Дали заради обикновено нехайство или поради неверие, че пенсионната система може да осигури спокойни старини, българинът масово е оставил "лотария" да решава вместо него кой да е фондът му за втора пенсия. Тази тъжна констатация все още важи за около 50% от българите, или 85 196 души по данни за миналата година.
"Макар тенденцията да се пречупва, това не става с желаната бързина", обяснява Бисер Петков, зам.-председател на Комисията за финансов надзор. Добре е да се знае, че преди 4 години равносметката беше доста по-мрачна - съотношението между хората, направили личен избор на фонд, и онези, разпределени служебно, беше 1:2.
"Не сме доволни, че много задължени лица не се интересуват къде са осигурени, въпреки че имат възможност за получаване на информация", коментира Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Според Петков обаче причините са както в слабия интерес на самите граждани, така и в недостатъчната активност на пенсионните компании. Вместо да се мъчат да привличат нови лица, които тепърва ще започват да трупат средства по партидите си, компаниите предпочитат да "отнемат" осигурените от конкурентите си.
За гражданина е добре да направи избора си сам, за да прецени коя компания ще му донесе най-висок доход върху спестяванията. Макар постигнатата в миналото доходност да не е гаранция за успех и в бъдеще, за ориентир всеки може

да провери средната доходност на фондовете

на сайта на Комисията за финансов надзор http://www.fsc.bg.
Дори лицето да не направи личен избор, комисията се е погрижила т. нар. служебно разпределение да е в негов интерес. "То се прави от Националната агенция за приходите автоматизирано чрез компютърна програма, но на базата на пазарни критерии - постигната доходност от фонда, брой привлечени лица чрез личен избор и размер на таксите и удръжките", обяснява Петков.
От момента, в който възникне задължението им да се осигуряват, гражданите имат три месеца да се ориентират и да изберат фонд. Това става чрез подаване на заявление до желаното дружество. Ако обаче лицето се замотае и изпусне срока, името му попада в "лотарията" и след това трябва да почака две години, преди да може по свое желание да смени фонда. След това може да се прехвърля в друг фонд всяка година. Който желае да се възползва от възможността обаче, е добре да си приготви 20 лв. за такса "прехвърляне". "Ако не бъде платена, тя се удържа от сумата по партидата", обяснява Петков.
Ако пък изобщо не разбере в кой фонд е разпределен, гражданинът може да провери това в интернет страницата на НОИ. За целта обаче човек трябва да има специален код, който пък може да се получи след подаване на молба в гишетата на института. Допълнително всяка година до 31 май фондовете трябва да разпращат съобщения на осигурените за натрупаните средства по партидата им и за постигнатата доходност.
В интерес на хората е да си бранят правата като осигурени, защото се случва осигурителни посредници

да премълчават някои от таксите и удръжките на фондовете

Максималните такси са определени в закона и проверките на КФН показват, че никое от частните дружества не си позволява да ги превиши. Но пък и никога не ги свалят под максималния размер. Основната удръжка, която се прави, е максимум 5% от всяка осигурителна вноска, инвестиционната такса е до 1% годишно върху стойността на нетните активи, а таксата за прехвърляне е 20 лв. Право на други такси пенсионните дружества нямат.
При доброволното осигуряване обаче има конкуренция в размера на удръжките. Таванът, определен в закона, е 10 лв. за еднократна встъпителна такса, до 7% удръжка от всяка вноска и такса до 10% от дохода, реализиран от инвестирането на средствата. Допълнителните такси са до 20 лв. и са три - при прехвърляне, при предсрочно изтегляне на натрупаните средства и за повече от едно на година извлечение за състоянието на партидата.
Тъй като на този пазар се въртят големи пари, съвсем

естествено е да се стига и до сблъсъци

Последният случай, в който пенсионните компании започнаха да се замерят с обвинения за натиск и принуда на работници да се осигуряват в точно определен фонд, беше покрай старта на новото дружество на пазара "Топлина" на бизнесмена Христо Ковачки. В комисията бяха подадени сигнали от трите най-големи компании, че в предприятията на бизнесмена се упражнява натиск върху работниците да се прехвърлят в "Топлина". След проверка комисията не установи нарушения, но тя и не би могла да го направи, защото правомощия да разследва деянието "принуда" има прокуратурата. От друга страна, самите работещи не смеят да подадат сигнали от страх за работата си.
Недалечната история показва, че разследването на груби нарушения по отношение на допълнителното осигуряване не е довело до възцаряване на справедливостта. "Не сме уведомени да има осъдено лице за документно престъпление дори за случаи от 2004-та и 2005 г., когато ни заливаха с фалшиви заявления за смяна на пенсионния фонд, при които с просто око се виждаше, че подписите на лицето не съвпадат", обяснява още Бисер Петков. Този проблем с фалшивите заявления, с които хора бяха местени в друг фонд, без изобщо да са давали съгласие или да знаят за това, за щастие е почти решен. Нишката на нарушенията бе прекъсната преди около 2 години, когато комисията въведе задължителна нотариална заверка на подписите. От началото на годината КФН е получила 13 жалби с подобни оплаквания, което означава, че мащабът на проблема значително е ограничен.
Съвсем друг е въпросът, че в нашето законодателство няма норми, които да ограничават влиянието на работодателя при избора на фонд от страна на служителите. По принцип е логично изборът на гражданите да става на базата на критерии като история на дружеството, такси, удръжки, стабилност, доходност. Но според Бисер Петков ситуацията, при която служителите на дадена фирма или отрасъл се осигуряват в пенсионния фонд или професионалните схеми на работодателя, е много разпространена практика и в други страни от Европа.
Такава възможност вече има и у нас - това са т. нар. професионални схеми. Те нямат нищо общо със задължителните професионални пенсионни фондове, които бяха създадени за хората с първа и втора категория труд. Професионалните схеми са доброволни, като работодателят и работниците се договарят за условията и се сключва договор с пенсионно дружество, което е получило разрешение от КФН за управление на съответния фонд. В такъв случай обаче изборът на фонда се прави от работодателя, като няма пречка той да бъде акционер в дружеството, което управлява фонда.

ПЕРСПЕКТИВИ
Няколко са посоките, в които се очаква да се развива пенсионното осигуряване. Броят на осигурените и вноските във фондовете се увеличават. Професионалните схеми тепърва прохождат. "Алианц" вече получи разрешение за управление на пенсионен фонд по професионални схеми, предстои и реалният старт на схемата. Самите пенсионни дружества с нетърпение очакват държавата да разреши да заработят и т. нар. мултифондове. Това означава хората сами да избират с какъв риск да се управляват парите им - нискорисково, балансирано или високорисково. При последния вариант лихвите са най-големи, но и опасността от загуба е по-висока. Асоциацията на пенсионните дружества предлага това да се въведе първо при доброволните, а после и при фондовете за втора пенсия.
Има вероятност и да има промени в акционерното участие в пенсионните дружества, т. е. да настъпят сливания и съответно окрупняване на сектора, смята Бисер Петков. "Очакваме подобни промени, защото ги е имало на сходни пазари, на които броят на дружествата първоначално е бил сравнително голям, но впоследствие е намалял в резултат на различни бизнес комбинации - сливания, вливания и др. Не е изключено да се появят и нови участници на пазара", казва той.
Сериозна промяна би настъпила и ако се приеме предложението родените преди 1960 г. също задължително да внасят за втора пенсия.

ДОХОДНОСТ*

Компания	Универсален пенсионен фонд	Професионален пенсионен фонд	Доброволен пенсионен фонд
1. "Доверие"	6.45%	6.68%	6.50%
2. "Съгласие"	12.23%	13.39%	12.32%
3. "ДСК-Родина"	7.47%	8.59%	9.47%
4. "Алианц"	6.02%	6.17%	7.64%
5. Ай Ен Джи	7.09%	7.47%	8.74%
6. "ЦКБ-Сила"	15.07%	14.26%	13.95%
7. "Лукойл Гарант"	8.36%	7.00%	7.14%
8. ДЗИ	9.46%	10.99%	9.59%

*Доходност на фондовете за периода 31 март 2005 г. - 30 март 2007 г. на годишна база.