Преди няколко седмици премиерът Сергей Станишев прати Румен Овчаров в отпуск - до приключване на прокурорската проверка по скандала между министъра и шефа на НСлС, и това беше оценено като мъдър ход. В събота Станишев реши да се сбогува окончателно с другаря си Овчаров - първо го изгони от Министерския съвет, а няколко часа по-късно го накара да излезе и от Изпълнителното бюро на партията. Соцлидерът взе тези две решения сам-самичък - без да се допитва до ръководството на БСП, часове преди заседанията на ИБ и ВС на БСП. Затова доста хора изреваха в един глас, че и това е нов, изключително мъдър ход. Аз бих поспорил дали е особено мъдро да отстраниш ключов играч и опасен съперник в правителството и партията, без да обясниш на публиката защо. Но това, което не може да се отрече, е, че



Станишев е последователен -



реши да елиминира Овчаров и наистина преследва своята цел.

Връзката между промените в кабинета, които засега нямат нищо общо с изборите, и странното желание на Станишев да пореже цялото ръководство на партията, въпреки че изборните резултати не се отчитат като трагични, е една - и това е Румен Овчаров. Махайки го от правителството, Станишев е наясно, че си създава колосален проблем - Овчаров бе силен съперник на лидера, докато имаше власт, сега ще бъде опасен и явен съперник и без толкова власт. Затова премиерът не може да действа половинчато - като го отстрани само от кабинета. Затова го махна от оперативното ръководство на партията и сигурно скоро ще намери начин да го разкара и от градската организация в София. Да имаше как да го махне и от депутатското място, което му се пази...

Разбира се - накрая Станишев ще победи окончателно Овчаров. Такава е практиката. Но има едно условие - ако Станишев наистина действа самостоятелно, ако наистина се е еманципирал, ако е твърд и безкомпромисен. Още на 16 юни, на конгреса на БСП, на който битката ще бъде безмилостно жестока, ще се види дали Станишев може да управлява партията си. Засега той действа решително и се налага, но допуска и грешки.

Една от капиталните грешки е, че така и не се разбра



защо си отива Овчаров



От думите на премиера стана ясно само, че той не е искал оставка, Овчаров сам си я дал и Станишев просто я е приел. С благодарности. В обясненията на Станишев оня ден имаше два контрапункта. От една страна - така се прави в европейските страни, при съмнения се подава оставка. Т.е. - имаме съмнения и имаме оставка. От друга страна, Станишев заяви: "Не се намериха никакви потвърждения на обвиненията към Румен Овчаров, че е едва ли не господар на държавата". Т.е. - няма съмнения и не би трябвало да има оставка.

Очевидно истината е някъде там - между съмненията и фактите. Истината за мегаскандала между институциите, който тече вече повече от месец, не бе чута в събота. В събота се чуха коментари от рода на "Премиерът излиза активно на сцената. Това е нов етап в управлението. Предстои сериозна и дълбока промяна в самата социалистическа партия. Станишев минава в настъпление". Тези коментари може и да са верни. Въпросът е, че обществото не чу доводи, благодарение на които да си направи изводи за необходимостта на точно тези министерски рокади.

Не е ясно защо Станишев не прие оставката на Овчаров още на 5 май - съмнения ли нямаше тогава? Съвсем не е ясно защо преди няколко месеца Станишев застана зад Овчаров, когато лявото крило на партията също имаше съмнения за градския председател. Не стана ясно защо Станишев не взема столовете на други министри от кабинета си, за които също има съмнения. Партията не е наясно и дали с Овчаров промените в правителството свършват. А лидерът на БСП вместо да изяснява нещата, още повече ги обърква с реплики от сорта: "Необходима е актуализация на социалната политика", комбинирани с предупреждения, че ляв завой в политиката не бива да има, защото това си е "авантюра и експеримент". Изглежда сме на път да доживеем



ляв премиер да прави мощна дясна социална политика...



Как се държи Овчаров в новата ситуация? Той и приятелите му дават ясни сигнали, че няма да се примирят. След като се раздели с надеждите да оцелее в изпълнителната власт, Овчаров стана още по-откровен и директно обвини правителството, че е зависимо от една партия (очевидно визирайки ДПС) и от "неясни властови, политически и икономически центрове и техните корпоративни интереси", и възнегодува, че се позволява на доносниците от бившето Шесто управление и техните ръководители да са основен морален критерий на българското общество.

Какво виждате зад тези думи? Истината пак е спестена - наредени са тежки обвинения, но ключът към доказването им е скрит. Овчаров процедира със Станишев така, както Станишев постъпи с него - много думи, много емоции, но без факти. Това е интересен стил на комуникация. Той продължи и на вчерашния пленум на БСП. Там Станишев, например, продължи със силни, но неангажиращи фрази от типа на: "В разгара на кампанията за изборите за Европейски парламент членове на Висшия съвет на БСП работиха очевидно против партията с мотив, че помагат. Всички приказват каквото и както им падне". Какви са тия хора, какво са казали, ще им иска ли оставките... Докъде трябва да стигне сривът на БСП, за да започнат партийните другари да си говорят в прав текст, откровено, без намеци и недомлъвки? Колко избори трябва да бъдат загубени още, за да се поставят ребром въпросите, които терзаят голяма част от червения електорат и актив? За ролята и мястото на ДПС в изпълнителната власт например. Защото решението на Станишев да вземе оставката на Овчаров още повече засили усещането за наличието на



вътрешнопартиен проблем с елементи на ДПС



С наближаването на местните избори този проблем ще се засилва и след тях може да доведе до нова вътрешнопартийна криза, тъй като тенденцията БСП да губи позиции в районите със смесено население е драматична и почти необратима.

Така съвсем логично стигаме до другия Румен, отговарящ за топлата връзка с ДПС. Противно на разпространеното мнение, с идеята за създаването на Национална агенция за сигурност (НАС) премиерът ни най-малко не посегна на властта на Румен Петков. Бойко Борисов и някои вестници прибързано отчетоха, че след изваждането на спецслужбите МВР ще се превърне в нещо като криминална полиция. "Може би точно това е индиректният удар на Станишев срещу Румен Петков", мъдро рече Генерала. И пак прие желаното за действително.

Проблемът със създаването на НАС въобще не засяга това МВР и този министър на вътрешните работи. За НАС се говори от години и тя няма как да бъде създадена преди да изтече мандатът на този парламент. Властта на Румен Петков няма да бъде докосната. Напротив - Румен Петков ще пише закона за НАС. Той ще каже как да бъде създадена агенцията и, ако БСП остане във властта и след следващите избори, като нищо може точно Румен Петков да оглави новата структура.

Всичко това показва, че социалистите влязоха успешно в своя "син период". БСП тръгна уверено по един път, по който СДС се опитва да се върне от години - пътят на личностните лидерски конфликти. Този път води до безкрайни партийни дебати, до тежки персонални нападки, до разделяне с хора и структури. Резултатът от целия този процес може да бъде само един - обезкървяване на партията, нова загуба на доверието към нея. Без значение дали лошите са победени от добрите.

Ако БСП продължи по седесарския път, след две години може спокойно да отчетем, че и последната партия на прехода е минала в историята.