Накъде върви българското винопроизводство? Това е основният въпрос, на който международното изложение "Винария" всяка година се опитва да отговори. През последните години отговорите бяха нееднозначни и оставяха впечатление за динамични процеси в бранша. Тазгодишната петнадесета "Винария" очерта усещането за известно успокояване и затихване на страстите.

На пръв поглед нищо не беше по-различно от предишните години. Организаторите от Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Пловдивския панаир отчетоха увеличен брой на изложителите (556 фирми от 35 държави) и разрастване на изложбените площи. 203 бяха българските фирми, от които 79 произвеждащи и търгуващи с вина. Прави впечатление увеличеният брой изложители на машини и съоръжения за лозарство и винарство, което е индикация за трайните перспективи в развитието на този сектор у нас.

Отвъд външната видимост "Винария" 2007 показа няколко устойчиви тенденции в развитието на българското вино - растящо качество, растящи цени и



известен ръст във винената култура на потребителите



"Първото впечатление е, че сме преодолели прекъснатата технологична връзка между лозята и винопроизводството", коментира председателят на НЛВК Никола Николов. Наистина повечето от новите изби стъпиха на този пазар след значителни инвестиции в десетки хиляди декари нови лозя, при това на специално подбирани терени. Това беше водещото условие, за да се повиши и общото ниво на качеството на вината. Вкусовете, които се запомнят, като правило са от собствени лозя с ограничени добиви и контролирани технологични практики.

Познатата от предишни години интрига около златните ритони и другите награди тази година я нямаше. Около 20% от представените над 750 проби получиха медали и почетни дипломи. Присъден беше само един златен ритон за каберне совиньон по мерло 2006 на винарска къща "Сакар-Любимец", което означава, че никое друго вино не е получило повече от 85 точки по международната 100-точкова система. Прави впечатление, че много от новите, при това неголеми изби, но със собствени лозя като "Тера Тангра", "Домен Катерина", "Беса Валей", "Логодаж", "Загрей" получиха значителен дял от наградите. Което е индикация за обективен и честен конкурс. Въпреки това някои добре познати и авторитетни винарни като "Домейн Бойар", "Дамяница", "Тодоров" и "Санта Сара" не участваха в националните дегустации заради разочарования от предишни години. През 2005 г. организаторите имаха идея да канят за националните дегустации енолози от чужбина. Това не беше направено и тази година, тъй като според обяснението на Никола Николов



чуждите специалисти не познават спецификите



и характерните достойнства на традиционните български сортове, за да могат да ги оценят обективно. Това обяснение, без да е изцяло лишено от логика, прави някак странни амбициите на български производители да предлагат точно такива вина на по-претенциозни чужди пазари.

Вече не наградите, а вкусът на вината интригува повечето посетители на "Винария". Изглежда винената култура на част от публиката, макар и бавно, започва да се променя. По-рано разговорите пред щандовете най-често се въртяха около достойнствата на българското вино, славата на старите майстори, величието на мавруда и други подобни теми в юнашко-патриотичен натюрел. Сега можеше да се чуят задълбочени спорове между ресторантьори и търговци от типа дали в носа на българския совиньон блан присъства характерният за френския совиньон тон на котешка урина (котешко пиш, както деликатно се изразяват французите) и дали лекият нюанс на потно седло в някои червени вина от Северозападна България се дължи на тероара (почвите и климата), или става дума за брет (brettanomyces, микробиологичен дефект). Говореше се за бъчви, формировки, ограничаване на добиви, т.е. за



неща, пряко свързани с качеството на виното



и чужди на всякаква национална патетика.

Трайна тенденция е разширяването на сортовата структура на българските лозя.

Преди две години като нещо ново за България се показваха вина от Пино ноар, Шираз и Каберне фран. Сега дискретно в някои купажи се промъкват и сортове като Малбек, Темпранийо и Вионие от български лозя. Явно до година или две може да се очаква и тяхното по-разширено присъствие на пазара.

Прави впечатление и по-умерената употреба на дъб. Преди няколко години вината, за които се говореше със суперлативи, бяха силно натоварени. Сега плодът и сортовите аромати започват да преобладават.

За разлика от предишните няколко изложения тази година



новите изби бяха малко



Всъщност бяха само три - "Домен Катерина", изба "Златовръх" и винарска изба "Румелия" от Панагюрище.

Особено оживен беше интересът към "Домен Катерина" - амбициозен и модерен проект на компанията "Белведере". Лозята (около 3600 дка) са в землището на с. Мезек до Свиленград, където е построена и винарната. Първото вино на това изградено по френски модел стопанство (импозантен купаж от мерло, каберне, малбек и шираз) не оставя съмнения, че скоро избата ще бъде част от модерния облик на българското винарство.

Приятно впечатление оставиха вината на изба "Искра"до Първомай и винарна "Малката звезда" от Харманли. Без да са излишно нахакани и напудрени, те очертават образа на честно, почтено и чисто трапезно вино, на което всеки любител би искал да разчита в делниците, особено ако е на приемлива цена.

Логичен интерес предизвикаха вината от Чили, Аржентина, Испания, Южна Африка и Италия, много от които вече трайно се настаниха на българския пазар. Любопитство, прерастващо в почтително учудване, пораждаха и някои австрийски вина с марка "Крюг". Явно на винолюбивата българска аудитория й предстои да разбере, че винарската слава на Австрия далеч не се изчерпва с ризлинг и грюнер.

Сред най-дискутираните теми, естествено, беше цената. Растящото качество означава и по-високи цени. Честната цена (Fair price) впрочем е често човъркана тема във винарските медии. Има различни възгледи по този въпрос. Някои смятат, че



скъпите вина наистина струват много



Други са на мнение, че до едно ниво човек плаща виното, а оттам нататък плаща цената на своя престиж. У нас този сложен пазарно-психологически баланс все още предстои да бъде постигнат. Преди две-три години скъпите български вина (за около 20 лв. тогава) бяха сравнително малко и част от тях изглеждаха силно надценени. (Някои се продаваха на запад на значително по-ниски цени.) Днес този въпрос пораждат български вина с цени около 30-40 лева на вътрешния пазар. Изглежда психологическата граница на приемливата цена за вино с върхово качество се движи около 20 лв. Истината е, че вече е много трудно да се намери хубаво (т.е. впечатляващо) вино на цена под 8 лв. "Винария" 2007 очертава трайна тенденция към разширяване на сегмента с цени между 9 и 15 лева. Явно ценителите ще трябва да се примирят с това. Остава надеждата, че натискът на вносните вина все пак ще балансира цените в посока fair price.