Военната пирамида отново бе преобърната, а пътните й артерии са запушени и няма никакво движение нито по вертикала, нито по хоризонтала.

Голямо количество полковници и подполковници - не по-малко от 600, скромно седят по местата си и изчакват годините за пенсия, независимо че имат навършените 25 години служба. Те обаче не са виновни, тъй като законът им дава това право. Проблемът е в това, че системата наистина е задръстена, а недоволството от страна на идващите отдолу офицери нараства със всеки изминал ден.

Преди години един млад офицер беше казал пред "Сега", че за полковниците най-добрата пенсия е заплатата. И е така, защото



заплата от 1200 - 1400 лв. трудно се изпуска



Депутати от комисията по отбрана също вече са запознати с идващото недоволство и опасност от блокиране на кадровото движение. Въпросът в момента е коя политическа сила и кои депутати ще се престрашат и да повдигнат въпроса за дискусия. Въпросът пък винаги се е решавал по един начин - като намалят годините за пенсиониране. Другото, по-безболезнено решение е да се даде гратисен период от 1 година на военните, които имат навършени 20 години служба, да си подадат рапортите и да излязат в пенсия. Военни експерти обаче предричат, че този вариант няма да стигне доникъде.

Виж, промяната на възрастта на пенсиониране беше прилагана вече неколкократно.

През 2004 г. по предложение на народния представител от НДСВ и сегашен зам.-министър на МВР Цонко Киров парламентът прие полковниците да служат до 55 години, бригадните генерали - до 57, а всички останали генерали - до 60. В момента това е възрастта за пенсиониране на военните.

За да се направи сравнение, трябва да се припомнят няколко факта. В края на 1995 г. НС прие Закона за отбраната и Въоръжените сили и в него беше записано, че пределната възраст за кадрова военна служба на офицерите с висши военни звания, т.е. генералите, е 60 години. През лятото на 2000 г. парламентът въведе натовски висши военни звания и реши, че бригадните генерали трябва да служат до 57 години, генерал-майорите - до 58, генерал-лейтенантите - до 59, и генералите - до 60. На 4 април 2002 г. 133-ма депутати гласуват текста за падането на пределната възраст за кадрова военна служба на полковниците и генералите с три години.



Пределната възраст за служба на полковниците стана 53 години,



на бригадните генерали - 54, на генерал-майорите - 55, на генерал-лейтенантите - 56, и на генералите - 57. С по три години - от 57 на 54 - падна и досегашната възраст за пенсиониране на хабилитираните военнослужещи. Тогавашният военен министър Николай Свинаров успокои униформените, че промяната ще засегне 12 генерали и 150 полковници и не може да става дума за обезглавяване на армията.

Само след 4-5 дни се заговори, че ще има нов Закон за отбраната и Въоръжените сили. Веднага се появиха прогнози, че в него пределната възраст за кадрова военна служба на полковниците и генералите няма да бъде толкова ниска. Очакванията на определени кръгове, че президентът Георги Първанов ще върне закона, не се оправдаха. На 17 април той издаде указ, с който постанови да се обнародва в "Държавен вестник" Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили.

"Със сигурност в най-близко време ще внесем предложения до министър на отбраната и до депутатите от комисията по отбрана в народното събрание, с което ще поискаме отново да бъде преразгледан кадровият статус, и то най-вече на младите офицери." Това обяви пред "Сега" председателят на офицерска легия "Раковски" капитан Иван Милов. Професионалната организация на армията все още не е решила дали да изпрати писмо и до върховния главнокомандващ и президент на републиката.

Отново трябва да припомним, че през септември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност записа в доклада си за второто четене на поредните изменения на Закона за отбраната и Въоръжените сили новата пределна възраст за кадрова военна служба на полковниците и генералите да влезе в сила от 1 януари 2006 г. Така се даваше възможност на полковниците да носят пагони до навършване на 55 години, на бригадните генерали - до 57 години, а на генерал-майорите, генерал-лейтенантите и генералите - до 60. На 57 се увеличаваше и пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за тези, които са с научна степен "доктор на науките". НС обаче отреди този срок да бъде 1 юни 2005 г.

Предложението за вдигането на пределната възраст бе отново на народния представител Цонко Киров. То обаче бе подобрено от членовете на комисията. За бригадните генерали подобрението бе с една година, за генерал-майорите - с три, за генерал-лейтенантите - с две, и за генералите - с една.

Комисията тогава не прие предложението на Киров



министърът на отбраната да удължава



със срок до две години договора за кадрова военна служба след навършване на пределна възраст на кадрови военнослужещи, които имат по-висока квалификация, по-висока атестационна оценка и професионален опит за изпълнение на съответната длъжност.

Другият кадрови проблем, който се наблюдава в българската армия, е свързан с броя на генералите. В момента армията ни има 46 генерали, които управляват около 36 000 военни. Според натовските стандарти такива, каквито същите военни ни ги обясняваха, преди да влезем в алианса, са, че на един генерал трябва да се пада по 1000 бойци. И като се има предвид, че армията върви към свиване и следващите години може да достигне цифрата 24 000, то идва и въпросът за броя на висшите офицери и длъжностите, които заемат те. Тук обаче изключителна роля има президентът Георги Първанов, който определя и издава указа за "длъжностите във Въоръжените сили на Република България, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, изискващи висши офицерски звания. Според него дори генералските длъжности в момента са 56, като за директорите на дирекции са предвидени пагони за бригаден генерал.

Една от промените, която направи президентът Първанов в началото на миналата година с издаването на новия указ, беше, че съветникът на президента по военните въпроси може вече да не е само с чин генерал. Предишният указ постановяваше, че длъжността съветник на президента по военните въпроси трябва да се заема от офицер с генералско звание. Сега на нея може да бъде назначен генерал-лейтенант или генерал-майор.

Длъжността директор на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" пък се заема от генерал-майор. По предишния указ тя бе за бригаден генерал.

Според указа на президента



14 от висшите офицерски длъжности са в Генералния щаб



на армията, 4 - във войсковите единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили, 16 - в Сухопътни войски, 12 - във Военновъздушните сили, 6 - във Военноморските сили, 10 - в други формирования на Министерството на отбраната, 3 - в Националната разузнавателна служба и 3 - в Националната служба за охрана.

Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия продължава да изисква звание генерал или адмирал. За неговия първи заместник и другите двама заместници званията са генерал-лейтенант или вицеадмирал. Началниците на главните щабове на Сухопътни войски и ВВС са със звание генерал-лейтенант, а на ВМС - вицеадмирал.

За генерал-лейтенант или вицеадмирал е длъжността на военния представител на Българската армия в Делегацията на република България към НАТО. Генерал-майор или контраадмирал е националният ни военен представител в Националното военно представителство в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия. Има две международни длъжности на ротационен принцип, които са за звание бригаден генерал. Едната може да се заема и от бригаден адмирал.

Последният Гергьовски парад - 6 май, мина много тихо и по приятелски. Нямаше никакви колизии около назначаването на нови генерали. Защото едва четирима полковници успяха да влязат в генералската ложа. 10 души от върха на армията се предложиха на президента и получиха по още една звезда на пагоните.

В същото време обаче млади офицери, но само на чин и звание, а не на години, стоят по поделенията и чакат да тръгнат по артериите на кадровата армейска политика. Иначе все още е в сила, че във всяка войнишка раница се крие генералски жезъл.