|
| Живко Георгиев |
- Г-н Георгиев, кой е най-големият губещ от скандала Румен Овчаров - Ангел Александров?
- Не е толкова лесно да се посочат губещите и печелившите. На пръв поглед скандалът най-силно засяга БСП. Изследванията засега обаче не ми дават основание да регистрирам някакъв значим спад в подкрепата за БСП. По-скоро има дори лек ръст, който навярно се дължи на факта, че все пак кампанията започна. Ако в началото й около 16% от гласоподавателите бяха склонни да гласуват за БСП, то към 8 май те са 18%. Това, което обаче БСП е понесла като поражение, е разколебаване на част от електората. Не толкова в смисъл, че той е променил желанието си да гласува за БСП и е преминал към някоя друга политическа сила, по-скоро е спаднала твърдостта на мотивацията за гласуване.
- Ориентира ли се електоратът на БСП откъде идва атаката?
- За десетина дена в публичното пространство бяха предложени поне 10-15 алтернативни интерпретации на това какво се случва. Дефицитът на информация прави възможни прекалено много интерпретации и всички те изглеждат правдоподобни. В същото време няма как всички да са истина. Естествено е една голяма част от хората, които търсят отговори на породили се в съзнанието им въпроси, да си подберат тази интерпретация, която в най-голяма степен съвпада с тяхното лично усещане за правдоподобност. Същото се е случило с електората на БСП. Естествено, с най-голямо влияние се ползва интерпретацията, която предложи премиерът Сергей Станишев - че до голяма степен този скандал е генериран от частни интереси, които по някаква причина са били засегнати от икономическото министерство и правителството. Немалко от симпатизантите на БСП са си харесали интерпретацията, предложена от Волен Сидеров и от Иван Костов - че зад всичко това стоят засегнати интереси на фирми, близки до ДПС. Което също до голяма степен звучи правдоподобно. Нито една от тези интерпретации обаче няма потенциала много радикално да демотивира червения електорат, по-скоро е в състояние да го мобилизира.
Няма отражение и върху електоралната подкрепа на ДПС и на "Атака". Наблюдаваме леко повишаване на подкрепата за ГЕРБ и скъсяване на дистанцията с БСП. Но това не се дължи на спад на БСП, а на това, че започва да се изпълва с някаква електорална тежест онова, което преди беше само симпатия към ГЕРБ и най-вече към Бойко Борисов. По отношение на НДСВ наблюдаваме ръст на подкрепата, но не благодарение на скандала, а по-скоро на активна, добре премерена кампания по нуждите и интересите на целевата група. И спад на подкрепата за СДС и ДСБ.
- Десните не са ли едни от губещите от скандала?
- Да, те са губещи поради цялото това леко разместване на пластовете, което води до стабилна и с тенденции за леко повишаване подкрепа за ДПС и "Атака", ръст на НДСВ и ГЕРБ, стабилност на БСП и като резултат спад на относителната тежест на десните.
- Това не се ли дължи и на неадекватна реакция на десницата към скандала?
- Не бих казал. Те нямат особено полезен ход в това развитие. Десните биха спечелили, ако изборите бяха останали избори за европарламент. Там им е силата. Те стартираха много добре подготвени експертно и идейно, с много силни кандидати за участие за такъв тип избори.
- Според вашето изследване поне 1/3 от хората са доволни от кампанията, но такава реално няма.
- Явно очакванията не са били прекалено високи. От гледна точка на активност на БСП, ДПС, НДСВ, "Атака" техните кампании в типичните характеристики са достатъчно активни. Те почти се съизмерват по интензитет с парламентарни избори. Тези избори още в началото поради очакваната ниска степен на заинтересованост, се превърнаха в премерване на твърдия електорат. Абсурд е на тези избори някоя партия, с изключение на ГЕРБ, която сега търси идентичността си, да привлече нещо извън своя електорат. Има само една колебаеща се група - хората на протестния вот. Те са раздвоени между ГЕРБ и "Атака", които най-силно са яхнали тази идея. За жалост десницата, тя не може да се възползва от протестния вот.
- Кой би бил по-добрият ход - Румен Овчаров да се върне на поста си или да подаде оставка?
- Всичко това зависи от факти. За 17 г. съм се наслушал на какво ли не, за кой ли не. Понякога ми става тъжно, че Александър Божков остана с прякора "10%", за което така и никой нищо не доказа. В същото време не ми е жал за Стефан Софиянски, който с някакво удивително самочувствие съобщава, че "знае как". Все едно ние не знаем, че той знае как. Човек го хваща леко омерзение.
За кой ли не наш политик в годините на прехода не сме чували, че е корумпиран. За съжаление по-умните или по-глупавите компромати са основен инструмент за политическа конкуренция и борба в България. Поради това че класическите инструменти за такава борба - идеи, компетентност, са очевидно неработещи. Ние създадохме система за антиподбор в политиката, не за позитивен подбор. И нито един не е доказано такъв.
- Не е ли достатъчно съмнението за корупция?
- Не е достатъчно. Ако излъчим към широката общественост съобщението, че е достатъчно да породим съмнение, че някой е корумпиран, то ще стигне и до заинтересовани сенчести структури. Ако аз съм сенчеста групировка, нямам никакъв проблем - купувам няколко медии, създавам подобна интерпретация и неудобният за мен политик го разчиствам. С подобно мислене даваме власт на мощните сенчести групировки да кадруват в България.
- След като толкова години в политиката се работи с компромати, защо партиите не са изработили механизъм да излизат от подобни ситуации?
- До 2006 г. имаше прекрасно действащи такива механизми. Например скандалът "БТК", скандалът "Балкан". Лошото е, че обществото не намери начин досега да спре възпроизводството на тези скандали. Основната причина не е в партиите, а в това, че в България няма правораздаваща система. Това е тревожният факт.
- Може ли скандалът и резултатите от изборите да послужат за основа ДПС и НДСВ да поискат преразпределение на силите в правителството?
- Не допускам такива сюжети, те са леко абсурдни.
- Има и мнения, че скандалът цели изваждането на ДПС от управлението?
- По много сложен начин. Ако скандалът е имал някаква цел, то тя е да удари Румен Овчаров персонално. Ако като не особено кооперативен към сенчести частни интереси той е засегнал доста от тях.
- Докъде смятате, че ще се разрасне скандалът?
- Не мога да прогнозирам. След като изборите не се оказаха европейски, а балкански, се действа на принципа "дай сега в мътното да извлечем някакъв келепир". Как ще се разрасне, основно би трябвало да зависи от прокуратурата. Аз съм вперил поглед натам, чакам факти. На този филм съм се нагледал. Иван Костов бил корумпиран, НДСВ било корумпирано. И какво от това? Какви правни последици има? Не че не е имало факти. Мен ме тревожи подозрението, че тези факти са замитани, унищожавани, прочистени, препрани биографии.
- Могат ли да се очертаят вече тенденции за местните избори?
- Подготовката за местните избори тече още от януари, особено в големите градове, където интересите са много. В големи общини бяха създадени ад хок партии, най-вече от бизнеса. Бизнесът се стяга за активно, пряко и публично участие в политическия живот. Все повече наблюдаваме растяща автономност на местните политически структури и растяща активност на местните бизнес структури. Тези процеси стават все по-масови, затова тези избори ще бъдат много сериозни и трудни за прогнозиране. Отново ще наблюдаваме екзотични местни коалиции. Ще имаме коалиции БСП - ГЕРБ, БСП - "Атака", БСП - ДПС. Не съм оптимист, че резултатите ще бъдат белег за формирало се местно гражданско общество. Парите ще играят много по-голяма роля, отколкото досега.
- С какво са по-различни тези избори?
- Вече има повече пари и по-ясно стана, че местната власт е инструмент за достъп до еврофондове. Естествено пак ще има практиката купуване на гласове на едро и на дребно. Партиите от управляващата коалиция ще се представят достатъчно добре на местните избори и до голяма степен ще съхранят пълната си доминация. БСП ще остане първа сила, ДПС ще запази силно присъствие. ГЕРБ ще се намеси и има определени шансове, където досега е имало силно присъствие на десните. На много места ГЕРБ ще подкрепи кандидати на БСП.
Оле-ле 
, 
