"В резултат от тези разговори [с една фирма] тя вече не е участник в проекта заедно с още 6 частни фирми. Участват само държавните фирми."

Един министър





За съжаление в нашия закон за хазарта (наред с други неща) липсва ключовата фигура на букмейкъра (книговодител, на български), който приема свободни залози за произволни събития и игри без правила. Затова Лондон е най-близкото място, където можем да залагаме за победителите в близо дузината схватки, в които са вкопчени разни шайки от българските власти. Аз няма да рискувам, защото всички фаворити - и министрите, и следователите, и кметовете - ми се виждат корави играчи и възможни победители. Но ако можеше да се залага върху губещите, щях да съм пръв. Тук резултатът от схватката е сигурен:



бизнесът е големият губещ



И по-точно частните икономически агенти, които (все още) се контролират от българи. Те са кеглите, по които се целят играчите на политика. Най-често ги повалят с медийни залпове и обвинителни актове, но се случва да ползват и класическо огнестрелно оръжие, както в несебърския случай. Печели онзи, който повали повече и по-тежки бизнеси от противниковата клика, стига да успее да оварди собствената си бизнес група от сериозни поражения. Но който и отбор да спечели турнира за мажоритарен собственик на държавата, пораженията ще мерим в милиарди левове пропуснати ползи, изгубени сделки, загубени позиции, преки разходи и загуби. Лъже се онзи, който мисли, че най-страшни са финансовите загуби, например онези 200 и отгоре милиона, които от месеци са блокирани в Брюксел заради пат в спора кой да яха фонда "Земеделие" или пък другите стотици милиони, които ще изтекат от държавния резерв покрай калните пехливанлъци между борците с бедствия и аварии. Най-опасното последствие от балканското преборване е



мащабната декапитализация,



защото капиталът не е струпаната от някого купчина пари, вещи и имоти. Той е дух, ефирна и летлива субстанция: доверие, достъпен кредит, престиж, бизнес възможности, умения и ловкост, познанства и познания, очаквания и потенциални печалби, конкурентна сила и скорост на развитие. Все неща, които се изпаряват. Капиталът изчезва, когато капиталистът бъде смъртно сразен. Вземете някой крупен капиталист, все едно нашенски или чуждоземен, който е бил физически ликвидиран или само остракиран. Къде му е капиталът? Може и да остане след някой и друг имот, дори сочни банкови сметки и портфейли могат да си поделят понякога наследниците. Но изчезва капиталът му, онази производителна сила, която е позволявала на предприятието му да живее, да печели и да се развива.



Губят всички до един,



дори онези, които останат далеч от битката, пак ще бъдат засегнати. Защото масовото омаскаряване дискредитира идеята за частно стопанство. "Бизнес" и "частен" стават пейоративни етикети. Ако някой социолог премери колко на сто люто са мразели частника бизнесмен - преди и след завихрянето на скандала, ще отбележи, че процентът на мразещите се е качил от обичайните 90-95% до поне 96-97%. Т.е. нищожното доверие към бизнеса с български адрес е намаляло 1/3 до наполовина. А загубата на доверие във финансите автоматично се превежда като загуба на капитал. Днес един министър чистосърдечно се хвали как изхвърлил български 7 частни фирми от мащабен проект и ги заменил с държавни. Той се репчи за герой, защото за него и растящото болшинство на неговия акъл "частна фирма" се превежда като "зло". Даже да говори министър с частник днес е укоримо. Е, с чужди фирми може да се среща колкото си ще, това е доблестно дело, но от българите да се бои като от дявол. Не само защото от тайни служби със специални средства разузнават и дебнат да не съгреши словесно. Да говориш с частник е не само смъртен грях,



бизнесът вече е инкриминиран!



Наистина! Преди дни повдигнаха обвинение на бивш шеф на държавна фирма, защото сключил договор с частник с цел да набави на частника облага. Въпросният частник също е обвинен, само че на квадрат: че сключил договора, за да си набави облага и за това, че е похарчил получените пари, сиреч ги е изпрал. По тази логика всички частници, сключвали някога сделка с държавата и нейните фирмени метастази, до един трябва да бъдат обвинени със същия наказателен чифт! Та нали целта на всеки бизнес е да печели. Аз не бих сключил сделка, ако не съм твърдо сигурен, че ще "си набавя облага". Да се облагодетелстваш от дейността си е смисълът на пазарната икономика. Частната собственост е нейната основа, печалба е нейният мотив. Ако сключването на договор с цел да добиеш облага от изпълнението е двойно престъпно (присвояване + пране на пари), пита се: ние към какъв държавен строй вървим?