Съботният пленум на БСП освен приоритети на социално-икономическата политика за тоя и следващия управленски мандат роди нова метафора. Около триста представители на партийния елит чули на 14 април от председателя на Висшия партиен съвет Сергей Станишев сравнението, окуражаващо с шампионските постижения във фигурното пързаляне работата в социалната сфера. Ако приемът в ЕС бил задължителна програма, то сега България започвала волната, където трябвало да се покаже какво можем. А можем много. И последвали ръкопляскания.

Сравнението бе повторено и в неделя, когато в битността си на министър-председател Сергей Станишев се изправи пак пред около триста души в зала 6 на НДК. Може би защото те не бяха партиен елит, радващ се на чужди успехи като на свое постижение, ръкопляскания за тъй нагледното сравнение нямаше. Те бяха изчерпани малко преди това, когато един от тези триста каза, че няма защо да се питат и слушат политиците, тъй като бездруго хората не им вярват. Залата аплодира дълго и весело тия думи и постави за кратко време между себе си и политиците границата, която уж трябваше да бъде преодоляна по повода, събрал представители на всички социални, етнически, религиозни, образователни, професионални и т.н. групи: политиките към ромите в България.

Това вече е достатъчно основание да се напомни на интелигентен човек, какъвто е премиерът, че алюзията с шампионската ни танцова двойка във фигурното пързаляне ще е непълна, не се ли отбележи, че и на най-добрите във волни съчетания им се случва да паднат, пък дори и да разчитат на руска енергия и на тренировки в САЩ. И това го можем много. Както впрочем стана в Токио на галаконцерта на победителите, когато Максим се изтърси при захвата на Албена. Така и при волната програма в българската политиката след задължителния прием в ЕС някой може да тупне на земята, опитвайки се да захване волното циганско общество отделно от българското. И ако този някой е конкретен политик, болката не е за умиране.



Работата е да не умре самото общество,



като се размножи в много други, които ще трябва да се интегрират. Например според сметките на Иво Прокопиев, който въведе към изказването на Станишев в неделя, не се ли направи нужното сега, след десетина години ще трябва да се интегрират към 500 000 души внесени работници от Азия, Африка и най-източна Европа наред с още толкова гладни поради никаква квалификация нашенски роми. И ако гастарбайтерите ще бъдат ползвани по предназначение за обогатяване на обществото, то ромите ще служат единствено за обедняването му и за псевдолегитимационен ресурс в подкупни изборни кампании, които още повече ще разтварят пропастта между политически претенции и действителни обществени интереси. Това по-късно потвърди и Станишев.

Всъщност това бе и най-повтарящият се мотив на проведения на 14 и 15 април под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински национален дебат върху политиките към ромите в България. Той бе организиран от Център за либерални стратегии, БНТ, социологическата агенция "Алфа рисърч" и институт "Отворено общество"-София по метода на проф. Джеймс Фишкин, директор на Центъра за обществено мнение към университета в Станфорд. Техниката на обсъждането е използвана над двадесет пъти в САЩ, Великобритания, Австралия, Ирландия, Италия, Гърция, Индия, Китай. Според нея представителна извадка на населението се запознава със състоянието на важен обществен проблем и мотивите за негови решения; после проблемът и решенията биват обсъждани в групи от участниците в извадката; накрая се поставят ключови въпроси на експерти и политици. Предполага се, че по този начин се опознава обществено мнение в една страна в процеса на промяната му както чрез допитване до особено народно представителство, така и чрез информирана преценка на възможни управленски решения.

За да се види това, участниците биват анкетирани два пъти (преди и след дебата) по един и същ въпросник. Така се измерва доколко и как се променя мнението им при наличието на достатъчно информация и определено време за формулиране на важни въпроси. Промените бележат способността за отговорно вникване на широки обществени кръгове в разделящи обществото въпроси. Резултатите се огласяват по национални медии, както стана и в случая.

Колкото и да се спазва формалната чистота на методиката, тя винаги отстъпва пред съдържанието на дискусиите, идващо от темата на обсъжданията и от обществените навици. Това пролича и при този дебат, който е втори за България. Първият бе проведен през 2002 г. по проблемите на престъпността. По всяка вероятност ще има и следващи, тъй като подобна форма дава възможности за по-пряка връзка между политически решения и засяганите от тях. Тя намалява изкушенията към демагогия и заобикаля пропагандно-медийните техники, които вече изглеждат изчерпани.

Извън чисто научната полезност на материала от обсъждания по групи и пленарни заседания



дискусията за политиките по ромския въпрос



със сигурност ще се ползва и от повечето партийни централи. Тя потвърди сближаването на общественото мнение за проблемите и политическите нагласи за техните решения. Това пролича в края, когато - с изключение на НДСВ и "Атака" - бяха представени идеите на политически сили по ромския въпрос. Те бяха пратили възможно най-добрите си фигури, които имаха какво да кажат по темата - Мирослав Попов от БСП, Лютви Местан от ДПС, Иван Сотиров от СДС, Екатерина Михайлова от ДСБ, Цветан Цветанов от ГЕРБ, Ангел Джамбазки от ВМРО. Всички говореха като хора, които никога не са управлявали. Това е напълно разбираемо - общата черта на повечето публични изяви на политици по теми, които показват действителните неуспехи на поредица правителства, е в това, че те се държат като представители на неправителствени организации, дори и когато управляват. Още повече когато последните провокират и спонсорират обсъжданията.

Но не само затова всички бяха загърбили партийната реторика и в една или друга степен споделяха едни и същи решения: постепенно премахване на гетата, осигуряване на места в детските градини, безплатни учебници до 8 клас, съобразена с нуждите на общините и държавата професионална подготовка, поощрения и санкции за немарливи родители, съобразяване на политическото представителство. Политиците говореха не от демагогия, а от позициите на здравия разум, може би защото вече усещат, че пренебрегването на ромския въпрос като краен израз на социалния някой ден ще ги изключи от политическия живот, опиращ все пак до съобразяване с масовите нагласи.

С това донякъде се преодоля недоверието и се получи характерната за българското общество умереност в публичните изяви, основана не толкова на харесване, колкото на здрав разум и свойско отношение дори към хора, изневерили някога на очакванията. Тази умереност донякъде е и причина за несменяемост на т.нар. елити, които се обновяват обикновено под външен натиск.

Иначе по време на последното заседание с участието на политици се възпроизведоха обсъжданията, които вървяха два дни във всичките 17 групи на представителната извадка и в пленарните дискусии с експерти. В тях предпазливо се опипваха предлаганите решения за гетата, престъпността, образованието и политическото представителство на ромите. Събраните от цялата страна хора



носеха естествения опит на живота,



който се основава на съчувствие и солидарност със слабите. Този усет потиска бързите и радикални решения, както и мненията, че проблемите с ромите не са социални, а най-вече етнически. В груповите дискусии личеше традиционната толерантност на българското общество, която прави възможно съвместното живеене на различни етнически и верски групи без онези ексцесии, така характерни за миналото на днешни образцови демокрации и така любими на разни политически и исторически авантюристи, приписващи всички успехи на държавнотворната нация, а неуспехите - на чуждите й етносоциални тела. Без изключение обсъждащите откриваха в т. нар. ромски проблем следствието от безогледното десоциализиране по време на прехода. И точно тази десоциализация прави възможно да се говори в множество документи - над 40 - за "равноправно интегриране на ромите в българското общество" така, сякаш те не са вече част него. Този усет за необходимо връщане към познати практики на съвместно добро живеене се изяви в тезиса, че много по-опасна от политическата диктатура е икономическата. Поради което е дошло крайно време за европейска социална политика. След изминалите 17 години в преход и няколко месеца в Европейския съюз никак не е странно, че това бе казано от представителя на СДС. Това е както най-симптоматичната, така и най-симпатичната промяна на мнение, което регистрира този дебат.

Разбира се, това не означава, че с маргинализацията на ромите няма да се случи това, което става с наркоманията и корупцията - колкото повече се обсъждат, толкова повече се разпространява. Но все пак остава надеждата, че след няколко тежки падания при волната политическа програма полека-лека ще започнем да се връщаме към задължителната в социалната. За което трябва да благодарим не толкова на поредния пленум, колкото на циганите.