Малко повече от десетилетие след появата си като млада надежда на нова Великобритания днес Тони Блеър е омразен на собствената си партия и непопулярен сред британците.

Въпреки това той завеща нещо твърде положително, което ние трябва великодушно да признаем. Това е мирът в Северна Ирландия. И двете враждуващи страни там с основание мразят англичаните. Тази ненавист беше важна причина редица британски министри да не постигнат напредък с ирландците. Макар много от тях да правиха всичко по силите си, за да поправят грешките от миналото.

Но не всичко се свеждаше до омразата. Друго явление беше езикът. Онази Ирландия на Джеймс Джойс, Самюел Бекет, Оскар Уайлд, Йън Пейсли и Джери Адамс е място, където думите имат твърде много значения наведнъж. Но понякога и нито едно. Да очакваш различните партии в Северна Ирландия да преговарят с твърдолинейни фигури като Маргарет Тачър просто не беше честно. А тя беше човек, който стоеше зад думите си.

Все пак Тони Блеър беше



безкрайно повърхностна личност



и затова за него беше удоволствие да се гмурне в чудатия свят на ирландската политика, където думите могат да значат и всичко, което пожелаеш. Повечето му изречения не се поддаваха на превод. Наред с това отиващият си премиер използваше и твърде различни акценти, сякаш в него живееше повече от един човек. Което е самата истина в известен смисъл.

Подобно многоличие в Ирландия свърши добра работа. Тони Блеър по природа е приятен и любезен човек, на когото не липсва смелост. Тези качества се оказаха ключови при разрешаването на въпроса с мира в Северна Ирландия. Именно те ни доведоха до ситуация от типа "Алиса в страната на чудесата", след като северноирландското правителство беше дадено в ръцете на двама заклети врагове - крайния протестант Йън Пейсли и бившия бунтовник от ИРА Мартин Макгинес.

Блеър не промени нищо в други аспекти от битието на Великобритания, независимо че от политик като него се очакваше обратното. Една от най-странните му ораторски изяви беше речта му на ентусиазиран религиозен проповедник, който обещава "да излекува раните" на Африка. Това беше Блеър Спасителят.

Той се прояви и като Блеър Способният, който се зарича, че ще подобри образователната система, транспорта, болниците - ситуацията във Великобритания във всички тези области е опасна. Честотата на жп инцидентите в страната напомня за XIX век, а нивото на грамотност е по-ниско от времето на кралица Виктория. Една четвърт от родителите на Острова се разоряват, плащайки скъпото частно образование на децата си. Това е успехът на Блеър в просветата.

Като



човек с пъргав, но плитък ум



Блеър бързо разбра, че в днешния свят все по-малко и малко стават районите, върху които британските политици имат контрол.

През последното десетилетие икономиката беше толкова успешна, защото политиците въобще не се занимаваха с нея. Английската банка, а не финансовото министерство определяше лихвите. Лондонското сити, което до голяма степен е в американски, германски и японски ръце, е процъфтяващият център на британското богатство, който няма нищо общо с Блеър или Гордън Браун.

За да има някакво влияние, Блеър игра на две сцени - европейската като премиер на страна - членка на ЕС, и на световната като придворен прислужник на САЩ. Той осъзна бързо, че Европа е прекалено аморфна, за да му позволи да се открои сред по-големите играчи. Въпрос на време беше Блеър да се превърне в поддръжник на приключенията на Джордж Буш в Близкия изток. Някои видяха религиозни подбуди зад действията му. Вероятно е така.

Коментаторите се занимаваха надълго и нашироко с религиозните убеждения на Блеър, които обаче никога не са били нещо важно в обществения живот във Великобритания и не са имали видими последствия в политиката му. Конфликтните точки тук бяха абортите, правото на хомосексуалните двойки да сключват брак и да осиновяват деца, както и правото на религиозните училища сами да определят учебния си план. По тези въпроси приетите от Блеър закони се сблъскаха с позицията на католическата църква.



Ирак беше едно фиаско,



но той се замеси в катастрофата за пореден път, защото е повърхностен, свестен и смел. Точно повърхността му го подведе, че войната ще бъде само една бърза и лесна операция.

За жалост пренебрежението му към истината, която той вероятно никога не е познавал, го накара да си мисли, че причините за изпращане на войските в Ирак нямат никакво значение. Трябва да признаем, че в подкрепата си за войната той прояви кураж. Но не толкова, колкото хората, които умряха заради пагубната грешка на дуета му с Буш.