ЦРУ разсекрети класифицирани документи, които разкриват подробности за някои от най-тежките прегрешения на разузнавателната агенция - от провалени опити за убийства и вътрешнодържавен шпионаж до дискредитиращи връзки с ключови участници от аферата "Уотъргейт" през 60-те и 70-те.

Ценната колекция от показания, доклади и ръкописни бележки, заемащи общо 702 страници, е известна като досието "Семейни бижута". Документите потвърждават както пагубните грешки и бурното минало на ЦРУ, така и усилията на служители от всички нива да използват тайните на агенцията за собствени облаги. Информацията се отнася до неуспешните опити на ЦРУ да накара брадата на Кастро да почне да пада или до убийството на други държавни глави, като например премиера на Конго Патрис Лумумба.

На практика всичко онова, което стана публично достояние във вторник, е било съобщавано и преди в медии или в книги - при това много по-детайлно от въпросното досие. Например отварянето на писма, изпратени от САЩ до СССР и Китай, за нахлуването в домовете на бивши и настоящи служители, заподозрени в нелоялност, и т. н.

Някои от разкритията са станали



основа за популярни митове и филмови сценарии



Такъв е примерът със злочестите опити на ЦРУ да използва услугите на боса на чикагската мафия Сам Джанкана за убийството на Фидел Кастро. Гангстерът е трябвало да наеме човек, който да ликвидира кубинския лидер с отровни хапове, произведени от разузнавателната агенция.

Досието за гафовете и незаконните действия на разузнаването, наричано "Семейни бижута" в самото ЦРУ, е събирано в началото на 70-те години като част от вътрешно разследване на ведомството. След изготвянето на доклада през 1973 г. данните са предоставени на Конгреса. Въз основа на тях са започнали многобройни разследвания. На свой ред те са довели до реформи в разузнаването, за да се сложи край на един срамен период в историята на ЦРУ.

Сенаторът от щата Айдахо Франк Чърч, който бе оглавил едно от разследванията, тогава нарекъл ЦРУ "разбеснял се слон". Непосредствено след фурора от разкритията тогавашният правосъден министър Едуард Леви заяви, че американският президент няма конституционните правомощия да разпореди нечие убийство.

Особена тревога събудиха усилията на ЦРУ, понякога очевидно незаконни, да установят източниците на статии, основаващи се на класифицирана информация.



Първият споменат инцидент се отнася до събития от 1963 г.



Тогава служители на разузнавателното управление са поставили подслушвателни устройства на домашните и редакционните телефони на двама журналисти във Вашингтон, чиито имена не се споменават. Те са публикували редица материали, за които е била използвана информация на ЦРУ и други държавни служби. Наблюдението върху журналистите се описва като "особено продуктивно". Сред разкритите източници фигурират 11 техни колеги, 12 сенатори, шестима конгресмени, 11 служители на Конгреса, 16 държавни чиновници, в т. ч. от Белия дом и от екипа на президента Линдън Джонсън, заместник-министър на правосъдието и други "влиятелни личности".

Макар журналистите да не бяха назовани, все пак в. "Вашингтон пост" разкри, че става дума за Робърт Алън и Пол Скот, които са водили популярна рубрика за синдикатите. Друга мишена на ЦРУ е бил Майкъл Гетлър - бивш кореспондент на изданието в Пентагона, който в момента е омбудсман на Държавната служба по радиоразпространението. В края на 1971-ва и началото на 1972 г. разузнавачите са следили Гетлър във Вашингтон и са установили наблюдателен пост в хотел "Хилтън", от който можели да бъде наблюдават журналиста в редакцията. Всички тези мерки са целели да разкрият кой е доставял класифицирана информация на Гетлър, твърди докладът на ЦРУ.

През 1971 г. кореспондентът на в. "Ню Йорк таймс" за Пентагона Уилям Бийчър публикува информация за преговори за разоръжаване между САЩ и СССР. В архивите на ЦРУ статията е описана като "унищожително акуратна". Президентът Ричард Никсън пък е "бесен" от изтичането на информацията.

Четирима правителствени служители са набедени за източници на Бийчър и са разпитани с детектор на лъжата. Експерт на разузнаването провежда разпитите. Оказва се, че и четиримата заподозрени са невинни. По заповед на тогавашния президентски съветник по сигурността Хенри Кисинджър телефонът на журналиста от "Ню Йорк таймс" също се подслушва - но от ФБР.

Друг обект на наблюдение от ЦРУ е бившият агент на разузнаването Виктор Марчети. След като напуска агенцията, Марчети пише книга в съавторство с Джон Маркс. Книгата



"ЦРУ и култът към разузнаването"



е първата от поредицата излезли книги от пенсионирани разузнавачи с разкрития от "кухнята" на ЦРУ.

Един от притеснителните за управлението епизоди е задържането на Юрий Носенко - съветски агент, който е избягал в САЩ. Легендарният контраразузнавач Джеймс Джизъс Ангълтън подозира, че руснакът е двоен агент. ЦРУ държат Носенко цели две години затворен в килия с една-единствена кушетка в тренировъчния лагер Кемп Пиъри в щата Вирджиния.

Когато все пак решили, че е незаконно да се държи Носенко в затвор, те го преместили в "удобно и сигурно място", където бил разпитван "в приятелска обстановка", продължава докладът. "Скоро стана ясно, че Носенко не е двоен агент... Той се превърна в най-ценния икономически бежанец, с когото агенцията някога се е сдобивала."

По ирония на съдбата именно Ангълтън с неговата идея фикс, че ЦРУ е приютило съветска "къртица", и с нападките срещу неколцина високопоставени служители на агенцията, като впоследствие съсипват кариерите им, става причина шефът на ЦРУ да предаде досието "Семейни бижута" в редакцията на в. "Ню Йорк таймс" през декември 1974 г.

Едни от най-сериозните нарушения се свързват с членове на контраразузнавателните служби под ръководството на Ангълтън. Самият той подава оставка дни след като вестниците публикуват статии, че ЦРУ е инфилтрирало свои агенти сред противниците на войната във Виетнам.

Едно от разкритията се отнася до бившето Бюро за борба с наркотиците (ББН) и опасните лекарствени вещества, предшественик на правителствената Агенция за борба с наркотрафика. Според него в самата служба за борба с наркотиците са внедрени хора на наркобароните.

Бюрото се обръща към ЦРУ с молба да внедри най-доверените си агенти в офиси на ББН в цялата страна, които да проследят и заловят корумпираните служители. Тази инициатива, макар и да е похвална, е незаконна, тъй като ЦРУ няма полицейски правомощия.

Публикуваният във вторник доклад хвърля светлина и върху



участието на ЦРУ в аферата "Уотъргейт"



в началото на 70-те години. Деймз Шлезингър, който става директор на ЦРУ през 1973 г., дава писмени разпореждания на служителите си да му съобщават за всички улики, които свързват агенцията с този скандал. Шлезингър стига дотам, че дава на всички служители на ЦРУ вътрешния си номер (6363), за да му се обажда всеки, който поиска да сподели нещо с него. Служителите били инструктирани да кажат на секретарката му, че искат да "обсъдят нещо във връзка с дейности извън програмата на агенцията".

В същото това време той и други ръководни кадри от ЦРУ се опитвали да покрият вече известните на обществеността връзки на разузнаването по аферата "Уотъргейт": участието на двама бивши офицери от ЦРУ в скандала. Хауърд Хънт и Джим МакКорд са работили в агенцията, преди да станат служители на Белия дом. Хънт е назначен като консултант по сигурността през 1971 г. При постъпването си на служба при президента той иска (и получава) от бившите си шефове в ЦРУ техническа поддръжка: фотоапарат, който прилича на табакера, и дегизировка - за да се справя по-добре с бъдещата си работа.

Някои от документите разкриват, че агенцията изненадващо отблизо е следила и най-малката публикация, която е излизала за нея в печата.