Десните партии загубиха поредните избори и се изправиха за пореден път пред стари въпроси. От отговорите им зависи дали утре ще имаме какво да покажем на децата и внуците си, казвайки "ето този отбор промени България". И нямам предвид да показваме албуми със снимки и да ги водим в музеи, за да зяпат забравени политически експонати. Та затова на въпросите:



ДСБ



Основния въпрос за Демократи за силна България е дали е възможно да съществува с лидер, различен от Иван Костов. Партията бе създадена от него след излизането му от СДС, бе известна и продължава да бъде известна като "хората на Костов". Без Командира начело тя се превръща просто в "хората", "едни хора", "едни хора, които са се събрали за нещо". Разбира се, бившият премиер освен името си предложи и проект за бъдещето, но този проект остана в сянката на предлагащия го лидер. И затова няма вина Костов. Просто гражданите, които останаха с него, и избирателите, които гласуваха за него, бяха привличани не от примамливия образ на бъдещето, а от болезнения спомен за миналото. Мотивацията им е автентична и силна - мотивацията на реваншизма. Тази мотивация трудно изчезва, поради това тези избиратели са по принцип лоялни. По-възрастните от тях нямат нужда от образ на бъдещето, тяхната кауза е реабилитацията на миналото. Но онези от костовистите, които са по-близо до средната възраст, действат в едно дефектно настояще и все още имат питания към бъдещето. За тях фигурата на Командира е необходимо, но не и достатъчно условие за политическа лоялност, която става още по-съмнителна без Костов начело.

Иначе в момента ДСБ постъпва политически и тактически по-мъдро. Остави конференцията си за наесен, за да позволи на негативните чувства от поредната загуба да оттекат. Влезе в медийна сянка и си осигури по-дискретно пространство за политическа дискусия. Дали от тази дискусия ще произтече нещо, още е рано да се каже. Но вече спечели известно тактическо преимущество, като се разположи така, че част от недоволните от текущите скандали в СДС да могат да се преориентират към ДСБ. Дали и тази тактика ще даде някакъв резултат, също е твърде рано да се прогнозира.



СДС



За разлика от костовистите седесарите постъпиха неразумно. Хвърлиха се във борба за власт преди болката да е отшумяла и преди да е станало ясно има ли въобще власт, за която да се борят, и награда, която да преразпределят. На 30-ти май на заседанието на Националния съвет всички членове на НИС си подадоха оставки заради слабите резултати на евроизборите. Но не успяха да изберат ново временно ръководство, което да проведе поредната национална конференция на 15 юли. Спориха за това дали въобще да има такова ръководство, кой и как да организира конференцията. Казват, че дебатът е текъл на висок тон, крясъци, затръшвания на врати, напускане на заседанието. Би било драматично, ако не беше оперетно. Би било важно, ако не бе безсмислено. Решенията са отложени за 5 юни, когато ще се проведе нов национален съвет, който да реши кой, как и с какъв дневен ред да организира националната конференция.

Дотогава в партията, останала без ръководство, сили ще мерят две новозаформящи се крила в сините редици. Мартин Димитров ще събира около себе си хората, които са привърженици на засилено сътрудничество с Костов, а Иван Колчаков ще брои колко от сподвижниците са по-скоро ориентирани към Бойко Борисов. Не е ясно коя теза ще надделее, както не е ясно дали това е правилният дебат за настоящия момент. Все пак по-логично е първо да изясниш политическата си идентичност и едва след това да заявиш коалиционните си намерения.

Проблемът на Мартин Димитров е, че след разцепването в СДС продължи да витае духът на Костов. Каквито и открити политически цели да си поставяха сините, точка първа в скрития им дневен ред бе натриването на носа на бившия им лидер - да предложат печеливша парламентарна инициатива преди него, да вземат повече гласове от него, да вкарат повече евродепутати от него. В резултат сините загубиха облик, инициатива, гласове и депутати, поради което е вероятно част от апарата на СДС да откаже да припознае Мартин Димитров за свой бъдещ говорител и лидер.

Проблемът на Иван Колчаков е от друг порядък. Призивът му за близост с Генерала е разбираем за голяма част от синия партиен апарат, който е силно мотивиран за прикрепване към онзи, който му предлага участие във властта. В близкото минало на това синьо крило много му се искаше да сподели управлението с царя. И досега сочи като голяма грешка на предишните ръководства, че не са приели щедрата царска оферта. Въпросът е, че те все още не са разбрали, че Сакскобургготски нямаше никакво намерение да включва в коалицията си който и да било от СДС като представител именно на СДС. През 2001 г. той спечели мнозинство като морален коректив на сините с обещание за възмездие и справедливост, което по никакъв начин не предполагаше запазване на бившите във властта. Като ги остави извън нея, той си запази и правото всякакви неблагополучия да бъдат извинявани със скелетите в гардероба, с решенията от близкото минало, с тежкото синьо наследство.

Не е по-различна сега и ситуацията с флирта с Бойко Борисов. СДС му се поддаде, което позволи на Генерала да му отмъкне кметове, общински съветници, структури, качествени хора и гласоподаватели. Пътьом му позволи да се намеси деструктивно и в кандидатпрезидентската кампания на г-н Беронов, която бе набрала инерция, но спря и се разпадна под напора на генералското лоби в сините редици. За Борисов добър резултат на обединената десница би бил пагубен, тъй като би показал, че дясното е жизнено. Сега вече Генералът представлава дясното в европейския парламент, а части от СДС все още хранят илюзията, че ГЕРБ има почтени коалиционни намерения към тях.



Другите



Извън СДС и ДСБ има и други отломки от някогашното синьо. Върху свой нов проект работят бивши депутати, обединени в клуб "Сенатор", Евгени Бакърджиев, "Новото време" от голямото дясно. Със свои идеи за възстановяване на СДС като движение се заяви и Евгени Михайлов. Напомниха за себе си и Александър Йорданов и множество други фигури от близкото минало, включително и хората на Софиянски. Засега всички те повече говорят за причините за разпада и по-малко за това какво да се прави. Но истинският въпрос пред тях е възможно ли е да имат автономен проект, който да не зависи от взетите и невзети решения в СДС и ДСБ.

Ситуацията е такава, че засега никой не може да даде смислен и траен отговор на своя въпрос на деня. Затова най-разумно е вместо да излъчват преждевременни отговори и неясни послания, да излъчат определен тип хора, които да влязат в диалог и работни отношения помежду си относно съвместен проект за бъдещето. Става дума за хора, които не боледуват за миналото и които живо се интересуват от бъдещето. Не хора, които ще инвестират енергията си в това да прекарат някого, а хора, които ще се отдадат на идеята, че могат да спечелят с някого.

Трябва да търсим такива хора в оределите сини редици. Ако не ги намерим, ще трябва да се примирим с мисълта, че на децата и внуците си ще разказваме в музеите за митингите и площадите, за реформите, за успехите и провалите в минало свършено време.