Как да изглежда сувенирът, който да бъде най-типичен за България. И трябва ли да има един, който да се откроява сред останалите?

Нещо като руската матрьошка, Айфеловата кула, египетските пирамиди, гръцкия Акропол, берлинската мечка, кьолнската вода /одеколон/ и т.н.

Ние си нямаме такъв сувенир-символ, който чужденецът веднага да свърза с България. Имаме уникални народни носии, керамични съдове, бродерии и везби.

През годините на соца се наложиха дървените мускалчета с розовата есенция, но оттогава се изтъркаляха доста години. Пък и копирането им е факт. Българското мускалче се произвежда вече и в Китай, и в Словения и се продава като нашенско по курортите ни.

"Благодарение на действащите закони, безочливостта и безразличието на депутатите се даде възможност традиционните ни мускалчета да се произвеждат в други държави и по мафиотски начин да ги внасят с ТИР-ове и кораби у нас", казва Вергил Варджийски, майстор и създател на център за народни художествени занаяти. Преди време например на границата ни бяха върнати два ТИР-а с "китайско-български" мускалчета. Оказва се, че в Китай произвеждат вече и традиционна българска керамика.

Освен че обезсмислят авторството на майсторите ни, сувенирите, произведени в чужбина,



подбиват и цените на изработените у нас



Китайското се внася на стойност 7 ст. "У нас е абсурдно да се изработи за по-малко от 25 ст.", коментира Рангел Чолаков, председател на Националната занаятчийска камара. Така или иначе повечето търговци купуват китайското мускалче, тъй като с него реализират чиста печалба от 400-500%. А от наш майстор ще спечелят доста по-малко.

Сувенирната ни индустрия се затлачва не само от финансови проблеми."Пазарът започна да определя какво да работят майсторите", казва Чолаков. По думите му вече се правят повече неща за бита, отколкото за туриста. Миналата година от камарата са предложили да се изработят около 1 млн. везани кърпички с мускалчета - колкото са били туристите ни през 2005 г. Идеята била, получавайки подобен подарък още на границата, чуждите ни гости да бъдат провокирани да търсят още от автентичните български сувенири. Комплектът "кърпичка с мускалче" обаче струвал 1,20 лв., което се сторило скъпо на туроператорите.

Проблем са и самите чужденци, идващи у нас, които по всеобщо мнение на майсторите са доста бедни. Те хем търсят оригинални неща, хем искат да не са скъпи. Затова на повечето места започнаха да се предлагат всевъзможни сувенири, които обаче нямат нищо общо с българската култура. Като например ключодържатели и пепелници с надпис Bulgaria от 2 до 4 лв. Или пък побългареният вариант на кубчето на Рубик за 4 лв., което, като се нареди, се виждат различни забележителности от страната ни.

Сувенирите от кованата мед например - ръчно изработени чаши за вино, джезвета и котлета, не се продават много, тъй като цената на медта напоследък се покачи двойно. "За среброто и златото е същото - за няколко месеца килограм сребро се увеличи от 340 лв. на 750 лв.", казва Варджийски, който е и собственик на два магазина за сувенири в столицата.





Разбира се, има и уникати,



например на улицата на изкуствата в Албена. Или пък в магазина на Етнографския музей в София, който се намира в една сграда с Националната художествена галерия. Там автентични стомнички и ръкатки например струват 2-3 лв. Има и мускалчета с форма на бъкличка, съдържащи по три шишенца с оригинално розово масло. Малките пана, килимчета и черги са по около 10 лв. Продават се и чанове, най-малкият от които е 12 лв.

Туристите, естествено, масово се насочват към по-кичозните неща, тъй като са по-евтини. Много търсени са морските сувенири от по 6-7 лв. - кутийки за бижута, поставки за снимки и прочее приспособления с вградени в тях мидички и рапани. Те обаче нямат нищо с културата ни, като изключим надписа Bulgaria. Китай бълва такива за всяка страна с излаз на море.

Популярни са и магнитите за хладилник с миникарта на България или с изображението на Рилския манастир. Разбира се, най-често са произведени в Азия.

"Не само по морето, където и да отидете - в Самоводската чаршия в Търново, на занаятчийската улица в Трявна, в Габрово - навсякъде е пълно с кич", казва той. "Търговците и продавачите са запълнили витрините си с китайски, индийски, гръцки и турски стоки и се оправдават, че това се търси", коментира още Варджийски.

"Не че мускалчетата са лош сувенир, особено съчетани с везана кърпичка, са много красиви. Но ни трябва нещо друго емблематично за България, което да шества из света", смята Рангел Чолаков. Освен това според него има далеч по-хубави и представителни за страната предмети, които се правят по същия начин като преди 500 години.

"Новият сувенир трябва да е битувал с години в съзнанието и живота на българина", разсъждава Чолаков. Според него резбованите кухненски прибори от дърво биха били добър национален сувенир. В керамичните сервизи за чай и кафе и иконите, които са много представителни за страната ни, също може да се види автентичният български сувенир, смята той. Но най-българският символ за него след Бай Ганьо е Хитър Петър.

Според Варджийски пък е по-важно не толкова новият сувенир да съдържа образ на наш герой, колкото да е традиционен като произведение. От 40-годишния си опит в областта на народните художествените занаяти той твърди, че това, което имаме като везба и бродерия и като качество, не го е виждал в никоя друга държава. На изключително високо ниво според него са



чипровските и котленските ни килими,



както и сребърните накити, изработени по специални технологии с полускъпоценни камъни. Друг традиционен занаят са дърворезбите, както и керамиката. Майсторите обаче, които правят известната троянска керамика, се броят на пръсти.

Върхът в таланта на българите Варджийски вижда в националните ни костюми. Затова за национален сувенир според него би могла да послужи фигурка на жена, облечена в традиционна носия. Тя трябва да отразява красотата на българката и примерно да е изобразена в процес на работа. Сувенирът може да е керамичен или дървен, за да събира в себе си и таланта на майсторите ни, смята той.

Според него причината да нямаме символ като другите държави е, че просто не е мислено този въпрос. И смята, че е въпрос на държавно решение дали това ще е Хитър Петър, българската роза, лъвчето или красотата на българката.

Миналата година Варненската занаятчийска камара обяви конкурс за сувенир с Хитър Петър, но никой не прояви интерес. "Ако Държавната агенция по туризъм си беше на мястото, можеше да вземе инициативата под крилото си", коментира Венцислав Атанасов, председател на Камарата.



"Някой трябва да поеме риска от инициативата",



казва Чолаков. Майсторите не могат, тъй като нямат гаранция, че новият им продукт ще се приеме добре на пазара. Затова той се надява на помощ от ДАТ - не толкова финансова, колкото морална. От една страна, майсторите ни имат нужда от стратегия. Такава е била разработена през 2002-03 г. , но до приемането й не се стигнало. С новата шефка на агенцията Анелия Крушкова въпросът още не е дискутиран.

От Камарата се надяват и на държавна подкрепа по отношение на обучението на младите, които навлизат в занаята. Тъй като старите майстори, които държат технологиите за изработване на автентични сувенири, са на преклонна възраст. "Занаят се учи при майстора, а не в училище. У нас имаме 5-6 техникума по приложни изкуства, но уменията, които се придобиват, са далеч от изискванията на самия пазар", казва Чолаков. Той обсъждал и с министър Масларова идеята около стотина деца в дома за сираци в Априлци да се обучават от възрастни майстори. За момента обаче конкретна програма няма.