|
| Жителите на селата около Якоруда се известни с уседналия си начин на живот, но ето че и те отседнаха за малко на жълтите павета, за да протестират заради несправедливата според тях "Натура". |
Разликата между уседналост и отседналост обаче е доста сериозна и може би политиците ни би трябвало да надскочат нивото на дребните заяждания, размишлявайки върху значението на две думи. Да вземем например въпроса за гласуването в чужбина, откъдето тръгна и спорът. Всяка нормална държава води политика на приобщаване на своите емигранти и се старае те да се чувстват уседнали в нейната диаспора и духовно пространство. Типичният пример е съседна Гърция, която специално се грижи за своето лоби на Запад и това дава добри резултати.
Вярно е, че има много аргументи в подкрепа на това, че живеещите извън ЕС не би трябвало да гласуват за европарламент. Политиците ни обаче трябва да си дават сметка, че такива ограничения отдалечават допълнително тези, които са напуснали страната ни. Подобни актове би трябвало да бъдат предхождани от
сериозен размисъл за това кое е по-важно
- лишаването на ДПС от 50 000 гласа откъм Босфора или допълнителното отчуждаване на 1 млн. емигранти. Такъв дебат обаче нямаше в парламента. Само ДПС спомена нещо, колкото да не излезе, че защитава единствено своите хора в Турция. Едва ли са си говорили за това и в партиите, които подкрепиха текста за уседналостта. Те просто решиха да заложат на популизма, да ударят ДПС и да спечелят дивиденти. Набързо взетото решение лъсна веднага след това, когато се оказа, че има големи трудности в неговата реализация, за която очевидно не е помислено предварително. Но какво да се прави - от политици, които са просто отседнали в политиката заради далаверката, трудно може да се очаква нещо повече.
Размисълът за разликите между уседналост и отседналост навежда и на някои други, по-общи изводи. Например комунизмът съвсем не си е отишъл, както се пееше в една популярна песен в началото на 90-те години. Той е трайно уседнал тук като начин на мислене и твърде често отсяда и във властта. Все още българинът чака държавата да му реши проблемите. Без да осъзнава, че държавата всъщност е той самият. Само преди седмици таксиметровите шофьори отседнаха за един ден на жълтите павета, за да поставят пред парламента свои синдикални искания. Очевидно тях ги беше страх да ги отправят там, където трябва, а именно пред работодателите си, та затова
решиха да дюдюкат по депутатите
Така де, за това не уволняват, даже напротив - получаваш своите 15 минути слава. В тази ситуация за пореден път бе демонстрирана и неспособността на политиците ни да поемат лична отговорност и склонността им да се крият зад наследената отпреди 1989 г. колективна безотговорност. Вътрешният министър Румен Петков често се придържа към мачистки имидж, но не намери кураж да скръцне със зъби на таксиджиите, да разтури митинга им и да освободи столицата от блокадата. Поемането на отговорност, при това с цел спазване на закона, щеше да му спечели уважението на столичани, които, както се видя, не симпатизираха на протеста. Но вътрешният министър се задоволи с ролята на парламентьор и цял ден отсядаше ту в МС, ту в НС, ту на жълтите павета. Вероятно една от причините бе, че не му се влизаше в директен конфликт и със столичния кмет Бойко Борисов, който узакони с лека ръка таксиджийския протест.
Размисълът за разликите между уседналост и отседналост води и до други въпроси, кой от кой по-неприятни. Ние, българите, се гордеем, че сме уседнали тук от 1300 години. Защо тогава до ден-днешен в много случаи се държим като отседнали за малко? Колко време ще ни е нужно, за да се почувстваме наистина уседнали в ЕС, а не като отседнали бедни роднини? Да седнем и да помислим!
В длъжност сме да правим разлика между българското си духовно пространство и пространството на практическото ни социално общуване ... В първото , ние сме Уседнали по силата на сакралното в общата си природа , докато във второто сме Отседнали , за да творим своето Общество и Държава... В обществото сме всички от духовното пространство , а в държавата сме тези , които Общуват помежду си и по закон и фактически , в границите на нейната цялост ... Може да не ви харесва , но Любчо предложи да помислим , та заради него... 
комунизъмът е дългоживеещо мислене в мозъка на пострадалия, той като нациста е свръхчовек, железен, затова без сърце, ти, твоя живот априоре му принадлежи, той те е изучил, значи си длъжен да му робуваш без пари, държавата е негова, не краде, преразпределя справедливо, виж творчество, производство не му се отдават, искат мислене, но спомена се, изучил е роби за теа дейности 
властта, различни видове, социалистическата без репресивни служби не може, това им е малката тайна, затова пари за здраве, пенсии, и каквото още няма, таргет са всички талантливи, мислещи хора, опасни, неможеш ги зомбира, страшни, значи са враг, технологията, алармене половин час преди лягане, трополене над тебе докато почнеш да гориш, после горното мекере дето буквите не знае всичките купува още един джип за 300 хиляди евра, а ти с пет дипломи с 150 евра за месец, е, тея ще създават високо технологичното бъдеще 
70% от българите искат уседналостта да залегне при провеждане на местни и парламентарни избори, отчита изследване 
отмяната на двойното гражданство.