|
| Нено Димов |
- По време на дебатите в парламента за избиране на министър по европейските въпроси обявихте, че този пост е напълно излишен, и се позовахте на документ, който е напълно непознат за широката публика?
- Цитирах "Програма за участие на България във вземането на решения на Европейския съюз" за 2007 г. Това е документ по конкретните политики на ЕС. Той би трябвало да показва позициите на правителството по отделните въпроси в "дневния ред" на ЕС - данъци, енергетика, митници, правосъдие, екология, транспорт и т.н. Но вместо ясни позиции и защита на националните интереси в тази програма навсякъде четем: "подкрепя", "одобрява", "не възразява".
Може да не съм съвсем точен, но в документа около 160 пъти се повтаря "подкрепя" и нито веднъж няма "възразява", "настоява", "ще предложи". Излиза, че България няма никакви специфични интереси и искания и е съгласна с всичко.
За мен е особено фрапантен следният пример. В програмата за 2007 г. се говори за "консолидирана данъчна основа" и за въвеждане на минимална ставка за корпоративното облагане. Това означава държавите-членки да нямат право да прилагат такива ниски ставки, на каквито се радва бизнесът в България в момента.
- Имате предвид, че с корпоративния данък ще стане както е с ДДС - с директива е заковано, че минималната ставка за целия ЕС е 15%, и никоя държава-членка не може да пада под този процент?
- Именно. За ДДС вече е факт, а сега се говори и за корпоративното облагане да има задължителен минимум на ставката и той да е 15% - колкото бе в България до миналата година. И ето че в ЕС предстоят дискусии по въпроса, а българското правителство няма възражения! Това ли е националният интерес?
Знаете колко трудно прокарахме миналата година намалението на корпоративния данък от 15 на 10%. Това е стимул за икономиката ни, която има доста да наваксва, за да се доближи до другите от ЕС. Защо ни е да се равняваме с Германия и Франция по размер на данък печалба, щом не сме равни по сила на икономиката? Ние имаме да ги настигаме и точно затова имаме нужда от много по-радикални стимули.
В ЕС все повече се говори и за единни акцизи. Но искаме ли ние единни акцизи? Можем ли да си позволим такива високи суми за облагане? Категорично не. Няма как да подмина въпроса за домашната ракия - не че нещо може да се промени, този акциз е затворена страница. Предишното правителство пропусна възможностите да спаси положението по време на преговорите с Европейската комисия преди присъединяването на България. Но гафът е много показателен, защото, ако нашите преговарящи бяха отстоявали българския интерес, както навремето шведите са защитавали своя, днес нямаше да има никакъв акциз за домашната ракия. В целия Европейски съюз тютюнът за дъвчене е абсолютно забранен, продажбата му даже се преследва от Наказателния закон, в Швеция обаче се разпространява съвсем свободно.
- И как "викингите" са успели да преборят ветото на Брюксел?
- Убедили са Европейската комисия, че дъвченето на тютюн е част от шведския бит, от шведската история, от времето на великите мореплаватели и че никой няма право да им отнема тази традиция. А нима не е същото за българската домашна ракия и вино - като започнем от тракийския бог на виното и Трифон Зарезан и стигнем до днешните дегустации край селския казан, където се състезават най-добрите ракии. Правенето на ракия не е просто производство на алкохол, то е обичай, ритуал, част от бита на българина. Но за да защитиш тази позиция, трябва да си наясно, че имаш правото да я отстояваш, да имаш политическа воля да го направиш.
Давам този пример, за да е ясно как трябва да се действа оттук нататък. Трябва много ясно да кажем какъв е нашият интерес - а той е да развиваме бързо икономиката си. Защото, ако немската икономика има ръст примерно 5% годишно, а нашата - 6%, при сегашната разлика помежду ни това означава, че никога няма да настигнем германците. Ако искаме да съкратим дистанцията в обозримото бъдеще, ако те имат 5% годишен ръст, ние трябва да се стремим към 10 процента.
- Постижимо ли е такова темпо?
- На този въпрос трябва да си отговори българското правителство и да има ясна позиция, която да отиде да защитава в Брюксел.
Ето ви и друг пример. В ЕС има страни, в които доходите на физическите лица се облагат с доста по-високи ставки, отколкото в България. Само че у нас средната заплата е около 300 лева. Едно е да облагаш с 30% данък 150 евро, друго е, когато доходът е 3000 евро.
- В Гърция необлагаемият минимум е 1000 евро месечно, изобщо няма място за данъчни паралели.
- И тук възниква въпросът какво искаме - бързо да постигнем развитите или да си останем бедните роднини? Дори не говоря за топ страните, имам предвид Гърция, Унгария, Португалия.
Тревожи ме пасивността на българското правителство. Затова, когато в парламента избираха Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси, попитах премиера за какво му е министър фигурант, който ще бъде едно роботче за гласуване, което винаги ще вдига ръка за "подкрепям". Един министър има мисия и тежест, когато отива с позицията на правителство, на парламент, на интерес, за да го защити, включително и да може да каже - аз нямам мандат да отстъпвам от българската позиция.
В нашия случай един министър повече не означава повече свършена работа, а само по-големи харчове на данъкоплатците.
- Вие казвате, че България трябва да превключи на четвърта скорост, за да настигне развитите държави, а в същото време напоследък от ЕК, от финансови институции и агенции ни предупреждават да се пазим от прегряване на икономиката и започнаха да ни сравняват с Латвия, която е на път да девалвира своя лат. Получава се противоречие.
- Няма лесни рецепти, още повече че нашата икономика наистина има ахилесови пети - сравнително висока инфлация, голям дефицит по текущата сметка и т. н.
Влизането в еврозоната много би помогнало на България - въвеждаме еврото и отпада натискът върху националната валута. Но целта за членство в еврозоната, както разбираме, се отмества от 2009 г. за следваща година.
Има обаче друг полезен ход и той се нарича "енергийна ефективност". Защото нали знаете как се формира големият дефицит по текущата сметка - 80% от него се дължи на вноса на горива, на енергоресурси от Русия. А България харчи по различни данни между 6 и 12 пъти повече енергия за единица продукция от средно и високо енергоефективните страни. Представете си, че намалим не 12, а само 4 пъти енергийната си лакомия. Това означава, че ще имаме нужда от 4 пъти по-малко енергия, респективно 4 пъти по-малко внос. Това не означава автоматично, че онези 80% от дефицита, които се дължат на вноса на горива, ще спаднат до 20%, но все пак вносът, а оттам и дефицитът ще бъдат значително намалени. А ако свием харченето на електро- и топлоенергия 10 пъти?
- Защо според вас не се взимат радикални мерки срещу енергийното разточителство?
- Въпрос на интереси. От една страна са руските интереси - те имат интерес да си продават енергоресурсите. От друга страна са вътрешни интереси - на производителите, които трябва да продават произведената енергия. Трябва да бъде оправдано и строителството на АЕЦ "Белене". Защото, ако нашата икономика стане много икономична, сегашните енергийни мощности ще са достатъчни за българския пазар, ще има и за износ. И "Белене" ще се окаже излишна. Но тогава няма да има огромни комисиони покрай огромната инвестиция. Новата АЕЦ ще струва над 4 млрд. евро, а се говори, че комисионата е 10%. Очевидно в момента корупционният натиск е огромен и той наистина работи в посока на прегряването. Това е проблем.
Освен това плашилото на "прегряването" непочтено се използва като оправдание за ниските доходи. Управляващите обясняват колко е вредно вдигането на доходите, защото хората ще си купуват повече хладилници и телевизори и това ще повиши прекалено градуса на икономиката. Но това е лъжа. Потреблението на хората и на фирмите, които внасят машини и съоръжения, е "виновно" само за около 4% от дефицита.
- Да не говорим, че пазаруването на модерни битови уреди е полезно, защото новите модели са по-икономични, харчат по-малко енергия и повече щадят озоновия слой.
- Точно така. Но ни внушават - вие внасяйте и купувайте по-малко, защото иначе икономиката ще прегрее. А истинската опасност е другаде - в момента частният сектор е натиснал педала на газта, а правителството е дръпнало ръчната спирачка. Затова се получава прегряването.
- Как по-бързо да станем икономична икономика?
- Трябва да има стимули. Да оставим големите предприятия, нека да вземем пример с едно домакинство. Искам, като си сложа слънчева батерия на покрива на къщата, да мога лятно време, когато имам излишен ток, да го пускам обратно в мрежата и електромерът ми да се върти обратно.
- Къде го има това обратно отчитане?
- В Гърция го има. Знаете как е там - в момента, в който минете границата, няма да откриете къща без две соларни батерии на покрива. А България има не по-малко слънчеви дни от Гърция.
Ако обратното изкупуване на слънчев ток им се вижда трудно, има и други стимули. Понеже слънчевите батерии не са евтини, може да се освободят от данъци, за да им се понижи цената. Или друго облекчение - който си монтира соларни панели, да плаща намален данък "сгради" или изобщо да бъде освободен от този налог за 10 години напред. Ето ви съвсем лесен начин за насърчаване на пестенето на енергия, но дори и той не се прилага.