За добро или за лошо - отдавна не бе ставало въпрос каква е политическата идентичност на СДС. Демократи ли са, социалдемократи, консерватори, либерали или някакви други? Онзиден сините ненадейно решиха, че споделят ценностите за икономическа и политическа свобода на зародилите си у нас либертарианци и се включиха в тяхната национална кампания, която цели с помощта на тест от 10 въпроса да определи ориентацията на кандидатите за евродепутати. Което би трябвало да означава - да определи ориентацията на цялата партия.

Щом са тръгнали по този път, сините от "Раковски" 134 очевидно търсят отговор на въпроса: "Какви сме ние"? Няма лошо, въпреки че за една партия със 17 г. история е малко странно тепърва да се чуди коя е и за какво се бори. Странно е, че Петър Стоянов поставя въпроса на дискусия, а в същото време твърди, че СДС не е дискусионен клуб.

От друга страна -



няма как сините да минат без такава дискусия,



щом са решили да преосмислят позициите си в Европейската народна партия. Те вече се отдалечиха от германските християндемократи и споделят ценностите на доминираното от британските консерватори Движение за европейски реформи (ДЕР), които включват по-малко централизация, по-малко регулаторни режими, по-малко бюрокрация и отваряне на пазар за конкуренция. В същото време на сините ужасно не им се ще да бъдат изгонени от ЕНП и твърдят, че не всички идеи на британските консерватори са им на сърце.

Стоянов дава вид на човек, уверен в това, което прави. Но идеята за тест на идентичността ясно показва, че партията все пак е объркана, разкрачена, колеблива.

Ако СДС си гледа устава, там ясно може да види каква организация е - "народна партия, член на ЕНП". Наред с трите букви, синия цвят и лъвчето знакът на ЕНП е четвъртият символ на партията.

Ако СДС си гледа устава, няма нужда да тества кандидатите си за евродепутати. Партийни членове или не, те са длъжни "да споделят принципите и ценностите на Съюза като член на ЕНП".

Но очевидно СДС не си гледа устава, защото



цялата история около залитането по ДЕР



и либертарианството ясно показва, че на ръководството на партията много му се ще тотално да смени идейните си позиции, а оттам и програмните си документи.

Нужно ли е това? Ако изхождаме от моментното състояние на сините, отговорът е крещящо "да". Партията бере душа, крета, върти се в омагьосан кръг и не може да намери опорна точка, която да й помогне да се издърпа към повърхността.

Важно е да се припомни, че самоопределянето на СДС като "народна партия" по времето на Костов бе тоталното решение на всичките моментни идейни колизии. Европейските партии, които се определят като "народни", са напредничава смес между вечните либерални идеи, добрия стар консерватизъм и модерните идеи за социалното пазарно стопанство. Преди 10 г. с един удар - покрай превръщането на коалицията СДС (спомняте си - тотална каша от земеделци, социалдемократи, християни, монархисти, радикали и др.) в партия тогавашното ръководство на сините спести поне за кратко тоталния шок и бързото разпадане на организацията.

Костов обаче направи тогава още една крачка - за да покаже привързаността си към най-големите европейски десни - германските, той определи СДС и като християндемократическа партия. На идейно ниво това бе пълна безсмислица (българинът и християндемокрацията са две трудно съвместими неща), но на практическо ниво ходът със сигурност беше изпълнен със смисъл. Най-малкото защото СДС продължи да черпи с пълни шепи средства от най-богатата фондация в Европа - "Конрад Аденауер".

Какво общо имат



действията на Костов преди години с тези на Стоянов сега?



Имат много общо. И през 1997 г., и през 2007 г. за СДС бе изключително важно да покаже ново лице. Тогава сините трябваше да се освободят от схващането, че са твърда антикомунистическа партия, която е вперила поглед в преддеветосептемврийското минало, а сега - че са способни да излязат от идейните клишета и да действат оригинално. И в двата случая бе необходимо алиби, което се изразява в търсенето на здрава идейна опора. Тогава смятаната за доста дясна партия СДС издигна стария социалдемократически лозунг "Свобода, солидарност, справедливост" и започна приоритетно да реформира левите територии на социалното и здравното осигуряване, да намалява данъците. Избирателите очакваха това и СДС на Костов направи всичко възможно да вземе този ляв завой, без да губи много. Загубите дойдоха впоследствие, но те бяха свързани с тоталната липса на диалог между водещите личности в организацията.

Да не забравяме, че сега, след като "Конрад Аденауер" спря финансирането на СДС, на партията е необходим нов силен донор. Защо, той да не е Уестминстърската фондация?

Големият въпрос е как гледат избирателите към СДС? Какво очакват от тази партия? Първият прочит на сините е, че те са една умираща организация, че са слаби и неперспективни.



Ако СДС продължи съществуването си без промяна,



пътят наистина е ясен. Трансформацията на идейно ниво би могло да даде някакъв шанс за развитие. Стоянов сега възкликва "Либерте шери" и дава да се разбере, че СДС ще акцентира върху личната свобода, върху неприкосновеността на всеки индивид, върху гражданския контрол над властта и подобни либертариански схващания. Ако това ще направи от СДС по-патриотична, по-отчетлива и по-действена партия - хубаво.

Лошото е, че опитите за идейна трансформация може да доведат просто до по-голям политически брътвеж, до ново отдръпване на оределия десен електорат и до нови изборни загуби. Тези опити могат да оставят СДС в историята като партията, която бе съставена от либертарианци, които пък искаха близост с консерваторите. Цялото това действие може да доведе до изключването на СДС от ЕНП, до падането на Петър Стоянов и след това до пълен мрак.