Дълго време търсих играта "Джери Пампайърс", която ми поръча племенникът. Той, 5-годишното хлапе, би следвало да играе детски игри и затова търсих нещо подобно. Тази игра обаче по никакъв начин не излизаше в торент-търсачките (бог дълго здраве да им дава). Нямаше как и да излезе поради един много прост факт: истинското й име се оказа Age of Empires, което малкият вече произнася с почти британски акцент. Откъде някой може да предположи, че на 5 години децата стават експерти по стратегически военни игри и екшън игри като "Делта Форс"?! Който не е пипал компютър, трудно може да си представи колко са трудни игрите в днешно време, но и колко кървави.

По-силно ме впечатли начинът, по който ми обясняваше как се убиват войници. Подробно описваше как се борави с оптически мерник, как се унищожава врагът с откоси и с единични изстрели.

Седмица по-късно чух за трима ученици от с. Галиче, Врачанско, които убиха комшията си буквално за нищо. Те обяснили, че гледали филма "Скорост" и вдъхновени от насилието в него, решили да спечелят някой лев. Извикали съседа, който бил доста добродушен и заможен, примамили го в пусто място и му крещели "Парите или животът", преди да го умъртвят. Изводът от случката доста бързо се наложи в публичното пространство: "Кървавите филми и игрите увеличават много насилието сред децата".



Наистина ли толкова силно влияят компютърните игри





и филми върху детската психика? На пръв поглед причината и следствието трябва да са доста видими. Гледаш насилие - ставаш насилник. Тази теза се върти у нас още от времето преди няколко десетилетия, когато един студент застреля близо дузина свои колеги в Студентския град, след като гледал култовия "Кръстникът". Можете да си представите как е представена творбата на Копола от социалистическата критика в контекста на масовото убийство.

Ако по онова време филмовата цензура беше желязна и относително малко кръв се лееше от малобройните екрани по страната, то днес по всеки от десетките канали се излъчват филми, в които се колят, стрелят, тровят, пребиват. Цистерни оцветители се хабят за специални ефекти. Няма строг родителски контрол, няма кой да спира децата да теглят дори и най-жестоките ленти от свободните сайтове.

В компютърните игри е още по-засилено това. В любимата на племенника "Делта Форс" най-големият майсторлък е да се приближиш с нож и да прережеш гърлото на противника, който се свлича с характерното хъркане на земята. Тя обаче е безобидна в сравнение с много други.



Двойният аршин за добър и лош



Аз не мисля, че днешните деца са по-лоши, нито са по-добри от тези, които ние или нашите родители са били. Още по-малко филмите и игрите имат значение в насилието. Понякога един филм или една игра може да бъде копирана като поведение, но причините за агресията и насилието далеч не се крият в монитора.

Доста често ние много свободно лепим етикети кое е лошо и кое е добро за децата. Ето, миналата неделя даваха по някой от каналите филм за Херкулес, в който на всяка минута се свличаше по един мъртъв - кой пронизан от стрела, кой - заклан, кой - набучен на кол. Той беше в следобедно време и беше с етикет "за деца". Защо според вас хлапетата не излязоха след това на улицата и не започнаха да се трепят с лъкове и копия? С какво този филм е по-малко кръвожаден от "Скорост"? И изобщо как определяме кой филм влияе зле на тийнейджърите и те стават насилници? Нима приключенските романи, където индианци и каубои се избиват и се кичат със скалповете, носят по-малко агресия от "Американски нинджа" 3? Филмите "Хан Аспарух", "Време разделно", "На всеки километър", "Син сити", "Криминале", "Кил Бил"… навсякъде има насилие, навсякъде има добри и лоши. Те просто са кино. Компютърните игри тренират паметта, зрението, реакциите. Ако е лош мониторът, може да предизвика главоболие, ако детето се застои прекалено много, може и да се появят сенки под очите. Но в същото време хлапетата се учат да боравят с компютъра, а без него вече никой не може да си намери работа. Някои дори научават английски език по този начин. Тук вече ролята по контрола е в семейството, където се изграждат някакви навици и дисциплина.



Кълновете на омразата



Трите момчета от Галиче, задържани за убийството на своя съсед, се оказаха доста самотни. В съда по време на гледане на мярката никой техен близък не се появи. Те са израснали сами, без надзор, без много грижи. Понякога и липсата на родителски контрол може да не е причина за агресията, защото много деца от сиропиталища, много деца на разведени родители са ставали прекрасни граждани на тази страна. Не е проблем е и когато децата тънат в разкош и глезотия.

Проблем е, когато обществото създава условия, в които отговорността по съзряването се прехвърля на децата. Тук са и кълновете на агресията - от семейството до училището и улицата. Обществото не е изградило превенция за домашното насилие. Факт е, че много от децата, израснали в дом, където царуват пестниците, стават побойници. Към този момент обаче няма практика по законен начин този дом, най-общо казано, да бъде дезинфекциран. На улицата, в училище се създава някаква извратена субкултура, която никой не желае и не иска да ограничава и култивира. Да се правиш на гангстер е значително по-вървежно от това да си отличник. Ако откраднеш на съученик телефона, знаеш, че няма кой да те накаже, освен ако жертвата не събере своя банда и не отмъсти. Слабите са мачкани, а силните са харесвани от момичетата. Децата често попадат в клопките на дилърите на наркотици, на бандити. Една услуга, една продадена цигара на съученик и си готов. Някакви смешни охранители стоят по вратите и дори да искат, нищо не могат да направят. Полицията стои със скръстени ръце, понеже или се е отказала да действа, или е прогнила от корупция. Факт е, че в центъра дори на София е възможно съученици да изнасилват или пребиват други съученици и това да им се разминава.

В целия този извратен свят навлизат всички смъртни грехове. За децата този свят е интересен. Да, те са виждали по филмите такива неща, но киното няма нищо общо със сегашния взрив на насилие. Да, преди време учениците също се биеха и ставаха бели, но имаше възмездие. Можеше да се потърси ефективна помощ - от учителите, от родителите, от полицията, ако щете, и от партията. Сега насилието става мода и за това нямат вина компютърните игри. Самият факт, че за много момичета изглежда "тарикатско" да си искаш пари за секс, че изглежда нормално да те водят на купон, където "бонбончетата" и тревата са бонус към сексуалните игри, вече говори много за обстановката, в която растат децата. При всичко това кабелната телевизия, компютрите дори изглеждат като сигурна среда, на която можеш да гласуваш доверие. Не на полицията, не на училището, а на екрана.