:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,664,782
Активни 462
Страници 7,347
За един ден 1,302,066
ПОД ЗНАМЕНАТА

Украйна - демокрация в криза

Прозападните политици прахосаха моралния си капитал и вече изпускат властта
Снимка: РОЙТЕРС
Привържениците на Юлия Тимошенко отново излязоха по улиците на Киев, но ентусиазмът вече не е същият.
През 2004 г. украинският президент Виктор Юшченко въпреки отравянето с диоксин и намесата на Русия в политическия живот на Украйна удържа ефектна победа в дните на "оранжевата революция". Сега обаче може да загуби политическата война и да не се задържи на власт. В понеделник късно вечерта Юшченко подписа указ за разпускането на Върховната Рада (парламента) и насрочи предсрочни парламентарни избори за края на май. Радата обаче, където мнозинство имат неговите противници, отказа да му се подчини. Сега спорът ще се решава от Конституционния съд.



Сблъсъкът е почти театрален



Големи шансове за победа в него има отдавнашният неприятел на Юшченко - премиерът Виктор Янукович, който загуби навремето битката за президентския пост и даде основание на Запада да говори за триумф на демокрацията. Парадоксалното в момента е, че за да подкопае авторитета на украинския президент, Янукович използва всички инструменти на украинската политика и демокрация.

През последните дни в Киев има масови митинги и контрадемонстрации. Картината е почти същата като през есента на 2004 г. Около Радата и сградата на правителството никнат палаткови градчета. Но този път те са в подкрепа на премиера Виктор Янукович и вместо оранжевия цвят доминират синият и белият, които са символ на Партията на регионите. Защитниците на "оранжевата революция" също се мобилизират, но вече под различни знамена, тъй като лидерите им отдавна са скарани. Руските телевизии зловещо пророкуват "бъдеща кървава баня в Украйна".

След като навремето победиха по невероятен начин, "оранжевите" политици - либерали, демократи и прозападни активисти - изхарчиха своя огромен нравствен и политически капитал. Те затънаха в



караници за влияние и длъжности,



като взаимно се обвиняваха в корупция. Движещата сила на "оранжевата революция" Юлия Тимошенко бе за кратко премиер, но президентските й амбиции изплашиха Юшченко. Бившите съюзници се скараха, след като Юшченко я свали от премиерското място заради обвинения в корупция.

Виктор Янукович използва момента и отново набра сила благодарение на своя широкомащабен бизнес и с помощта на американски пиар-специалисти, които откриха множество слаби места на "оранжевите" революционни сили. На парламентарните избори през март 2006 г. Янукович се завърна на бял кон в голямата политика. Неговата Партия на регионите получи 32% от гласовете. На негова страна се оказа цяла Източна Украйна, където традиционно преобладава рускоезичното население, което беше наплашено от прекалената прозападна политика на Юшченко и заканите от страна на Русия драстично да вдигне цените на енергоносителите.

Изборите през 2006 г. съвпаднаха с реформата на политическата система в Украйна, в резултат на която значителни пълномощия преминаха от президента към парламента и премиера, който се издига и избира от депутатите в Радата. След като успя да осъществи редица манипулации и създаде силна коалиция, Янукович стана министър-председател и веднага атакува пълномощията на президента. Постепенно той изгони от своя кабинет назначените от Юшченко министри. Хората на Янукович се обявяват



против политиката на президента Юшченко за бързо влизане в ЕС и НАТО



и така се харесват на мнозинството украинци.

Много народни избраници започнаха да напускат редовете на "оранжевия" съюз на партиите на Тимошенко и Юшченко заради по-добре организираната и финансирана Партия на регионите и нейните коалиционни партньори. В момента тя разполага с 258 гласа против 202 на "оранжевите" сили. Ако получи 300 депутата, управляващата коалиция ще има достатъчно гласове да промени конституцията и да отмени президентското управление.

Виктор Юшченко усети накъде духа вятърът и веднага предприе драстичната мярка да разпусне Радата. Пред лицето на общия враг, който продължава постоянно да набира сила, Юлия Тимошенко набързо се сдобри с Юшченко. Но най-вероятно това е закъснял ход. Дори Конституционният съд да отсъди в тяхна полза, това няма да е достатъчно за сближаване на двете демократично избрани политически сили, които по принцип вече са яростни противници.
24
2499
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
04 Април 2007 08:00
Много добра статия от Сп. "Тайм", да не вярва човек, че може да прочете нещо непреднамерено от атлантическите господа!
04 Април 2007 08:20
Ми не си ли спомняте, че Надежда Михайлова им предава "собствен опит"на оранжистите преди скоро време и кво стана, същото като у нас, само че по-бързо...за главата на Юшченко, тва става сега в Украината...
04 Април 2007 08:22
Абе Котка
пак разглеждат събитията от своята си камбанария. И така наречената "ефектна победа" на Ющенко беше доста пресилена. На редовните избори си победи Янукович-ама с финансирана от Запада оранжева революция сложиха Юшченко. . Инак историята си е същата като с нашето СДС. Само им дай малко власт и ще се изпокарат и почват да се ненавиждат.
04 Април 2007 09:55
Ако Юшченко не успее в тази доста рискована и дори бих казал, опасна игра, Украйна може да се окаже разделена - и то не само де юре, но и де факто на две не особено равни половини. Едната половина е Западна Украйна с център град Лвов и източната й част - с център или Киев или Харков. При неуспех Юшченко рискува да катализира тези процеси, които си текат още от времето на Горбачов. Украйна е една общо взето искуствена държава - западната й част е част от наследството на Жеч Посполита и има силни културни (а и не само) връзки с Полша и Литва. Град Лвов примерно между 1919 и 1940г. е бил в територията на Полша, а преди това е бил част от Австро Унгария. Същевремено в източната част на Украйна, която се води за проруски настроена живеят голям брой руснаци (особено в района на Харков, но и не само там). Да не споменаваме за п-ов Крим. Там нещата са суперкомплицирани.
04 Април 2007 10:21
Dante, сигурно си искал да кажеш" Не само де факто, но и де юре". Щото то и сега Украйна е разделена де факто.
Само една поправка, Киев не може да е център на Източна Украйна, просто защото се намира в центъра или по скоро на север от центъра. Това географски.
Но Киев не може и политически да е център на Изтока. Киев е мястото където Изтокът и западът на Украйна се срещат.
За самата Украйна ще е по-добре да се разцепи. Западът по лесно ще влезне в ЕС. Страната е разделена ментално, като в Босна.
Ако Русия реши още утре там могат да станат размирици и да се образуват сепаратистки региони като в Грузия или Молдова. Но Русия пази този ход за по-късно, евентуално за момента когато Западът реши че Украйна трябва да влиза в НАТО.
Пределно ясно че при избори, всички на Изток гласуват за Янукович, на запад за Тимошенко. Това се казва етническо гласуване. Лошото е че могат да се намерят провокатори, които да хвърлят страната в хаос. Един изстрел може да отпуши духа от бутилката.
04 Април 2007 10:23
оранжевата революция премина стремоглаво в нуюансите на фекалнокафявото
04 Април 2007 11:01
А демократите й в нюансите на ожанрево-фекалното.
04 Април 2007 11:55
По то път и не минахме, ама убу не видехме!!
04 Април 2007 11:59
Ако знаят какво ги чака
04 Април 2007 12:00
При обединението на Рус през 883г. липсва все още разделение между великоруси, малоруси (украинци) и белоруси. Все още е налице дори племенно обособяване, дори до края на 10 век.
Обособяването украинската нация започва със създаването на Галицко-Волинска Рус (Червена Рус) през 11 век. По това време тези земи (днешна Запдна Украйна) са най-населените и икономически развитите в тогавашна Киевска Рус. Галиция съществува като отделна държава от средата на 11 век до 1343г. Тя също попада под властта на монголите през 13 век, но поради отдалечеността си и връзките си на Запад - в много по малка степен.
като скоба вметвам влиянието на Галицка Рус и в нашата история - там бяга Иван Асен ІІ при управлението на Борил, там се жени за първи път, оттам идва да вземе властта с помоща на галицка дружина, неговият роднина от Галиция - Ростислав Михайлович е силната фигура в България между 1241 и 1257.
В един период (1250-1270-80) Галиция дори доминира в Източна Европа, превъзхождайки Полша, Литва, руските княжества, България и Унгария дори.
Решаващият момент за създаването на бъдещата украинска нация е завладяването на галиция през 40те години на 14 век от Полша. Пак по това време Централна Украйна е завладяна от Литва. От този момент, в продължение на 300 години Украйна и Русия имат разделени съдби и именно през този период се оформя и украинската нация - една нация оформена на базата на рулигиозният смес от католицизъм и униатство и стъпила на западноруския средновековен диалект. С течение на времето, след присъеднияването към Русия на основните територии на Украйна и заселването на пустеещите земи на Източна и Южна Украйна украинският етнос заема сегашните си земи и попада (на изток) под силно и формиращо руско и православно влияние. Западна Украйна (Галиция) не е под руска власт над 500 години - до 1793 - към Полша, до 1918 - към Австрия, до 1939 - към Полша отново. Това именно определя и твърде различиният манталитет на най-западните украинци спрямо техните централни и източни братя.
04 Април 2007 12:04
Големият проблем е в кадровия подбор, на който залагат ционистите в USrael. Видяхме го навсякъде в бившите соцстрани: избирателно залагат на иностранци (главно йодеи и верски и народностно различни мушмороци), на предатели и шабес-гойчовци, на извратеняци и морално разложени смрадове, на психопати и прочие сбърканяци. Такива човешки ресурси неизбежно водят до провал на партиите, които те формират и изпълват, дори и да им се подаде приемлива за населението идеология и относително търпима икономическа политика. Прави се обратното: налага се изцяло вредната за постсоца либерална лъжедемокрация и унищожителни за държавата антиреформи, всъщност икономическа разруха и индустриално опустиняване. Съпровожда ги неизбежният геноцид, от който хората се спасяват като напускат родината си или се криминализират индивидуално или като маргинализирани общности. Така дори само за една избирателна врътка с дори само едно "либерално-реформаторско" проамериканско правителство целият измислен USrael-ско идеологически и политически капитал се стопява до бледни останки. Остоват като носещи проамериканската политическа камарила само антикомунизмът, лишен от реални комунисти срещу саба си, и антирусизмът, лишен от реално руско присъствие в съответните страни. Проамериканската камарила намалява още повече. Тогава вместо напълно изразходвания антикомунизъм й пробутват античенгесарска гола пропаганда, а антирусизмът се подпира с членство в НАТО, гарнирано с военни на USrael бази. Обаче явната политическа и гражданска несъстоятелност на проамериканската камарила става очевАдна за огромното мнозинство от съответното население и от нея не остава политически боеспособен субект. Остават НАТО и щатските военни бази, толкова. Съгласно добре известния абсолютен природен принцип, срещу тях се появяват антиНАТОвски настроения и бурен или стаен антиамериканизъм. Компенсаторно нарастват обективно непродуктивните проруските настроения и носталгията към соца.
Пружината е натисната докрай, на USrael ръцете му вече изтръпват да я натиска, въпрос на време е да загубят силата си напълно, последвано може би от взривно разгъване в някои бивши соцстрани. Пак не е продуктивно това развитие, но пък е обективно. Пак.
Съзнавам, че обобщенията крият определени слабости, но тук са относително уместни, струва ми се. Дебело искам да подчертая, че неотклонното и всестранно отслабване на САЩ през последните 3-5 години не е ме радва, защото е заредено с много опасности за света и за Бг. Но ционисткият кагал превърна хубавата и силна страна в USrael, в своя дебела сопа, с която в безумието си да налага безбройните противници на сатанистката секта и така да губи потенциалите си. Където и да се е загнездила сектата и да е придобила власт над управлението на която и да е страна, винаги последната и населението й са плащали извънредно скъпа цена за глупостта да допуснат при себе си сектантите-"богоизбранци".
Развитието на събитията в Украйна е логично, редица форумци го предсказахме още при предишното "оранжево майданстване" и насилването на избирателите да приемат незаконната ревизия на изборите и налагането на Бушченко за президент. Крадливата Юлия си беше и остана долнопробна подлога на USrael и неизбежно се срина дори без нови избори. Ако не се предизвикат предсрочни такива, нейната партия ще се стопи като СДС у нас, а Бушченковата скоро ще я последва, когато той няма да се класира за президент. Трябва да бързат, за да се закачат все пак за новата Рада поне с половината от предишния си потенциал и да чакат дай падне тавана (по-добри времена). На американците им остава да се опитат да превербуват Янукович за НАТО, който не е забравил как го прее.аха. Не че е невъзможно, но е в границите на малките вероятности. Преди всичко защото мнозинството от населението от една страна е силно разочаровано от либералната "демокрация", а от друга по много причини преобладаващо е настроено проруски. Янукович има интерес да удължава времето до изборите чрез Конституциония съд, който вече заплаши, че ще подаде остовка поради "оказван силен натиск" върху него. Колкото повече се отдалечават изборите, толкова повече проамериканската камарила в Киев ще ги загуби.
04 Април 2007 12:07
Тук трябва да се отбележи и състоянието на източните, южните и част от централните украинци. Между 25 и 40% от украинците изобщо не говорят украински, а само руски и всички те живеят в Централна, Южна и Източна Украйна. Там живеят и още 10 млн. руснаци (от общо 11 в Украйна), които са близо 33% от населението на тези региони.
Всичко това говори за процес на сливане на тези два етноса в тези региони.
Прогнозирам, че в някакво бъдеще Източна, Централна и Южна Украйна ще се присъединят към Русия, а живеещите там украинци ще станат част от руската нация - обособена субгрупа, вероятно под названието малоруси.
Западна Украйна, с население около 10-15 млн., ще си остане Украйна, със столица в Лвов, с преобладаваща религия - православни униати и преобладаващо украинско население.
Тук възниква въпроса каква ще бъде съдбата на росините (карпаторусите), които, ок. 0.5 млн., живеят обособенов най-западната част на Украйна и които езиково и верски са по-близки до Русия, отколкото до Украйна???
04 Април 2007 13:17
.... спомняте ли си - преди време по тази тема си говорихме и за Мечката ...
04 Април 2007 13:19
Сгугню, виждам, че се интересуваш от въпроса, макар да не си съвсем наясно. Произходът на съвременната украинска нация и език е изключително сложен. Определени прояснения по въпроса може да ти даде едно четиво в интернет, публикувано под заглавието: “ЧЕРТОВЩИНА ПОД УКРАИНСКИМ СОУСОМ” http://ua.mrezha.ru/devils.htm. Съгласен съм, че материалът има известна тенденциозност, но някои факти (ако са верни) са направо потресаващи. Лично аз, когато го прочетох, бях изумен от възможните паралели между “създаването” на съвременния украински език и извращенията на македонизма.
04 Април 2007 16:21
Идеята да се разцепи Украйна е опасно лекомислена. Това не е Чехословакия. Една голяма Украйна е по- подходящ обект за евроинтеграция, отколкото една малка "централноевропейска" останка от австрийско време. Руското население е по-малкият проблем, по-големият е да се създават малки държави на Изток - Балканите и Централна Европа стигат!
04 Април 2007 16:22
ЕС си има Полша!
Предостатъчно е...
04 Април 2007 16:59
Сгугню, по въпроса за т.нар. от теб карпаторуси в Словакия питай някой украинец. Ще получиш отговор, че това е украинско малцинство. Езиково и верски по-близки до Русия? Това твърдение го предлагам на обсъждане във форума. Особено верската му част.
04 Април 2007 17:02
Смешно е дори да се мисли за разцепване на Украйна..Ако искаха да разцепват могат да го направят с всяка една Република.Прибалтийските републики могат да се превърнат в кантони за една седмица и тогава Европа наистина ще се види в чудо.Само че руската игра не сръбската.Като знам как при нас всеки по изявен се оказва агент на ДС каво остава за бившия съюз.Та накрая може да се окаже че и Юшченко е обикновен КГБист .По скоро се върви към възстановяване на Съюза и т.нар. победа на Запада в Студената Война е един ташак.Май просто едните решиха да се реорганизират в движение.Запада бил спечелил А колко спечели Роман Абрамович
04 Април 2007 17:47
Юшченко изглежда е пред дилемата за по-малкото зло. Все пак по-добре предсрочни избори. Янукович, откакто е премиер, нарушава конституционния баланс и концентрира все повече власт в ръцете си. Ако спечели с достатъчно мнозинство бъдещите избори, да промени конституцията. Но не да подменя вота на избирателите чрез купуване на депутати, както прави сега.
04 Април 2007 19:05
Обърнете внимание на две неща. Първо, и 'Тайм" признава, ч е повечето украинци са противмници на ЕС и НАТО. Второ, Юшченко разпуска радата с един аргумент - хора от неговата и на Тимошенко групи са ги напуснали. Доста фриволно и без законова база, прекалено недемократично.
А Украйна ще се разцепи. Западът е католически и то фанатизиран католицизъм. Крим отдавна е във война с Киев, Изтокът си иска Русия.
04 Април 2007 19:35
Бре, Fabian, що за анализ? Единият купува депутати и това не било фриволно. Може би е демократично? Май си забравил, че миналото лято именно Юшченко протегна ръка на Янукович за "голяма коалиция". Той именно се опитва да сплоти украинската нация, а не премиерът. А от сп. Тайм не очаквай дълбокомислени заключения.
04 Април 2007 20:00
Значи, кво става сега ?!, според форумните умници/ "Данте например", който стига до австровенгерската "република"/ама колко простичко решение, забраняват се етническите партии и проблема се решава, влизат руските /Путин/ войски..., ами тва е било при Гитлер бре "умници"...Ха Ха.
04 Април 2007 20:19
Невежа, говориш за някакви свои предположения като за факти. Всеки депутат е отговорен пред съвестта си, а не пред председателя на партията. Иначе в парламентите ще има само председатели, а ще се гласува с брой гласове. единият има 200 глас, другият 48, третият 147 и - готово. Депутати минават от партия в партия - самият Чърчил, ако помниш, е смянил два пъти партийната принадлежност. Така че аргумент - ама от моята група минаха в другата и затова развалям играта, важат само на пясъчника.
Що се отнася до широката коалиция - Юшченко се боеше, ч е Тимошенко взе да става популярна и се рзтрепери за мястото си. Все пак, не забравяй, че съвети му дава бивша служителка в Държавния департамент, 'случайно" запознала се с него в самолета и станала негова втора жена. При това тя все още е с американско гражданство.
Демокрацията, братче, изисква понякога не само вождовете да имат думата.
05 Април 2007 00:08
Ех какви умни коментатори
А къде сте били преди 16-17 години
Сега поучавате украинците - ух та ах
А какво се случи тук
Едно голямо нищо-което се казва история
Мина и замина
Останаха отломъци на парчета на несъстоялото се всеобщо щастие
И се живее, дори и с парчета, с отломъците - и много харно дори
Все пак макар и да са отломъци, ама свои, собствени.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД