|
| Сотир Цацаров |
Сотир Цацаров е роден през 1966 г. в гр. Пловдив. Завършил е висшето си юридическо образование в СУ „Св. Климент Охридски". Започнал е работа в съдебната система като съдия в Районен съд-Асеновград. Бил е председател на този съд, заместник-председател на Окръжен съд-Пловдив, а от 1999 г. е негов председател.
- Съдия Цацаров, наскоро Българската стопанска камара предложи амнистия за невнесените данъци и осигуровки. Подобна мярка бе успешно предприета преди 5 години в Италия, прилага се в САЩ. Удачно ли е да се приложи и в България?
- Идеята на Българската стопанска камара бе представена като „мерки за изваждане на сивата икономика на светло и оздравяване на социалноосигурителната система". Отчита се добро общо състояние на икономиката с оглед ръста на определени показатели през 2006 г. (потребление, спестявания, преки чужди инвестиции и т. н.) и така се прави извод за наличие на сериозни по размер скрити доходи - факт, характеризиран като епидемия, която подрива устоите на конкурентната среда. Ръководството на камарата предлага за обсъждане пакет от незабавни мерки, в който челно място заема амнистия за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство.
Всъщност реалното съществуване на тази втора икономическа среда, независимо как ще я наречем и оцветим (сива икономика, черни каси, пари в сянка), не е тайна за никого. Ние просто сме привикнали до такава степен с това явление, че започваме да го схващаме като нещо неизбежно. Източниците на недекларирани и необлагани доходи са безбройни - издаване на платежни документи със занижени продажни цени или въобще неиздаване на такива, плащания в брой, невнасяне на осигуровки или популярното осигуряване само върху минималната работна заплата… Не е лесно за една държава да опрости тези прегрешения - дори само защото по този начин тя признава собственото си безсилие. А ако го направи, целият процес трябва да е подчинен на обмислена икономическа логика, а не на еднодневни идеи. Дали България е готова да въведе данъчна амнистия е въпрос за управляващите и резултат на политическа воля, но моето мнение е, че това едва ли ще се случи скоро.
Личната ми позиция, с уговорката, че не съм икономист, е, че това не бива и да се случва. На практика, проблемът не е в това да има ли амнистия или не, а колко траен ще е резултатът от нея. При всички случаи тя е еднократна мярка, която ще постави на равен старт коректния платец (има и такива) с излезлия „на светло". Ще понапълни и хазната, разбира се. А после? Ще очакваме, че след като веднъж сме помилвали автора на данъчна или митническа измама, сме решили проблема завинаги? Не. Колелото на сивата икономика пак ще се завърти и след 5 години сигурно някой пак ще каже: да оздравим системата с амнистия. За мен изходът е друг - цялостна реформа на данъчното и осигурително законодателство, както и на структурата на тази администрация, но през погледа и на едрия бизнес, и на чакащия с часове на гишето да плати своя данък сгради.
Общественото мнение, особено в страна с невисоки доходи и социални проблеми (а ние сме такава), не може да приеме дори загатването на идеята за легализиране на доходи по този начин. Трудно е да се обясни икономическата логика на такъв процес - на нея се противопоставя доводът, че богатите ще станат още по-богати, а бедните ще си останат бедни. Доста кураж се иска от управлението, което ще предприеме такива мерки.
А и една от предлаганите мерки е приватизация на контролните функции: Националната агенция по приходите да може да лицензира частни експерт счетоводители, на които да възлага извършването на ревизии в предприятията срещу процент от сумите по откритите финансови нарушения. Такава приватизация на правомощията на самата държава ми се струва доста радикална, или направо - недопустима.
- Окръжният съд в Пловдив всяка седмица гледа дела за укриване на данъци, постановени са и присъди. Каква е статистиката?
- През 2006 г. в съда са били образувани 27 наказателни дела с предмет престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи. В момента общият брой на предстоящите за разглеждане такива дела е 20. Само за период от три месеца (януари - март 2007 г.) са свършени с осъдителна присъда 8 дела. Разбира се, когато говорим за данъчни дела, трябва да отчитаме и работата по обжалвани актове на данъчната администрация, а не само образуваните по обвинителни актове, внесени от прокуратурата. През миналата година от общо постъпили 1791 административни дела 580 са били с такъв предмет, т. е. данъчните дела са съставлявали близо 33% от всички постъпления. От 01.03.2007 г. разглеждането им е правомощие на новите административни съдилища.
- В много от делата става дума за крупни суми. Знаете ли каква е събираемостта на данъците по вече приключени дела?
| - | Съдът не събира данъци. Но мога да ви предложа други цифри, които са доста показателни. Общият размер на укритите данъци само по присъдите, постановени за първите три месеца на тази година, е 1 333 742,80 лв. Най-тежкото наложено наказание е лишаване от свобода в размер на 2 години и 11 месеца, с реално изтърпяване. Повечето подсъдими обаче се ползват от привилегията на закона - до приключване на съдебното следствие възстановяват (внасят реално) неплатеното или необявено данъчно задължение ведно с лихвите и така „печелят" освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Всъщност, печели преди всичко републиканският бюджет. |
| - | Какъв е профилът на некоректните данъкоплатци, с които се срещате в съда? Те представители на малкия или по-скоро на средния бизнес са? |
- А защо според Вас няма дела срещу представители на едрия бизнес?
- Делата - срещу кого и с какви обвинения, се предопределят не от съда, а от прокуратурата. Изложеното по-горе показва и доста сериозна работа от страна на държавното обвинение. Тези дела са трудни - и като правна материя, и като доказване. Друг е въпросът, че в съдебните зали все още влиза само видимият връх на айсберга, наречен от стопанската камара „епидемия". Не ме разбирайте погрешно - аз съм привърженик на твърда наказателна политика на държавата, но съм и напълно убеден, че наказателната репресия не е панацеята в борбата срещу сивата икономика. Това е „умна" икономическа престъпност - на нея се противодействува преди всичко с мерки, подчинени на икономическата логика, за да се премахне средата, в която тя вирее. Противодейства се със съответно данъчно законодателство и въвеждане на нормални процедури, а не чрез сегашния лабиринт от срокове, справки, декларации, опашки пред каси и гишета и счетоводни трикове по принуда. Наказанията са една от поредицата необходими мерки, които държавата неизбежно прилага, но чак на финала.
| - | В случай че идеята за данъчна амнистия бъде приета, кои и колко закона и подзаконови актове трябва да бъдат ремонтирани? |
