Изведнъж сякаш сме се върнали 20 години назад. Ако тогава спорът пламна за ядрените ракети със среден обсег, сега ябълката на раздора е противоракетната отбрана (ПРО). Двата случая обаче са сходни. САЩ отново планират разполагане на ракети в Европа - този път на ракети прехващачи. Великобритания отново изразява пълна подкрепа на тези планове, докато британската общественост по-скоро яростно ще се съпротивлява. И отново руснаците, обезпокоени, че американските ракети ще се появят западната им граница, чувстват заплаха за сигурността и достойнството си.

Освен това



аргументите и на двете страни са до болка познати



САЩ твърдят, че в света съществуват неприятелски режими, държави врагове и терористи, които потенциално застрашават сигурността им, както и безопасността на съюзниците им. Очевидно президентът Джордж Буш, както някога и предшественикът му Роналд Рейгън, вярва в създаването на непробиваем ракетен щит. За тази цел в Аляска и Калифорния, в Северна Англия и в Япония се установяват или модернизират радари и други военни обекти.

Следващата стъпка е да се избере в Европа място за разполагането на 10 ракети прехващачи. Известно е, че за тази съмнителна привилегия се борят Чехия и Полша, като техните мотиви не са тайна за никого. Американските бази ще станат поредното признание за пълноправния им статут в НАТО, а също допълнителна защитна мярка срещу надигащата се Русия.

Доводите на противниците на системата за противоракетна отбрана по нищо не се различават от аргументите на борците за мир през 80-те години на миналия век.



Американските обекти ще станат естествена цел за противника



- така че те по-скоро ще отслабят, отколко ще укрепят сигурността на държавите, в които са разположени. Освен това новите американски ракети в Европа ще поощрят засилването на руската военна мощ, когато е желателно тъкмо обратното.

Системите за ПРО винаги са били свързани с технологически въпрос. Засега САЩ не могат да свалят вражеска ракета, затова въпросът е кому е нужен такъв щит?

И все пак има различия между някогашната и днешната ситуация. В разгара на студената война разполагането на американски ракети, способни да поразят цели на съветска територия, се обясняваше както с политически, така и с практически съображения. Но докато ефективността на технологиите за "звездни войни" не бъде доказана, трудно е да се намерят разумни аргументи за разполагането на американска противоракетна система в Европа.

Освен това не е трудно човек да се досети, че Русия ще възприеме плановете за разполагането на ракетни установки до западните й граници като провокация, колкото и Вашингтон да се напъва да доказва, че го безпокоят други държави - Иран, Северна Корея или Китай. И макар че много от това, което става в Русия на Владимир Путин, заслужава порицанието на Запада, приоритетът трябва да стане укрепването на доверието в отношенията с Русия, а не излишното изостряне на чувството й за незащитеност. Особено като се отчете енергийният глад на Европа,

иска ни се да вярваме, че предложението на премиера Тони Блеър за разполагането на елементи от американската противоракетна система във Великобритания е



опит да се предостави на САЩ нов вариант,



по-малко взривоопасен от дипломатическа гледна точка. Не е изключено обаче премиерът, както навремето с решението за замяна на ракетите "Трайдънт", да обвърже страната ни със старомодни атлантически отношения, както и да въвлече в тази сделка своя приемник.

И това, изглежда, подчертава най-голямото различие между "тогава" и "сега". През 80-те години отношенията между американския президент Роналд Рейгън и британската премиерка Маргарет Тачър се изграждаха на взаимно уважение. Поколението политици обаче се смени и Вашингтон отговаря "Благодаря, не е нужно", отхвърляйки предложението на Блеър. Явно не на такова възнаграждение е разчитал британският премиер.