"...Още с настъпването на пролетта вечно бунтуващите се ... въстанаха с оръжие, за да снемат ...ското иго от гърбовете си. Това е тяхно право. (...) От това се подкачи войната между ...я и ...я, която завърши с лош край за ...я. ...я, ободрявана изпърво от някои велики сили, докато захване войната, веднага се видя изоставена от всички. Великите европейски сили станаха за смях, когато вместо да помогнат на слабата ...я, защото правото беше на нейна страна, те се заловиха да помагат на ...я. За да видиме такава опърничавост, която не ще види скоро друго поколение (...) и да виждаме всичките велики сили сдушени да запазват целостта на ...ската империя - причината за това бяха интересите, преди всичко частните интереси, на просветените европейци. (...) Никога малките държавици не трябва да очакват



по-добър пример за вероломството на великите сили.



Това поведение на великите сили трябва да отвори очите на всички малки държавици, че всеки трябва да се надява на своите сили, че в държавните и политическите няма сродство и комшулук (приятелство).

А ние в свободна България, обладани от един егоистичен дух, от едно сляпо партизанство търпим (...) хора на високи длъжности в държавата, които са от кол и от въже. (...) ...големци, които са се издигали до тия чинове благодарение на своите низки натури, на своите раболепства и на обстоятелството, че не искаме, от партизанско заслепление, да гледаме един свой смислен противник на длъжност, а предпочитаме низките хора и чуждите каторжници..."

Многоточията в първия откъс са имена на конкретни държави. Заместете ги с ония, които днес четете по международните страници на всекидневниците, и ще видите какво става... А пък във втория параграф просто няма какво толкова да замествате, разбира се...

Напомня на нещо, написано вчера от наш (разгневен) съвременник и публикувано в някое днешно издание, само че не е. Писано е преди точно сто и десет години не от сегашен публицист, а от невероятния Мильо Касабов, и не в днешния вестник, разбира се, а в едно тъничко календарче джобен формат. "Календарче "Алеко Константинов" за простата 1898 година с много полезно и поучително съдържание. Наредил М. Касабов, Ст. Загора, печатница "Иван Гутенберг" - 97."

А колкото до напомнянето за нещо днешно - напомня. Има например думи в едно съвсем наскорошно интервю с умен и огорчен човек, с които просто може да се продължи казаното от Мильо Касабов и никой няма да не забележи това. Ето: "Основният проблем на българските политици е за кого работят те. За себе си или за българския народ? Защото днес разликата



между политик и мошеник в България изчезва."



Дето викаха едно време в хумористичните сценки - разликата е една и съща.

Нормално е, че единствената поука от историята е тази, че никой не си взема поука от историята, и тя си се повтаря. И великите сили са си същите велики сили, и малките държавици, както, разбира се, са съвсем същите и частните интереси на "просветените европейци", нищо че сега им викат "геополитика". Като става въпрос пък за политическата история - историята пак се повтаря, но задължително като фарс. И не смешен при това. Онова гласуване от 22 март (когато народните ни, с извинение, представители сами си решиха, че са ненаказуеми) беше досадно като епизод от американски "смешен" сериал, който по дефиниция е тъп, и вулгарно като евтино порно. Да бях поне малко сигурен, че ще ме чуят, щях да им кажа тогава, така и така, моля ви се, преди да стигнете до политическото величие опитайте първо с малко политическо приличие, да му се не види.

Нормално е и това, че, както казват, нямало нищо ново под слънцето и че още през първата половина от третото хилядолетие преди Христа някой си Прис е написал върху папируса си: "Земята ни върви към упадък;



рушветчийството и корупцията процъфтяват;



децата престанаха да слушат родителите; всеки иска да напише книга и краят на света е близко."

Но и така не е...

Има разлика, и то каква разлика!

В наши дни никой не казва като Мильо Касабов преди сто и десет години горчивото, но справедливо "ние". А не като нас сега "те".

"Те, те, те..."

"Те" са виновни за всичко - то е ясно - но как стана така, че все някой друг е крив, само не и ние?

Не е лошо да си помислим за това, понеже пък 20 май ей го де е!...