В Япония ронин наричали самурай, който е останал без господар. Названието идва от "ро" (вълна) и "нин" (човек), защото животът на ронините бил непостоянен като вълна. Самураите без господар често се превръщали в разбойници, за да оцелеят, защото нямали друга професия освен войната.

У нас бая народ отдавна няма друга професия освен политиката. Когато изпаднат от властта или от партията, местните ронини се носят като вълна в търсене на нов пристан. Тяхното Бушидо е оцеляването на това поприще, но харакирито не е включено в сметките. Тук



разбиранията за чест са различни от азиатските



Да вземем парламента. Там има представители на над 20 партии, ако се има предвид фактът, че доста народ премина през няколко формации и едва ли ще се закотви на сегашната си стоянка. На гърба на мастодонтите паразитират ред формации от типа човек-партия. Как става това ли? Като отплата за нещо, като форма на лично приятелство, бизнес интерес или на обещание за скромен принос от твърди гласове. Ако не шават много-много, политическите джуджета си живеят тихо и кротко в сградата с надписа "Съединението прави силата" години наред.

Лошо става, когато си повярват и решат, че могат да надскочат собствения си ръст. Тогава всички се присещат за бившите им прегрешения и идеологически преходи. И понеже са направили грешката речта им да изпревари мозъчната дейност, се налага търсене на нова партия-майка. Без оглед на средствата. Задачата е трудна и невинаги се увенчава с успех, затова и много потъват в тресавището на забравата. Някои успяват да изплуват, повечето - не.

Най-много политически ронини традиционно има в десницата. Там всеки напъден от сините шогуни се лута в търсене на нов господар или утвърждаване на собствената си персона. При последното си преброяване на сбирка в НДК



бездомните десни формации се оказаха 15



- Български демократичен форум, Българска християнска коалиция, клуб "Сенатор", клуб "Нова десница", проект "Обединена десница", партия "Реформа" и т.н.

Най-активен сред тези отчаяни десни самураи бе шефът на БДС "Радикали" Евгений Бакърджиев. Той имаше огромно желание и надежда отново да постъпи на синя служба. Мечът му обаче удари на камък и се наложи да продължи пътя си на себеутвърждаване, докато успее да се превърне във властелин. Мечтата му едва ли ще се сбъдне в конкуренцията на днешния най-желан шогун Бойко Борисов. Той вече взе на служба няколко сини меча, които да секат лианите в похода му към европейското царство.

Бившият зам.-шеф на СДС Николай Младенов беше ронин дълго - почти две години. Но търпението му бе възнаградено - днес той е трети войн на Генерала в армията за Европарламента. Димитър Абаджиев, Елеонора Николова и Мария Капон пък планирано смениха господарите си - Иван Костов, Петър Стоянов и Александър Праматарски. Самият лидер на Демократическата партия в момента също е ронин, който не би оцелял сам в изборната война. С резки удари той си отряза пътищата към всички господари без Костов. Но за какво му е на Командира такъв ронин?

Сините шогуни Иван Костов и Петър Стоянов пък вече



не могат да си позволят антураж



от самостоятелни играчи без влияние, за да не се окажат в тяхната ситуация. СДС вече се еманципира за евровота от коалиционните си камъни на шията - Георги Пинчев, Любен Дилов-син и Яне Янев. Бившият земеделец е в немилост и затова е захванал солови акции в омръзналата на всички роля на народен трибун. Другите двама ще скочат от десния кораб, когато водата стигне до палубата, а мислите им отдавна не са насочени към изплуването на синия "Титаник". ДСБ играе на сигурно - наема ронини само целево и временно - Йордан Нихризов попълни бройката в коалицията за президентските избори и толкоз. Само за да се каже, че и Костовата партия си има коалиционен партньор.



Съдбата на бившите шогуни е най-безрадостна



Надежда Михайлова опитва да си създаде собствено миницарство, но засега на служба има само един-единствен самурай Ваньо Шарков. Филип Димитров е на път да се откаже от Бушидото, огорчен от днешния си господар. Макар че формално си имат партия, Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски също са в редиците на политическите бездомници, след като извиха ръцете на благодетеля си.

Все пак има и оправни ронини, които успяват да се издигнат и във втори шогунски двор. Такива са бившите сини самураи Христо Бисеров и Йордан Цонев - днес първи мечове на Ахмед Доган. Цонев дори успя да се намърда до дясната ръка на Сокола в собствената му партия и често изземва функциите на говорител на ДПС. Бившият главен секретар на СДС Бисеров никога не се е славел с особена речовитост, но днес не пропуска случай да жилне както бившия си ликвидатор Костов, така и племето на разбитите авари - СДС.

В левицата вечните ронини са социалдемократите, а единственият шогун е БСП. Под крилото на столетния господар за тези избори се приюти Александър Томов. Оня същият, който през годините премина като метеор през ГОР, после през ДАР, за да разреши собствената си дилема начело на Евролевицата, докато накрая социалдемокацията не издържа на напора и се разцепи. Бившият съюзник Николай Камов се превърна в конкурент. И пътищата им се разминаха. Томов зави към партията-майка, Камов и колегата му Георги Анастасов ще водят обречена самотна битка срещу партийните армии. Последните двама обаче за по-сигурно не се отказват от червената си парламентарната служба.

Единственият политически ронин, който



стана шогун и все още не е успял да се самосвали,



е Волен Сидеров. Неговото политическо номадство е христоматиен пример за това колко нетрайни са разбиранията на кандидатите за славата. Човекът мина последователно през СДС и НДСВ, като мина по допирателната и с БСП, преди да стигне до разбирането за собствена формация. Идеите обаче търпят промени и Волен не е изключение от това правило. Той самият направи доста политици бездомни, например Минчо Христов и екранната му партньорка Стела Банкова. Сега двамата имат две години да размахват независими мечове в парламента. Банкова вече успя да зареже две партии, с които да влезе в бялата сграда - НДСВ и "Атака". Едва ли ще успее да излъже и трета, така че нейната кариера вероятно ще свърши с 40-ото НС.

Ронинът свръхтежка категория



Павел Чернев също се напъна



да стане националистически шогун. За целта той безгрижно се люшна през още две партии, като докара бройката в политическата си биография до завидните четири - ВМРО, "Атака", БНРП, за да стигне до истинското разбиране за "Свобода", както нарече сегашната си партия.

За съвременни наследници на ронините в днешна Япония се считат хората от Якудза, както там наричат мафията. Якузда се конкурира сериозно с Коза ностра, руската и която още се сетите мафия. Засега на родната политическа сцена не се е появил някой сериозен капо ди тути капи, просто защото хоризонтът е твърде скъсен. И защото у нас истинските босове не обичат да се показват на слънце и най-вече изобщо не им пука за цвета и аромата на българската политическа флора. Важно е бизнесът да върви.