|
| Румен Шомов |
че... "само Бен Ладен ще ни оправи..."
Как, защо и по каква причина един от най-богатите и екстремни типове в света, за когото няма невинни, ще се загрижи за българския мизерстващ, не се осмелих да попитам, нито пък да надникна в странната им торба с логика. Не ще и дума - искриците надежда гаснат последни, а приказката за силния добър закрилник на сиромасите не помръква, каквито и слънца да угасват в небосвода...
В лапите на пълното морално и духовно объркване, скъсването с натрупания човешки опит и духовната традиция, замяната на хуманитарното знание с технически умения и художествената култура - с комерсиална (където проблемите се разрешават с точен изстрел), избухват необикновени фойерверки на тесногръдие и тъпота. В резултат на това отупаното от пепелта насилие започва - за кой ли път - отново примамливо да проблясва и да се прави на някакъв изход с цената на прочут диамант.
| Шляпваш на съученичката си два шамара и спорът за гаджето приключва. ... Добре де, ами гаджето какво? Безмозъчно се влюбва в по-яката от девиците, така ли!? Ами ако те зареже тъкмо защото си набила съперницата си? Ами ако набитата притаи своя гняв и, условно или неусловно казано, ти "забие нож в гърба" в най-неочакван за теб момент!? |
Да, прозорливостта не отива далеч. Направо липсва.
Победата трае почти колкото звученето на плесницата.
После... "Няма човек, няма проблем!" мъдро изричаше батюшката на народите - и унищожи много "проблеми". Цели генетични разклонения бяха брутално отсечени от дървото на живота и извадени от правото си на естествен подбор, но проблемите набъбнаха и разрушиха "най-справедливото общество". ..."И знаеш ли какво ще ти кажа", споделя героят на Вим Вендерс от "Обетована земя" - жалък, беден и страдащ от параноя военен ветеран, тръгнал сам да спасява Америка от нови атаки след 11 септември - "във Виетнам ние победихме"... Победиха и нацистите, подложили на геноцид милиони евреи... И Буш - в Ирак... Кой би пожелал такава победа?! Кой би избрал държавата му да бъде като победилия Съветски съюз, а не като победената Германия!?
Едва ли ще се намери здравомислещ, който да твърди, че любовта или доброто са се превърнали в непреодолима пречка пред насилието. Въпросът е защо хората постоянно забравят това? Философът Юнг, още през миналия век каза: "Човекът е божество,
което страда от амнезия, леност и кошмари".
Да, леност. Насилието е решение на мързеливия, незадълбочен и лекомислен ум - на детето, което чупи играчката си. На срещуположната страна стои Индия, която въпреки че е окупирана и превземана хиляди пъти, винаги е оцелявала и претопявала своите поробители, отговаряла е на насилието с ненасилие и дух. Но това е друга, по-трудна опера. Само Наполеон е споделил в края на живота си своята прочута, уви, непопулярна фраза: "Знаете ли, Фонтен, ако има нещо, което най-много ме учудва в живота, това е неспособността на сабята да постигне каквото и да било. Винаги накрая побеждава духът."
Но такива надписи по стените на българските училища няма.
Горещо подкрепям! Смешен е този "плач" на автора... Неубедително, предвзето звучи вайкането му. То би имало някакъв смисъл, ако въпросният автор /не е нужно да знаем името му/ пада от Марс или от Сатурн. Нашата действителност изцяло предразполага към подобни изяви и нещо повече- насърчава ги. За огромно съжаление. 
