Статията на "Сънди хералд", че бомбардировачите Б-2 Стелт вече ръмжат от базите на САЩ в България, готови да излетят с бойна мисия за Иран, изглежда доста безумна. Тъкмо това е повод за сериозно безпокойство. През последните десетина години се убедихме, че безумното и реалното съжителстват в нечии сценарни мозъци като Бони и Клайд - лесно и трагично.

Лично аз не вярвах, че ще бомбардират бивша Югославия през 1999-а. Не че Милошевич беше цвете, ама така изведнъж - и бомби като при Луфтвафе... Все едно през 1985-а, по време на Голямата екскурзия на българските турци, НАТО да беше покрило с бомбен килим Лъвов и Орлов мост и да беше разрушило БНТ, за да не сее Иван Славков антинатовска пропаганда оттам...

Отдалече това може би щеше да изглежда логично - но от страна на лъвовете и орлите щеше да е трагично. А ако убият мама, тате, бате или мен, щеше да е чудовищен



удар по вярата в разумното устройство на белия свят...



Та лично аз не вярвах за Югославия, по-късно няколкостотин милиона души, или дори милиарди, не вярвахме, че САЩ ще ударят Ирак. Това си неверие демонстрирахме публично, с манифестации, подписки, статии и социологически проучвания... Сакън, викахме ние, голяма беля ще стане, вожде на световната демокрация! Ще спечелиш войната, но не и мира. Ще свалиш Саддам, но ще разбудиш бесове, които после няма да можеш да вкараш обратно в Аладиновата лампа...

Така викахме, факт. Всеки може да провери; архивите са живи.

Нашето викане не помогна, днес май за съжаление на всички...

Затова се чувствам длъжен пак да кажа на българското правителство: Помогни на съюзника си с твърдо не, скъпо правителство. Трябва да се запънеш като Гюро Михайлов насред пожара, ако щеш, но да държиш. Знам, че не ти е в характера, знам, че само мисълта за подобна поза те хвърля в студена пот...

Но ти е дълг то, хем съюзен дълг

И досега политиците ни си вменяват като голяма заслуга, че по време на бомбардировките над Югославия, когато 80% от народа бил против, те казали твърдо "да". И това ни обезпечило НАТО и ЕС накуп. Те си вярват, лека-полека и ние ще почнем, като по Гьобелс. Все едно да си видял, че плочката на совалката се е отлепила преди старт, но да си траеш, за да те качат вътре - от такъв тип е тази логика.

Не става. Добрият политик би трябвало да умее да изпълни волята на народа си, без с това да разсърди външнополитическия Big Brother... Тъкмо тогава е добър този политик. Още повече когато народът е бил прав.

Работата в случая не е там, че агресивният геополитически инженеринг, взет на въоръжение от администрацията на Буш,



претърпя фиаско



Не е работата и в това, че при война срещу Иран щели да се разбунтуват висшите американски генерали, както твърди "Таймс", защото нямали военния капацитет за успех при подобна операция. (Те биха се разбунтували заради капацитет, а би следвало поради трагично разминаване между ценности и практика да го направят...). Не е и там работата, че само слепецът би могъл да види днес Косово като еталон на резултатен подобен инженеринг, а Ирак като образцова зона на фрийдъма, секюритито и демокрейшъна...

Работата е в това, че философията на съвременния исторически етап изисква от най-великата сила - САЩ, НАТО и ЕС (тоест на лидиращата цивилизацията ни общност, в която сме и ние), преоценка на силовото поведение.

Тъкмо тази общност е наследник на най-успешните в древността обществени договори - демокрациите на Елада и Рим. И тъкмо тя успя да изведе ренесансовия идеал за достойнство на отделната личност до апотеоза на правата й, закрепени в харти и конституции. Тя постави индивида не в подчинено положение на вида и издигна личността на уникално за цялата предишна история място. И е дошло времето през XXI век да държи тоя пряпорец без оглушки.

Затова когато гази принципите си днес, значи гази посева на моралното си лидерство. А без този посев и другото лидерство захваща да дава фира, това виждаме от историята.

Работата е там, че тази общност следва добре да помни - няма разлика между разстреляния край сръбската Джаковица пътнически влак, бомбардираната погрешка афганска сватба и атаката срещу двете кули близнаци в Ню Йорк.

В мотивите и извиненията има разлика, а за отишлите си мърцина личности - не.



Лондонското юпи не е и с цент по-ценно



от най-неграмотния зимбабвиец пред лицето на вселената - това следва да помни тази общност. И това не е либерален романтизъм, а фундамент на етиката ни, измъкнала света от варварството.

Някой може да привиди тези напомняния като скрита апологетика на г-н Ахмадинеджад и амбициите му. Ама не са. Не той, уви, е светлият пример за правилната алтернатива.

Но явно може да се намери и друг подход към него и страната му.

Спомням си, че преди десетина година от мен зависеше дали България да участва в Панаир на книгата в Техеран. Имахме покана оттам. Отвърнах, че нашата страна не участва в панаири на страни, чието правителство е издало смъртна присъда срещу писател заради негова книга. Не знам дали подобен отговор би усилил или потиснал стремежа на Техеран да заличи Израел от лицето на земята, но знам, че добрият политик трябва да умее да потисне агресията и без бомби.

Аз не съм политик, нито съм добър

Но знам още и това, че достоен политик е този, който умее да се махне, преди да излетят бомбардировачите на собствената му некадърност.