В България от години има една законодателна практика, чиято абсурдност взе вече да нагарча.

Става дума за успешните опити на всяко управление да решава лични, икономически, политически, коалиционни и всякакви други подобни интереси (но различни от обществените) чрез допълнителни, преходни и заключителни разпоредби по куп въпроси в даден закон. Това е още по-неприятно и защото цели седмици депутатите говорят и обясняват едно, заявяват ползите си от един или друг закон, а в същото време залагат бомби именно в преходните разпоредби, които би трябвало да са единствено обяснителни и свързани с процедури. Така се раждат облагите.



Това е чиста законодателна подигравка -



и с тези, които прилагат законите, и с тези, които им вярват и ги изпълняват. Подигравка с цялото общество, с хората, които смятат, че държава се крепи на честни и коректни закони, които са еднакви за всички.

Но се стигна до още по-големия абсурд - студентите в юридическия факултет вече знаят, че е далеч по-важно един закон да се чете отзад напред - от преходните разпоредби към първите му, уж същински текстове.

Последният пример със закона за избор на евродепутатите само затвърди цялата тенденция и отново категорично показа порочната схема. Видяхте колко шум се вдигна - заплахи, закани за сезиране на Конституционния съд, за предсрочни избори, коалицията дори беше направо пред разпад, а накрая с една преходна разпоредба всичко се реши мирно, тихо и скрито от обществото.

Проблемът, че изселниците в Турция или който и да е друг, в която и да е държава, нямало да може да гласуват, фактически бе преодолян в преходните разпоредби само с обяснението на няколко думи от рода на "живял в България".

За съжаление това изобщо не е единичен случай. Някои подобни хватки се разкриват, но сигурно



десетки други законодателни подигравки



изобщо не стават ясни за широката публика, правейки от своите автори богати и на власт, и на информация, а и на пари.

Сигурно мнозина си спомнят и как в закона за досиетата в преходните разпоредби изведнъж бе ограничен кръгът на хората, на които ще се освети миналото. Уж заради националната сигурност, опасност за живота и какви ли още не. И с една преходна разпоредба неизвестен брой бивши служители на бившите специални служби няма да бъдат разбрани.

Да не говорим, че голяма част от измененията в законите се правят именно с преходните и заключителните разпоредби на законите. Така например със закона за пчеларството се променя Гражданският процесуален кодекс, а с преходните норми на друг закон се поправят цели 20 закона. Всеобщо е мнението, че честите промени деморализират хората, които прилагат законите. И второ, те дават огромни възможности за корупция при прилагането им. Дори при идването например на власт на НДСВ един от известните юристи, който тогава стана и председател на Народното събрание - Огнян Герджиков, се самоцитира в статията си в "Съвременно право", озаглавена "Цивилистични патологии в данъчните закони". Та там той обясняваше как "например



една от язвите на законодателството е,



че в закони с един предмет на уреждане и регулиране в преходни и заключителни разпоредби да се уреждат съвършено други въпроси". "Това е нещо абсолютно неприемливо и недопустимо, но е масова практика, което изключително много затруднява правораздаването, затруднява всички юристи, които практикуват, които си служат с тези закони и трябва да ги прилагат", твърдеше още Герджиков и обещаваше да направи всичко възможно за премахване на порочната практика. Естествено, нищо подобно не се получи и старата песен просто беше запята на нов глас. Така и досега не е ясно кой и как прокара с новия Наказателно-процесуален кодекс и с една мъничка преходна разпоредба промяна в Наказателния кодекс, която оневини или спаси от затвор много хора. С този текст се направи така, че за тези, които са извършили престъпление, предвиждащо до 3 години при умишлените и до 5 години затвор при непредпазливите деяния,



да им се заменя лишаването от свобода



с глоба и да им оставят съдебните досиета и свидетелства за съдимост чистички. Вярно е, че това важи за тези, които за пръв път прегазват закона, но по него минаха хора по делото "Индиго", полицаите, които простреляха старец в гората край Велинград и много други. Като например удължаването на живота на едни специални безмитни бензиностанции и магазини. Или пък като фигуриращите и функциониращите чрез една-единствена преходна разпоредба на закон Национална служба за охрана и Национална разузнавателна служба...

Примерите могат да продължат до безкрай. Включително и с такива, при които с преходни разпоредби се обезсмислят цели закони.

Въпросът обаче не е в изреждането, а в принципите. И един от основните е, че законодателният процес трябва да е прозрачен, открит и за хората. А не за интересите на този или онзи от властта, в името на някоя коалиция или срещу този или онзи. Законите трябва да са за всички, да се спазват от всички и санкциите да са за всички. Не се ли случи това - все ще сме си така. Бедни, мърморещи, недоволни и гневни. И с гнило управление чрез преходни разпоредби от непреходни типажи и персонажи.