)

На преклонна възраст бе отличен и Енио Мориконе. Композиторът на "Добрият, лошият и злият", "Имало едно време на Запад" и "Ново кино "Парадизо" остана в историята като комай първия носител на "Оскар", който не говори бъкел английски. С италианския пък се изложи връчващият почетното отличие Клинт Истууд.

Тази година самият Истууд не спечели нищо (и това също бе заслужено). От двата му актуални филма - "Знамената на бащите ни" и "Писма от Иво Джима", за "Оскари" бе номиниран само вторият и той остана с празни ръце. Военната драма взе една-единствена статуетка за звуков монтаж.

С едничка награда - за музиката на Густаво Сантаолайа, остана и "Вавилон", който бе считан за основен конкурент на "От другата страна". "Вавилон" бе фронтмен на "мексиканското нашествие" на тазгодишните номинации. Заедно с "Лабиринтът на сатира" на Гилермо Арийага и "Децата на хората" на Алфонсо Куарон той донесе



общо 16 номинации за Мексико



Куарон обаче не взе нещо. Три награди спечели филмът на Арийага - за операторска работа, декори и грим. За костюми бе зачетена една френска кралица - "Мария Антоанета" на София Копола. Но истинските овации бяха за английската монархия.

Хелън Мирън бе сигурна победителка за женска роля с бравурното си изпълнение в "Кралицата". На церемонията Мирън с типичната си британска сдържаност заяви, че не знае мнението на Елизабет II за изпълнението си и не очаква да го научи. Актрисата се конкурираше с две свои сънароднички - Джуди Денч и Кейт Уинслет (вече увеличила безплодните си номинации до 5), испанката Пенелопе Крус и една-единствена американка - Мерил Стрийп.

Форест Уитакър също бе очакван победител при мъжете. Ролята му на угандийския диктатор Иди Амин в "Последният крал на Шотландия" е добра, макар филмът да не е нищо забележително. Наградата за второстепенна женска роля бе нарочена за Дженифър Хъдзън. Дебютантката спечели "Оскар" за "Мечтателки" със страхотния си глас - макар той да не й донесе титлата в конкурса "Америкън Айдъл" преди две години.

И Ал Гор не успя да спечели президентските избори през 2000 г. срещу Буш, затова го реабилитираха с... "Оскари". Конкуренцията между него и "Мечтателки" роди един от малкото сюрпризи на церемонията. Всички очакваха "Оскарът" за песен да отиде при композиторите на мюзикъла, понеже



3 от 5-те номинирани мелодии



бяха оттам. Обаче наградата спечели песента на Мелиса Етеридж към "Неудобна истина".

Лентата на Ал Гор беше данъкът, който Академията плати на политическата коректност. (Ако наградите за цветнокожи актьори в последните години не са достатъчен данък.) Филмът на бившия вицепрезидент демократ и неуспешен кандидат-президент е посветен на глобалното затопляне. Той спечели и приза за най-добър пълнометражен документален филм.

Две статуетки спечели и независимата комедия "Мис Слънчице", която изненадващо се намъкна в тазгодишните номинации и дори намери място сред петте кандидатури за най-добър филм на 2006-а. Филмът спечели за второстепенна мъжка роля на Алън Аркин (не че нямаше по-добри, Еди Мърфи например) и за оригинален сценарий.

Членовете на Академията не пропуснаха да зачетат и най-касовия филм на отминалата година. Спечелилият над 1 милиард долара "Карибски пирати: сандъкът на мъртвеца" обезпечи зелените си хартийки с малко злато - за най-добри визуални ефекти.

Най-голям резил поднесе категорията за анимация, в която досега гласуващите не са допускали фатални грешки. В конкуренцията на "Колите" и "Къща чудовище" спечели най-слабият филм - "Весели крачета".

И въпреки че тази година и в основните категории имаше доста филми, където



английският беше само във вид на субтитри



("Лабиринтът на сатира", "Вавилон", "Завръщане", "Писма от Иво Джима"), наградата за най-добър чуждоезичен филм в крайна сметка спечели европейска продукция. Това е "Животът на другите" на немския режисьор Флориан Хенкел, който след броени дни ще можем да видим и на "София Филм Фест". Там ще е премиерата и на "Неудобна истина" на Ал Гор.

Изводите от 79-тите "Оскари" са три. Справедливост има, но не за всички: ако Скорсезе успя да осребри шестата си номинация, то Питър О'Тул за осми (!) път се размина с наградата. Целта на Академичните награди все по-натрапчиво се очертава под формулировката "да няма сърдити" - затова и няма ярък фаворит с 10-12 награди, а по-скоро разпределение на принципа "за всекиго по нещо". А фабриката за мечти от целулоид все по-ясно осъзнава собственото си творческо безсилие и търси свежа кръв не само отвъд хълма с надпис Hollywood, но и отвъд пределите на САЩ.