|
| Димитър Дъбов |
- Г-н Дъбов, напоследък има много критики, че БСП провежда дясна политика. На пленума си в събота приехте нова социално-икономическа програма, която е доста социално ориентирана. Реалистична ли е обаче?
- Разбира се, че е реалистична. Това ще бъде нашият анонс към партньорите ни от управляващата коалиция. Не бих казал, че досега не е провеждана лява политика. Напротив, в средата на мандата повече от половината от поетите от "Коалиция за България" ангажименти са изпълнени. Даже по отношение на някои от нещата, свързани с минимални пенсии, с минимални заплати, се отиде и на по-високи стойности - до 28% увеличение вместо 20%. Когато обаче става дума за една ниска база, когато пенсии са невисоки, и с 30%, и с 40% да ги увеличиш, хората не могат осезаемо да го почувстват. Може да се каже, че това е един втори етап с актуализиране на приоритетите в социално-икономическата област, след като вече добре са познати възможностите на държавата, ресурсът, с който тя разполага - и финансов, и човешки, и материален, както и инвестиционните интереси, които са заявени към България. Всичко това дава възможност за усъвършенстване на приоритетите и за значително по-точни разчети в следващите 2-3 г. Дори погледът е хвърлен малко по-напред - в началото на следващия мандат.
- Съгласувани ли са тези мерки с финансовия министър Пламен Орешарски и откъде ще дойдат нужните средства, става въпрос за много големи суми?
- На дискусията по програмата бяха направени и други предложения, интересни, хубави, в социалната област. Разбира се, те се нуждаят от финансова обосновка и разчети, тъй като някои от тях изискват много голям финансов ресурс.
- Какви конкретно бяха тези допълнителни предложения?
- За още по-големи размери на увеличение на пенсии, на заплатите, свързани с доходите. Самите ние също искаме, но трябва да бъдем реалисти какви са възможностите на държавата. Всяко едно от тези действия не трябва да води до нарушаване на икономическата и финансовата стабилност на България. Това е един отговорен държавнически подход, който, независимо че сме социална партия, трябва да доминира в нашите виждания за усъвършенстване на социално-икономическата политика.
- А предложенията, които залегнаха в програмата, съгласувани ли са с финансовия министър?
- Разбира се, че бяха обсъждани. Първо, на самото заседание беше поканен финансовият министър. При обсъждането на тези приоритети в Изпълнителното бюро бяха и финансовият, и социалният, и здравният министър. Заложените в програмата материали са разчетени и финансово.
- Предлага се намаляване на осигурителната тежест до 20%. Какво означава това?
- Това е казано под условие, ако се създадат предпоставки. Има подобни искания от нашите коалиционни партньори. В началото на мандата осигурителната вноска беше 35%. Досега никое правителство не се беше осмелило, тъй като това е един сериозен приход в бюджета, това са личните осигурителни данъци, които плащаме. Тяхното намаляване означава в известен смисъл по-малко приходи в НОИ. Но когато повечето фирми, особено в частния сектор, излязат на светло, обявяват по-големи заплати и плащат по-големи данъци, оказа се, че рискът не е голям и приходите не намаляха. Така че от 35% постепенно ги снехме на 2 пъти до 23%. Заложена е евентуална възможност да паднат от 23 на 20%. Както и, без да се натоварват гражданите, в рамките на данъците, които плащат, за сметка на други, да се увеличи здравната вноска до 8%. С което целево ще влязат повече средства в здравеопазването и в здравната каса.
- При намаляването на данъците и на осигурителната тежест ще се отвори дупка в бюджета - тя от бюджетния излишък ли ще бъде покрита?
- Не. Идеята е, че тези много големи жестове, които се правят към българския бизнес, изискват и от тях адекватна реакция. Особено в частния сектор, тъй като всички сме наясно, че не се работи за 150 лв. или 200 лв. заплата, върху които се осигуряват работниците и се внасят данъци в НОИ. Засега частният бизнес реагира адекватно, доходите и осигуровките по тях вече са значително по-високи. Така че не намаляват приходите в осигурителния институт - нещо, което е повече от добре.
- Как ще принудите бизнеса да излиза все повече на светло?
- Сваляйки данъците, той излиза все повече на светло. Едно е да плащаш данък печалба 20%, както беше в началото на мандата. След това го намалихме на 15% и на 10%. Това са много средства, които остават в бизнеса. И това го стимулира той да прави обратния жест.
- Спомена се криминализиране на прикриването на доходи...
- Да, казано е, че държавата трябва да бъде по-настоятелна в проверките, които прави във фирмите, за да не се укрива реалният размер на възнагражденията, които се дават. Предлага се и в НК да се предвидят санкции за собственици и управители на фирми, които обявяват нереални доходи в техните фирми.
- Санкции за работниците, които също укриват реалните си доходи?
- Ведомостта за работна заплата не я правят работниците, те не си крият доходите. Замисълът е не санкцията да е върху работниците, а върху тези, които са задължени по закон да обявяват доходите и да плащат данъци.
- Доколко тези предложения вече са консултирани с коалиционните партньори?
- Някои от тях са консултирани, други тепърва предстоят.
- Къде очаквате, че може да има отпор?
- Трудно ми е да кажа дали би могло да има отпор. Но тъй като двете партии, с които си партнираме в управлението, все пак са либерални и при тях има по-различни виждания в сферата на икономиката, е възможно да се появят някои различия. В хода на разговорите ще бъдат изгладени.
- Има ли определен процент на ръст на доходите, към който се стремите до края на мандата?
- За бюджетния сектор е предвидено ежегодно повишаване с 10%. Новост е и стартирането на актуализирането на пенсиите на хора, които са се пенсионирали отдавна. Човек е работил високо платена работа, за която трябва да получава значително по-голяма пенсия, но тъй като е пенсиониран преди 1996 г. или преди 2000 г., пенсията му изостава. Затова се предлага да се вземат специални мерки за актуализация на пенсиите.
- По изчисления на Румен Овчаров това ще струва 300-400 млн. лв. на година.
- Да, става дума за много пари и правителството е длъжно да направи много добри финансови разчети как поетапно ще става това. Очевидно от раз за всички няма да може да се получи.
- Предвижда се увеличение на заплатите в бюджетната сфера, но замразяване на разходите за заплати, това означава, че трябва да се направят съкращения?
- Съкращения в бюджетната сфера има всяка година. Намаляването на администрацията, увеличаване на капацитета...
- Според отчетите обаче броят на чиновниците се увеличава.
- Очевидно трябва да спре да се увеличава като една от мерките.
- С колко?
- Точните проценти не са задача на едно такова заседание на Висшия съвет. Правителствените органи трябва да направят съответните разчети какво и колко да става. Още в самото начало сме казали, че администрацията в България трябва да бъде намалена или оптимизирана. В определени звена наистина се нуждаем от още хора - например тези, които се занимават с разработки на проекти, които улесняват усвояването на средствата от ЕС. В други трябва да намаляват, тъй като работата в тях намалява.
- Има ли срок, в който и коалиционните партньори да дадат съгласието си за тази програма?
- Това е въпрос на преговори. Очевидно с бюджет 2007 малка част от тези идеи могат да бъдат реализирани. По-скоро трябва да очакваме с бюджета за 2008 г. да се получи резултат от тези наши идеи.
- Има ли конфликт между БСП и президента, както твърди вече бившият съветник на Георги Първанов Димитър Иванов?
- Няма нищо подобно. Това е една измислена история от някои от медиите и е свързана с предстоящите европейски и местни избори. Търси се и се прави внушение за някакъв конфликт през втория мандат на президента с БСП, което изобщо не се е случило. Аз съм убеден, че нито президентът има каквито и да е идеи за създаване на президентска партия, нито БСП по някакъв повод е повярвала на тези слухове. Аз съм убеден, че малцина са повярвали на това нещо, защото е съшито с бели конци. А и не се получи, много грубо беше направено. Що се отнася до самия Димитър Иванов, фактът, че той вече не е съветник на президента, също идва да подскаже някои неща за хората, които умеят да тълкуват политиката и да четат между редовете.
- Как гледате на хипотетичната възможност президентът да направи партия?
- Считам, че по никакъв повод това не би могло да се случи и по никакъв повод президентът няма подобни идеи. Дори и хипотетично не мога да си го представя. Това не е нужно. Президентът се намира на третия месец от 5-годишния си мандат. Това е абсолютно ненужно, няма логика, в това число и политическа. А и, доколкото познаваме президента и като бивш председател на нашата партия, подобни действия не са в неговия стил. Всичките тези неща са външни внушения, очевидно с предизборни цели, да се внуши на обществото, че там има разногласия, че нещата не вървят. Много елементарно е.
- Има ли хора по високите етажи на БСП, които искат да дестабилизират президента?
- Не. Ние работихме твърде много за тази кампания, твърде много сили хвърлихме преди няколко месеца, за да може дори в отделни лица да настъпят подобни неща.
- Защо президентът прави икономическа стратегия и тя съвпада по време с обявяването на вашата икономическа стратегия?
- Нормално е да има такава стратегия. Естествено че президентът трябва да има виждане във всички сектори на живота в България - и в социалната, и в икономическата област, и в здравеопазването. Да не говорим за отбрана и сигурност, където има и ангажименти. Въпросът за съвпадението също беше внушение от някои медии. Още в края на януари, когато беше приет планът на работата на Висшия съвет, е записано, че на 14 април ще се проведе заседание за приоритетите в социално-икономическата област.
- БСП е в изпълнителната власт и е нормално да прави такава стратегия, но президентът не е.
- Държавният глава не е изпълнителна власт, но е държавен глава и както е известно, има и съветник, и секретар по икономическите въпроси, както и по вътрешнополитическите въпроси и т. н. Нормално е да имат визия и по тези въпроси. Разбира се, големите неща се правят в управляващото мнозинство, в парламента, в Министерския съвет. Става дума за различни неща. Едно е да разработваш идеи, да ги лансираш в обществото. Друго е, което се прави от парламента и изпълнителната власт.
Господине Дъбов , 
