Руският митрополит Кирил поиска Русия отново да стане православна монархия. Фантасмагория. На пръв поглед - бонапартизъм. Но на втори поглед - параван за конституционни промени. Които едва ли ще се осъществят.

Кремъл и законодателите излъчиха противоречиви сигнали:

- Въпросът за трети или удължен мандат на Вл. Путин не стои (Дмитрий Песков).

- Вл. Путин ще остане президент, ако бъде ревизирано конституционното ограничение за два мандата. Или ако четиригодишните мандати станат пет или седемгодишни (Сергей Миронов).

Влезе в сила закон, забраняващ на неруските амбулантни търговци от отцепилите се мюсюлмански републики да продават стоките си на руските пазари. Това стана след низ инциденти (в северния град Кондопога чеченци убиха руснаци). Нарекоха закона популистки и "нацелен" към бъдещите избори. Но знайно е, че неруските мафии изтръгват от местните руски производители процент за посредничество. Което завишава цените.

Във Великобритания и Франция се заформиха законодателни инициативи имигрантите да имат някакъв езиков и културен минимум, изключващ вярвания, че хиндуизмът дели хората на парии и други секти или че Коранът узаконява робовладелството (защото казва "Аллах ще възнагради роба, който е верен на своя господар"), или изисква от мъжа да бие жените си, ако те са непослушни, или му дава право да се смята за разведен, ако три пъти каже "Не ща те! Не ща те! Не ща те!"

Наполеоновите войници нарекли Любляна "La bien aimee". В Словения до ден-днешен няма джамия. Макар че конституционният съд позволи построяването й, словените гласуваха тя да е без минаре, защото то не би се вписало в една европейска градска среда.

Бонапартизмът е метаморфозираща държавност. След Френската революция през 1789 г. и след екзекутирането на Луи ХVI и Мария-Антоанета през 1793 г. имало по едно време "консулат". Наполеон станал консул, после пожизнен консул и накрая император (от 1804 до 1815 г.). После, през 1848 г., бонапартистите помогнали на племенника му Луи Наполеон Бонапарт да стане президент на Втората френска република и император през 1852 г. Тогава Карл Маркс написал (в "Осемнайсти брюмер на Луи Бонапарт"): "Историята се повтаря. Първо като трагедия, после като фарс."

Сега бонапартизмът в Русия е по-малко вероятен, отколкото беше преди Путин. За руския бонапартизъм се заговори, когато в Москва плъзнаха слухове, че генерал Борис Громов (който изведе последните руски части от Афганистан) може да посегне към властта. Но той седна зад бюро във военното министерство.

Отново се заговори за бонапартизъм в Русия през юли 1994 г., когато в интервю пред "Известия" генерал Александър Лебед каза: "Какво толкова е направил генерал Пиночет; той просто въведе ред в Чили". Тогава Борис Елцин му предложи своето място след 2000 г. Но чак до смъртта си Лебед управляваше Красноярския край, без да стъпи в капана на "цар Борис".

През 2000 г. дойде Путин. Възобнови се военното обучение в руските училища. Въведе се 50-процентно увеличение на военните доставки. Нарасна оръжейният износ, обогати се оръжейният каталог. Горбачов и Елцин бяха раздържавявали, бяха раздавали автономии, но Путин централизираше.

През март 2000 г. Владимир и Людмила Путини заведоха Тони и Чери Блеър на опера в Петербург. Операта беше "Война и мир". В тази творба Прокофиев слива темите Сталин против Хитлер и Кутузов против Наполеон.

Разговори за руския бонапартизъм тепърва ще има. Но те ще са за империята "Газпром" и нефтените магнати и контранастъплението им за отвоюване на предадени или продадени позиции.

"Всероссийское общество охраны природы" било учредено през 1924 г. Излиза, че една от най-старите природозащитни организации в света е руска. В това има горчива ирония. Великите строежи на комунизма бяха велики насилия над природата - пресушаването на Аралско море, замърсяването на Байкал и т.н. Но в началото на 2007 г. природозащитници като Дмитрий Лисицин дадоха на Русия повод да блокира операциите на "Royal Dutch Shell" и "Exxon Mobil" на остров Сахалин. Което е мъничък епизод в ревизирането на доминиращото участие на западни компании в извличането на руските нефтени и газови богатства, договорено през 90-те години, когато барел нефт струваше $15.

В България нямаше съпротива срещу проекта за тръба Бургас - Александруполис. Доколкото имаше възражения, те бяха примитивно политически, не екологически. Горчивата истина е, че всяка тръба, всеки терминал е опасност от екологична катастрофа и затрива природа, която си отива безвъзвратно. Но и бонапартистко лицемерие нямаме като хората.