Ние нация от раболепни камериерки, продавачи на "МакДоналдс" и бензинджии на магистралата от Европа към Азия ли искаме да бъдем, или спретната държава със собствен облик и адекватно развитие? Любим въпрос по тези географски ширини, макар че доста съграждани отдавна имат свой отговор. И във всяко действие или бездействие на властимащите намират само потвърждение в твърдата си увереност, че съдбата на българите в България е да са обслужващ персонал на преминаващите по една или друга причина чужденци през държавата.

Разликата между обслужващи и обслужвани държави също отдавна е ясна. Умните и силните залагат на бъдещето, а бедните и слабите - на настоящето и миналото. Първите инвестират в образованието и здравето на децата си, а вторите се тюхкат колко добро образование и здравеопазване са имали, но как неразумно са ги разрушили.

----------------------

Засега, естествено, ние сме типичен пример за втория тип. По нищо не личи, че грижата за децата е грижа на държавата. Качеството на образованието постоянно пада, а специфично детско здравеопазване почти отсъства. Няма лекари в училищата, част от подрастващите с години не се срещат с педиатър, нито минават профилактични прегледи. Самите специалисти по детски болести са ниско платени, а интересът към педиатрията постоянно намалява.

Наскоро депутати от тройната коалиция внесоха поправки в закона, които реанимират отколешната идея да се върнат отдавна изчезналите от училищата лекари. Целта е медиците да отговарят за профилактиката и за деца, страдащи от хронични заболявания, т.е. да са нещо като техни фамилни лекари.

"Идеята за връщане на лекарите в училищата е много подходяща и това е крайно необходимо", смята националният консултант по педиатрия проф. Александър Куртев.

В момента законът позволява в училищата да има медицински персонал, включително и лекари, но държавата и здравната каса нямат ангажимент да им плащат. Затова лекари в училищата има рядко, най-вече в частните или на места, където общината е решила да се погрижи. Заплатите им обаче не са високи.

Другият по-съществен проблем обаче е, че



работата на лекаря в училището не е добре регламентирана



Той присъства в общи линии, за да дава първа помощ при нужда. Училищният доктор обаче не е джипи - ако прави профилактични прегледи, имунизации или лекува по-сериозни заболявания, функциите му ще се дублират с тези на фамилния лекар на ученика. В такъв случай, естествено, доктор в школото не е нужен, тъй като първа помощ може да дава и добре обучена медицинска сестра.

"Ако има достатъчно деца в едно училище - какво пречи да има лекар там? Има много заболявания в детската възраст, които сега не се контролират и профилактират. Но освен лечебни функции училищният лекар трябва да има и профилактични задачи", смята проф. Куртев. Според него той трябва да следи два пъти годишно растежа - ръста и теглото, и развитието на децата, както и да провежда имунизациите.

Това е необходимо и защото в момента доста от фамилните лекари не са педиатри. От друга страна пък, заради ниското заплащане много от педиатрите престанаха да работят като такива и станаха джипита, но така не могат да се занимават само с деца. "Точно затова трябва да има лекари и в училищата", смята проф. Куртев.

Освен това националният консултант е предложил при срещата си с депутат от здравната комисия в парламента да се запише в закона, че децата до 10-годишна възраст в големите и средните градове трябва да се обслужват само от педиатри или от джипита със специалност педиатрия, каквато е практиката в някои страни от ЕС. За малките градове може да се направи изключение, тъй като там няма педиатри, макар че и този въпрос може да се реши с по-добро заплащане.



"Децата не са умален размер на възрастния



Те имат своите анатомо-физиологични особености, заболявания, характерни само за тази възраст, а при други заболявания, срещащи се и у възрастните - специфичен начин на протичане, различия в прогнозата и лечението. Децата трябва да се лекуват от педиатри, така както и специалистите по детски болести не е редно да лекуват възрастни", смята проф. Куртев. Затова според него ще има заболявания, които лекарят няма да диагностицира поради липса на съответната подготовка. "В това отношение с ликвидиране на специализираната педиатрична и АГ помощ в поликлиниките се направи значителна крачка назад. Тези здравни заведения можеха да се приватизират, да се създадат екипи от най-добрите им специалисти и при съответния добър мениджмънт те можеха да осъществяват отлични здравни услуги. Те щяха да получават достойно възнаграждение за труда си, а не да се преквалифицират, притиснати от обстоятелствата", обяснява професорът. В момента някои страни на ЕС въвеждат точно такъв начин на обслужване.

Оттук нататък топката е в държавата, която трябва да реши дали да промени модела и да прати педиатри в училищата, дали те изцяло да поемат децата или частично, дали да остави сегашното положение, или да задължи детските лекари да лекуват само деца. Никой обаче не бива да си прави илюзии, че нещата ще са както навремето и децата ще са 100% обгрижени, ако има лекари в училищата. Най-малкото защото вече далеч не всички деца ходят на училище.

Медицинската помощ и наблюдението на децата в доболничната помощ са само част от проблема. Трябва да се променят и подобрят финансирането и условията на работа в болниците. Университетските клиники и Националните центрове трябва да се финансират от държавния бюджет. "Тук попадат най-тежките случаи от страната, трудни за диагноза, които изискват повече изследвания, средства, време, апаратура, персонал, както и много по-скъпо лечение. Да не говорим за преподавателската и научната дейност, които са неразривна част от нашата работа. Ние подготвяме медицински специалисти, наши и чужди", аргументира се проф. Куртев, който работи в Клиниката по детска ендокринология на Университетската детска болница, МУ, София. Затова освен държавно финансиране на тези болници при запазване на правото за работа с НЗОК за осигуряване по-лесен достъп на пациентите трябва да се въведе категоризация - цените на касата да са различни за общинските, областните и университетските болници, смята проф. Куртев.

Той недоумява защо всички болници се слагат под общия знаменател "търговско дружество" и трябва да се кръщават със странни абревиатури. "Ние сега сме СБАЛДБ (Специализирана болница за активно лечение на детски болести). В чужбина са особено учудени какво се крие зад това", обяснява професорът.

Здравният министър Радослав Гайдарски отдавна подкрепя искането на университетските болници за допълнително финансиране. Също толкова отдавна обаче колегата му Пламен Орешарски пази многозначително мълчание по въпроса.

Заради недостатъчното финансиране все по-сериозен ще става и проблемът с кадрите.

"Лекар, който няма добро заплащане, напуска", пояснява проф. Куртев. Това важи с особена сила за университетската педиатрична болница. Там например



заплатата на доцент е малко над 500 лв.



Смешно и жалко. Затова и професорът прогнозира, че специалистите скоро ще избягат към ЕС. "Италия, Германия и други страни вече търсят наши лекари, както и медицински сестри. Те са обучавани с години, създадени като специалисти в България, но ще отидат там, защото тук не можем да им плащаме", смята той. Специалистите и в момента масово напускат педиатричната болница - двама са заминали за Кувейт, други са отишли в социалното министерство, в американското посолство, а последните 5 - в "Токуда". "Те трябва да си гледат семействата, да си плащат тока и водата. "Топлофикация" не се интересува колко хора сме спасили и колко нощи не сме спали", обяснява решението на колегите си проф. Куртев.

"Вместо лекарите да напускат и за едно място да има 1-2-ма кандидати, трябва да можем да им плащаме добре, за да си подбираме специалисти и да вземаме най-добрите - тук все пак е последната инстанция на детската помощ в страната. Какво ще правим в противен случай - ще изпращаме трудните за диагноза и лечение случаи в чужбина?", казва националният консултант.

Паралелно с текучеството спада и интересът към специалността педиатрия. "Броят на желаещите катастрофално намалява, отливът е тревожен. Преди на изпитите за специалност се явяваха по 7-10 души, сега са 3-4", пояснява проф. Куртев. Макар че у нас все още има доста педиатри, ако тенденцията продължи, проблемът ще стане сериозен.

На фона на всичко това у нас децата имат нарастващи проблеми. Затлъстяването придобива все по-сериозни размери, расте броят на заболяванията на опорно-двигателния апарат, лечението с антибиотици се прилага за щяло и нещяло, депресията и агресията са ежедневие. Но понеже в България проблемите започват да се решават, когато са достигнали пик, а не в зародиш, за бъдещите деца ще трябва да се погрижи една вече болна нация.