Най-сигурното средство за понижаване на потреблението на горива е повишаването на акцизите и данъците, които потребителите трябва да плащат. Това автоматично вдига цената на 1 км пробег. Затова потребителите търсят все по-икономични автомобили, а производителите търсят начин да им ги предоставят.

Така се получава в Европа, където данъците върху автомобилните горива са доста високи, за разлика от САЩ, където процентът за държавата от цената на галон бензин е доста нисък. Взето средно, около 60% от цената на автомобилното гориво, продавано в Европа, влиза в държавната хазна.

Във Великобритания правителството прибира около 75%, като се стреми да покачва данъците с 5% над инфлацията всяка година. Тази година за щастие на шофьорите от Острова правителството няма да увеличава данъка върху горивата заради бясно изстрелялата се цена на петрола. Във Франция пък от министерството на финансите обещаха да връщат част от данъците на шофьорите на таксита и камиони, риболовци и всички останали икономически субекти, които са изцяло зависими от моторни горива.

В контраст с европейското данъчно регулиране идва това в САЩ, където шофьорите плащат едва около 15-20% данъци върху горивата, които потребяват. Процентите варират, тъй като се налагат федерални и щатски данъци, които са различни в отделните щати. За сравнение през август 2006 г., когато петролът беше рекордно скъп, в САЩ шофьорите заплащаха за галон бензин $2.58 ($2.17 без данъци), докато във Великобритания собствениците на автомобили бяха принудени да дават по $6.06 за галон ($1.97 без данъци). Един галон е 3.80 литра.

Според петролните експерти по-високите цени на горивата допринасят за по-малко задръствания и по-малко потребление на петрол в световен мащаб. Има правило, според което



покачването на цените на горивата с 10% води до 7% по-ниско потребление.



Просто поскъпването кара хората да се замислят къде и колко да обикалят с автомобилите си. Мнозина вземат решение да си купят по-икономичен автомобил. Други се комбинират по пътя за работното място с някой колега. Променя се изцяло поведението на хората.

Американското правителство изглежда не желае да използва ценовите лостове, за да намали потреблението на петрол и горива в страната. Потребителите в САЩ традиционно търсят коли с големи двигатели, а производителите от своя страна се оправдават, че произвеждат това, което се търси на пазара. Правителството пък защитава правото на свобода на гражданите си и се опитва да не ги ограничава по никакъв начин, като така само стимулира все по-неефективното потребление на горива. Образува се омагьосан кръг.

От друга страна, европейците може да карат доста по-малки автомобили, но това не означава, че изминават по-малко километри.

Германците, които живеят близо до границата с Чехия, често отскачат до съседната страна, за да пълнят резервоарите на автомобилите си с по-евтино горива. Но повечето хора нямат такава „вратичка" и се налага да отделят все по-голяма част от бюджета си за гориво. Много от жителите на европейски държави живеят на 30, 40 или дори 50 км от работните си места и нямат друг избор да стигат сутрин до тях, освен с личните си автомобили.



Къде сме ние?



Да вземем търговската информация от сайта на "Лукойл Нефтохим" на 10 януари. Цената на 1000 литра от най-масовия безнин - А-95Н, е формирана по следния начин:

производствена цена - 675.00 лв.

акциз - 635.00 лв.

ДДС - 262.00 лв.

цена за директна реализация: 1572.00 лв.



Както е видно от приложения пример, производствената цена е 675.00 лв. за 1000 л., а акцизът и ДДС върху същите тези 1000 литра бензин са общо 897.00 лв. Това обаче не е всичко. Към цената на едро - 1572.00 лв., идва и печалбата за търговеца на дребно (бензиностанцията). На 10 януари литър бензин А-95Н се търгуваше за 1.73 лв. (1,730 лв. за 1000 л.), което ще рече, че търговецът е прибирал към 0.16 лв. на литър.

Така при производствена цена 675.00 лв. за 1000 л (0.68 ст. на литър), ние заплащаме 1730 лв. за 1000 л (1.73 лв. за литър) на бензиностанцията. Ако погледнем в процентно отношение, излиза, че производствената цена е едва 39% от цялата сума, заплащана от потребителите. Акцизите, печалбите и ДДС формират около 61% от крайната цена.