Протестирам срещу всеки,

който пикае където си иска

Елин Рахнев



Ще докажем, че три дни дъжд могат да издънят финансите на държавата. Когато вали. И когато не вали. Или когато първо не вали, пък после - вали. Или обратното. Всяко природно събитие все ще е неизгодно за някого. Ще има вреди. Оттук започва финансовата част в историята, защото финансите са тъкмо изкуството да пресмяташ риска във времето, за да печелиш повече или (което е симплексно еквивалентно) да губиш по-малко. Уж и децата трябва да знаят, че рискът е част от всяка дейност, част от стойността на всеки продукт или услуга. Но явно и родителите им не са научили уроците за риска. Нямат никакво желание и нужда да учат, затова финансовият хаос ще продължава,



докато държавата плаща



компенсации за щети от природни бедствия - комуто и да било. Разбирам, че не е лесно да откажеш плащане, ако си политик, а стотина хиляди избиратели се канят да блокират държавицата с трактори и комбайни, за да попречат на други милиони избиратели да си вършат работата. Ясно е, че когато това се случи, всички вкупом ще запсуват властта. Но само на първо време, защото след това ще разберат, че единственото вярно решение е всеки сам да смята, да си носи риска и да мисли как да се осигури. Наистина трябва да поканим господата с тракторите и комбайните да окупират пътищата, да почувстваме всички проблема и да го разберем.

Няма да боли много.

Цялата комбайнерска окупация ще трае колкото Априлското въстание (десетина дни на десетина места, другите ще гледат). Ще има десетина комбайнери с пукнати глави, останалите ще получат само по някой шамар от озверелите в блокадата шофьори и пътници. После всички ще си отидат с празни ръце, но (надявам се) с по-пълни глави. Ще са научили, че който има къща, който сее жито, носи риск и трябва да има и застраховка за него. Да, ама застрахователите не покриват катастрофични рискове? Засега. Отдавна се говори за



нуждата от катастрофичен пул,



който да обедини всички застрахователи, които покриват имуществен риск. Катастрофичният риск може да се пресметне, може и да се презастрахова. Г-н Уорън Бъфет спечели милиарди от продажба на "super-cats". Това не са супер-котки, а полици за свръхкатастрофичен риск, надхвърлящ обичайния риск, поет от застрахователи и презастрахователи. Без да се впускаме в актюерски сметки, можем да си представим, че ако сегашните застраховки на реколтата срещу пожар, градушка и пр. обичайни рискове струват по 2 лева на декар засято жито, като се добави и катастрофичният риск, ще станат по 2.50 лв. Всеки сам ще си избира застраховател, който носи обичайните рискове, а всеки застраховател ще внася по 50 ст. в катастрофичния пул, който ще поеме част от риска, ще презастрахова друга, ще си купи от г-н Бъфет супер-кат за остатъка. И като налегне суша, ще е ясно кой и колко точно плаща. Ако щетите са ограничени, да речем до 1-2 млрд. лв., ще ги носи националният катастрофичен пул. Ако се окажат 10 или 20 млрд., ще му мислят Бъркшайър Хатауей, Инк. и г-н Бъфет. Но застрахованият ще получи своето до лев и навреме. Това е най-евтиният и чист начин. Алтернативата за



катастрофичен данък



се върти в главите на неколцина съветници и обгрижваните от тях сановници, но не струва. Същата идея ни пробутаха със здравния данък и виждате докъде сме. Всички плащаме - никой не знае какво ще получи и доколко изобщо е осигурен. При тази система хем докторът е недоволен, хем болният, хем всички пищим, че ни е скъпо, а парите не стигат. Така става с всички непазарни финансови решения. Намесата на държавата съсипва застрахователния пазар. Това се случва в момента. Създадоха министерство на бедствията, а с него и илюзията, че държавата е поела отговорност да обезщетява пострадалите от катастрофи. Обещанията, които чухме преди дни, че държавата щяла да плати компенсации на пострадалите от сушата (кому, колко - не казаха), укрепва тази илюзия. А застрахователите отчитат, че едва 15% от площите имат застраховка, при това застрахованите намаляват.



Кой е луд да плаща застраховка,



щом държавата компенсира незастрахованите? Достатъчно е само да припалиш комбайна, да накривиш капа и да зейнеш. Всъщност днес имаме застрахователен данък, само че нерегламентиран. Плащаме всички, от общия кюп. Нито знаем колко, нито защо плащаме, нито какви права имаме. Какви рискове покрива държавата? Каква е застрахователната сума, какъв е редът да предявим правата си? Сега хем ни облагат, но отговорност като застраховател държавата не носи. Но пък плаща от общите пари, ако някой се изрепчи и я сплаши с комбайни и безредици. Плаща колкото дойде и както се спазари. Ето на това му викам хаос и беззаконие, налагани под лозунга "повече държавност".