Има такива хора: те трупат тайно картини, скулптури, бижута, антики; заравят ги в собствената си мрачна тайна; правят тайни музеи и тайно се радват на придобитото. Точно както чичо Скрудж от прекрасния анимационен филм плува в жълтиците си. Извън дълбоката си мрачна тайна тези хора живеят недразнещо. Не могат да се похвалят - хем имат парите, хем ги нямат. Те стават не собственици, а пазачи на богатството си - да не разберат другите, да не завидят, да не дойдат на проверка данъчните, да не научат крадците, да не подушат роднините.

Истински богатите хора декларират всичко и така попадат във "Форбс", в "Сън", в "Шок"... в крайна сметка. Те не се срамуват, не крият, а напротив - демонстрират и не се чувстват никак неудобно, че живеят добре... в материален смисъл.

Ние в България отдавна спряхме да си задаваме кой е най-доходният бизнес у нас. Това е политиката, без никакви съмнения. Нашите политици, колкото и да са богати, обаче са като чичко Скрудж - сами плуват в жълтиците и гледат хората отстрани да не разберат, че "те са успели".

Скоро излязоха някакви данни за официалните дарители по време на президентската кампания. Няколко души бяха спонсорирали (официално) както Неделчо Беронов, така и Георги Първанов. На пръв поглед звучи шизофренично, но за нас като наблюдатели, а не за хората, които се занимават със сериозен бизнес. Отдавна в България



бизнесмените играят на рулетката с "премерен риск"



Залагаш и на червено, и на черно, но повече на този цвят, който има шанс да се падне. Защо? Просто защото бизнесът в страната ни няма как да върви без благословията на политиците. Който е на власт - той върти топчетата на тотото. Нещо от сорта "Локомотив" винаги се вдига в тройката, когато БСП е на власт.

Няколко неща могат да се признаят на Ахмед Доган - разбира от политически маркетинг, от политически рекет и от туризъм. В ръцете на Сокола към този момент е концентрирана огромна власт в чиста форма. Един сериозен колекционер на политически картини, на ресурсни жълтици и на кредитна история, ако щете (той очевидно може да се подписва под всеки исторически акт у нас).

Миналата седмица на кръглата маса за туризма (вече така популярна с неговото изказване) стана ясно, че има познания за този бизнес (и това не е майтап), които никой държавен служител няма да демонстрира. Това не е лошо, даже никак. Наистина е прав, че у нас има условия да превърнем държавата си в златна мина за богати туристи - СПА центрове, огромни природни и исторически забележителности, гори (ако Симеон не ги изсече), планини, голф дестинации, невероятно крайбрежие. Той е прав, че Слънчев бряг се превръща в туристическо гето. Той е прав, че държавата, може би заради корумпираната си същност, не може да менажира този процес. Той е прави за много неща - включително и да инвестира милиони в гр. Девин, както сам признава.

Истината обаче е, че точно



това е сбърканото - смесването на политика и бизнес



Доган не е бизнесмен, той е политик. Политиците трябва да създават условия за бизнес, а не да го правят самите те. Това е и сбърканото в тази държава. Ако беше възможно да се правят капитали без политическа протекция и най-важното - без политически рекет, то Ахмед Доган отдавна щеше да се е оттеглил от политиката. ДПС обаче е един от най-добре работещите картели в страната и капитализира много ефективно всичко, което отвоюва: министерства - еврофондове; управление в държавата - местен партиен протекционизъм; местен партиен протекционизъм - назначения на послушните и верните кадри.

Ахмед Доган е символ на политико-олгархическия егоцентризъм. Иван Костов, Стефан Софиянски, Румен Овчаров, Румен Петков - колкото и да имат, те няма да демонстрират имането си. Сокола обаче вече е преминал в едно друго измерение. 17 години той е на върха и дори в най-лошите му мигове машината за власт не е спирала да работи. Но какво ако има сараи, какво ако има хотели, какво ако има познания, какво ако не си взема заплатата... ако не може да направи изложба на своите достижения?

Егото у него вече не издържа и като малко дяволче го дърпа и му казва: "Кажи си, разкажи." Признавам, че това, което казва, е мъдро (по отношение на туризма), признавам, че бих изкарал една седмица в неговия девински хотел с три ресторанта и прекрасни басейни. Признавам, че той има право да се хвали какво е постигнал в бизнеса, но неотменимо настоявам, че това не е редно.

Някои наблюдатели твърдят, че дясното пространство в България е в криза, че умряло. Глупости! Та в момента



в нашата страна управляват единствено олигарси



- хора, които притежават огромна политическа и икономическа власт. Това е по-скоро крайно дясна, отколкото социална държава. Доган... той просто е соколчето върху емблемата на тази цялостна олигархическа система. И понеже няма шанс турците да гласуват в обозримо бъдеще за друг освен за ДПС, Сокола може да си позволи лукса да бъде себеизтъкващ се човек. Да каже какво мисли, да сподели честно за обръчите от фирми, които издържат партиите (прав е!), какво и къде е инвестирал (евала!), без да се притеснява от данъчни проверки (жалко) за разлика от другите си колеги (хак им е).

Неговите признания са като обрив при хранително отравяне - символ на болестта. Той ни показва как работи цялата държавна система - скачени съдове от политически и бизнес интереси.

Като казвам, че това нещо не е редно, то не е защото ненавиждам богатите хора, а точно обратното. Ако една държава иска да има много богати хора, то тя трябва да създава справедливи условия за бизнес, при които не политическите протежета, а предприемчивите и талантливи хора да успяват. Критиката на Доган към туризма сама по себе си доказва това. Политиците се отблагодаряват на хрантутниците си, като ги назначават на отговорни постове. Отговорните постове обаче трябва да се материализират и започва една зверска корупция - разрешителни за строежи, ХЕИ, МЕИ...

Ахмед Доган може да критикува и да се прави на наблюдател в този процес, но както сам той признава - няма мениджър над средно равнище, който да не е израснал без неговата усмивка. Няма правителство у нас, което да не е работило благодарение на него. Той обаче забравя едно много важно нещо - Слънчев бряг и всички други туристически катастрофи са също в неговата колекция. Забравя още нещо: демокрацията винаги е в опасност, когато властите се смесят.