Ако попиташ една жена къде се намира ресторант "Х", ще ти каже нещо от сорта: "Минаваш покрай салона "Душкин", след това покрай "Севън секъндс" и точно срещу "Карла Карини" - отсреща." Не така се ориентираме ние, журналистите: "Вървиш по "Ангел Кънчев", подминаваш мястото, където убиха Клюна, завиваш, към сладкарницата, дето застреляха…" Това не е шега, но е трагикомично, защото убийствата станаха толкова много, а местата са толкова знакови, че е лесно да се ориентираме по тях.

Все пак това, което се случи оня ден в Бургас, не го бяхме виждали от години. Може би от времето, когато преди близо 10 години на "Петте кьошета" се гърмяха млади мутри и раниха жена в ръката. После дойдоха професионалистите. Десетки убити и нито една съпътстваща щета. Убиват Клюна пред пълна с хора сладкарница - няма нито един пострадал. Убиват Димата Руснака на "Витоша", а повечето клиенти на заведението, от което излизаше, дори не спряха да похапват. И т.н. Така беше до оня ден.

Ние някак си привикнахме да живеем с убийците. Мафиотите се "поръчват" взаимно, убиват дори и видни бизнесмени, но нас, обикновените хора, не ни закачат. Можеш дори да кажеш "добър ден" на килър и да ти е все тая - те са профита и всеки си го е заслужил.



Това е най-голямата ни заблуда като общество



Смятаме, че поръчковите убийства не ни касаят. Толкова сме свикнали с тази мисъл, че дори купуваме всяка легенда, която ни пробутват със сезонно намаление. Казват ни - поръчковите убийства нямат отношение към сигурността на обикновените граждани, мафиотите прецакали някаква пратка с хероин или кока и сега се самоизтребват. Много хора вярваха, че това е за добро, че щом мафиотите се избиват помежду си, значи страната върви на добре.

Е, как ще е на добре, щом не правосъдието праща някого в затвора, а друг мафиот праща убийци по дирите му. Истината е, че щом има толкова показни и безнаказани атентати, няма начин инфекцията да не премине и на по-ниските нива. Злокачествен рак на обществото, което може да го погуби.

Ето и името на този рак: девалвация на правосъдието. В България просто няма правосъдие, затова повечето хора искрено вярват, че няма никакъв смисъл да си търсят правата. Това не е лишено от логика. Спомнете си дори сблъсъците между Големите. Спомнете си случката, когато (вече убитият) Жоро Илиев нахълта в заведение на (вече политика) Слави Бинев и го нападна. Имаше камери, имаше свидетели, но Жоро Илиев не беше осъден - нерви, казаха. Все пак правосъдието отиде в други ръце. Ние не знаем чии и защо, но го осъдиха и екзекутираха.



Бандитите не гледат с уважение на правосъдието



и това е проблем не само на съдебната система, но и на обществото. Никакви залъгалки за "провалена пратка", "стеснен пазар" не играят тук. Истината е, че големите риби, които биват отстрелвани, имат цели пасажи от малки и по-големи рибки около себе си. Малките заемат мястото, когато големите са на тигана, и нищо не се губи, нищо не се разрушава. Само че в цялата тази утвърждаваща се система малките се учат да разчитат на себе си, на бандата, на покровителите и да възстановяват накърнената си селска гордост.

В Бургас се случи точно това, което преди време се случи в "Ескейп". Ако си спомняте, там редът бе същият - шамари между "знакови фигури" заради погазена чест, арести, след арестите - тишина, а след тишината - изстрели. Почти никой май не оживя от онзи сблъсък. Може и не точно скандалът да е причина за смъртта на повечето от участниците, но важното е, че правосъдието не присъстваше там.

Сега на много по-ниско ниво някакви бабаити се карат и бият за девойки. Очевидно е, че стрелбата е била предизвестена - шамари, коктейли "Молотов", закани. Цялото това напрежение свършва в най-албански вариант - ножове и куршуми. Този път обаче има съпътстващи щети и тук очите имат много важно значение: очите на държавата и Митьо Очите.

Хулиганството у нас някак си е подминавано като престъпление. Агресията в битов план е най-толерираното насилие. Семейните побои, училищните свади, кварталните банди и техните маризи. Дори полицаите не се впечатляват от кьотек в стил "момчета, не се карайте". Независимо дали става въпрос за шамари между ученици или ножове между мутри, нещата изглеждат така, сякаш човек трябва да разчита на собствените си сили, на собствения си гняв, на собственото желание за отмъщение.



Не правосъдие, а отмъщение



Затова този случай в Бургас е крайъгълен камък, най-важният изпит за правосъдието в тази страна. Той е долна мъртва точка на съдебната система. От цялата енергия на магистратите зависи дали вярата на обществото в правосъдието ще се върне. Има ли право човек да носи в себе си нож, да употребява законното си оръжие извън работа… Това е само началото. Следва нещо по-важно: търпимостта на държавата към ракови образувания тип "Митьо Очите". Очевидно е, че щом един човек, с когото се свързват всички по-скандални и травмиращи събития в региона, продължава да е на власт (в подземния смисъл на думата), то нещо не е в ред в тази държава. В района хората го приемат като "Биг Брадър", но не в смисъла на шоуто, а в контекста на Орсън Уелс. Те гледат и… вярват: Очите са! Тази вяра трябва да изчезне.

Хората около него се считат за още по-недосегаеми, защото тръгват с неговото име и нож напред. Кой може да ги спре? Да се оплачеш на полицията? Да подадеш жалба в прокуратурата? Нали имаше такива случаи и докато адвокати боледуваха, свидетелите хващаха амнезия.

Този път държавата наистина трябва да се отвоюва от сенките. Да, може големите мафиоти да имат скъпи адвокати, да имат покровителство в политиката, да имат възможност да избегнат възмездието. Но държавата трябва да ги държи в ъгъла. Ако и сега се размине на хулиганите, държавата може да се закрие. От нея няма смисъл.