Много обичам да чета партийни програми. Всички викат: "Гледай сега какви глупости са написали тия - и тук бъка от партиен предизборен популизъм", а на мен ми става леко на душата, тъй като в подобни писания откривам нещо съвсем друго.

Откривам, че в тая бедна страна все пак някой работи. Изпълва ме здрав оптимизъм, като виждам, че някой измисля "вълнуващи" заглавия на програмни раздели като: "Повишаване на доходите, достоен стандарт на живот" или "Високообразована, здрава и конкурентна нация". Направо се вдъхновявам, когато разбера, че нечия фантазия може така умело да жонглира със сухи цифри и термини. Въобще не е подценяваща констатацията, че някой е решил да нахрани народа отново с вяра. Загрижени да създадат ведра перспектива пред бедното народонаселение, ордите партийни чиновници пак са се хванали за писалките и са сътворили поредния преливащ от ентусиазъм документ. Хвала, вам, безименни!

Разбира се, повод за тези мисли бе последният пленум на БСП, посветен на червените приоритети в социално-икономическата политика и определен от премиера Сергей Станишев като предвестник на "нов етап от развитието на България".

Вълнуващ документ! От далеч си личи -



писан е с много любов и с безкрайно въображение



Полетът на мисълта е смел - започва ярко с "15 дни бащинство за татковците" и "стимулиране на двудетния модел", а накрая каца тежко с щедро обещание за златен поток към "Сребърния фонд" на пенсионерите. Пътьом "трансформира социалната пенсия за старост в социална помощ за старост и я изважда от бюджета на НОИ". Накратко - налице е поредното доказателство, че в България първо се вика едно силно: "Хооо-о-оп", а след това се прави опит да се прескочи препятствието.

Вторият въпрос, който винаги си задавам, докато чета любими партийни програми, е как прекрасните намерения се съотнасят към възможностите на фиска. По-просто казано - откъде пари за тия хубави намерения? Откъде ще дойдат средства в хазната, когато държавата обещава да намали данъците и осигурителната тежест, а в същото време се кани да гарантира увеличение на пенсии с 10 на сто и на минималната заплата?

Вярно, според лявата програма хората ще работят повече, бизнесът ще излезе на светло, а безработицата ще се срине под 8 на сто. Демек - КПД-то на БВП-то ще се вдигне. Да, но от друга страна - мъжете ще си почиват по-дълго, а жените ще раждат повече, тъй като ще им плащат повече за второ дете, а и помощите за първолаците ще скочат неудържимо. Бедният българин ще плаща два пъти по-малко данъци, а разходите на богатите за данъци няма да станат повече. Значи всичко това трябва да ви говори, че социалистите засега



планират щедри разходи и несигурни приходи



Не е странно, че Пламен Орешарски - човек студен и затворен, когато става дума за финансови експерименти, замълча при представянето на светлото бъдеще. Даже леко изсумтя: "През есента при обсъждането на бюджета ще видите моята позиция." Вероятно никой не го е питал нито за създаване на агенция за управление на държавното участие в бизнеса, нито за финансова група за насърчаване на малките и средните предприятия. Сигурно са го питали дали трябва да намалим с 20% регулаторните режими и той им е казал "да".

Пари за експерименти просто няма. Ако имаше пари, БСП отдавна щеше да вдигне несимволично заплатите с 20 на сто. Нали никой не живее с илюзията, че тройната коалиция е имала пари, имала е и огромното желание, но не е предприела досега тези положителни стъпки.

Това, което са имали на "Позитано", е било време - да се подготвят чиновниците с предизборна социално-икономическа програма. Избори идват и социалистите дълго са се питали с какви невероятни идеи за благоденствие да сразят избирателя, преди да излъчат своя дрийм тим за Брюксел. Затова са седнали и са събрали накуп всички оптимистични теории за българската икономика и галещите ухото предложения в една програма. Неслучайно коалиционният партньор НДСВ вече изпищя, че са му откраднали част от идеите, които е смятало да употреби за изборите. Което пък роди поредния парадокс - НДСВ и БСП уж са в едно правителство и трябва да се радват, че мислят в една и съща посока, а всъщност се гледат на криво. Типично по български консенсусът е пречка, а не предимство.

От друга страна, на "Позитано" едва ли са се притеснили чак толкова за вота - вярно, разни гербери и атакаджии им дишат във врата, но в тази хаотична страна има вечни ценности и една от тях е една четвърт от всичко да се дава на БСП. Независимо какви балони раздува.

От трета страна, "Позитано" лансира идеите си за социален, икономически и демографски просперитет дни след като откъм президентството се чуха епизодични упреци точно за социалната политика на мнозинството и се заговори за някакви граждански организации и инициативи, които ще помогнат на Георги Първанов да остане в историята и след края на последния си мандат. Съзнателно не използвам съчетанието "Първанов ще прави партия" не защото съм прочел какво са казали или написали всички близки и нетолкова близки съветници на държавния глава по темата, а защото не вярвам, че един ден този президент ще си направи политическо харакири, като тръгне по трънливия път на бивши седесари като Костов, Софиянски и Стоянов. А и Първанов вече се закле, че няма нова партия на небосклона му. Но пък веднага след форума на БСП, на който бе изсипана кошницата с обещания за светло бъдеще, се заговори за дефицит на идеи. Това как ви звучи? На мен ми звучи като дефицит на власт.