Ако Еврокомисията продължи да пише докладите си за България по същия начин като досега, има риск да й свърши индигото. От 2 години наблюдаваме в четири доклада едни и същи констатации по най-важните проблеми - организираната престъпност и корупцията, - след което идва уж строгата забележка: Внимавайте, видяхме ви какво представлявате! И какво по-нататък? България получава нова 6-месечна отсрочка да се поправи. Брюкселските чиновници пък могат авансово да си напишат докладите за колкото години искат напред. Изводите ще бъдат все същите.
Хроничният проблем на България
е, че изпълнява препоръките на Брюксел само на хартия. Приема все нови и нови закони, но не мисли да ги прилага спрямо велможите в престъпния свят, които дефилират като на модно ревю както по улиците, така и във висшите сфери на властта. "Трябват повече практически доказателства - доказателства на терен", роптае Комисията и добавя за яснота: "Истинският измерител на успеха остава броят на успешните разследвания и повдигнатите обвинения".
Същото обаче може да се каже и за нея, защото изобретеният специално за България и Румъния страховит "механизъм за сътрудничество и проверки" функционира само на хартия. Липсват доказателства "на терен". По тази причина след всеки критичен доклад властта в България излиза пред народа с гордо вдигнато чело и отчита: Видяхте ли - няма предпазни клаузи, няма санкции. "Отпадат всякакви черногледи прогнози, поредни черногледи прогнози за предпазни клаузи, за финансови ограничения", заяви вчера по БНР лидерът на групата на левицата в парламента Михаил Миков. Същите тържествуващи нотки звучаха и преди половин година, когато Брюксел реши да пусне България в ЕС без ограничителни мерки. Тогава компромисът трябваше да послужи като последно предупреждение.
Новият доклад може да бъде определен като
второ последно предупреждение
За да не бъде изтълкуван неправилно, той отсега прогнозира, че ще има още две последни предупреждения до средата на 2008 г. После - не се знае. Теоретически обаче до три години след приемането на България в ЕС, т.е. до 2010 г., Комисията може да отправя по едно такова предупреждение на всеки шест месеца. Ако родните управници покажат издръжливост както досега, след година или най-много след две и половина ще са прескочили баира и брюкселските ловджии ще приберат халосните патрони, с които вдигат шум подир тях. Ако сега България е пълноправен член на ЕС под 6 условия, след спирането на контролния механизъм ще бъде пълноправен член без условия. Хипотезата, че сетне някой може да й наложи друг контролен механизъм, е погрешна, защото тя има право на вето като всяка друга страна членка и би било абсурд да се очаква, че ще си направи харакири насред Брюксел. Както е абсурдно, че българската мафия ще си направи харакири, разстроена от докладите на Комисията.
Все пак трябва да се отбележат някои нюанси. Предишният доклад на ЕК показваше не само тояга, но и морков на властта, като изпреварващо хвалеше новоназначения главен прокурор Борис Велчев, за да го окуражи да свърши някаква работа за разлика от предшествениците си.
Брюкселската любезност обаче получи внезапен отпор след новия доклад: "Това е първият доклад на Европейската комисия, в който аз констатирам, че съдържа значителни пропуски. За мен това е малко изненадващо", заяви вчера Борис Велчев. Според него имало 6 влезли в сила присъди за пране на пари, а Комисията отчела само 5. Наистина изненадващо е как може да се води такъв наивен диалог между София и Брюксел, след като за всички е ясно, че в страна, където корупцията е най-важната смазка на държавната машина, 5-6 или 66 присъди са числа, които клонят към нула в сравнение с чудовищния размах на явлението.
Затова може би властта дори не си прави труда да вкара поне един-двама едри бандити в затвора, защото името им е легион. В този смисъл заключението на Комисията, че "досега няма разследвания и обвинения по случаите на показни убийства", има същата откривателска стойност като констатацията, че слънцето в България изгрява от изток.
Брюксел очевидно не желае да се намесва
по-твърдо в процеси, които не е в състояние да управлява. Той отказа да стане арбитър в спора между министъра в оставка Румен Овчаров и шефа на следствието Ангел Александров. На 13 юни председателят на Еврокомисията Жозе Барозу призна пред британския "Файненшъл таймс", че натискът, който най-вероятно ще доведе до реформи, ще дойде не от Брюксел, а от гражданите, бизнеса и останалите членове на ЕС. Това не е нищо друго освен призив към българския народ да се размърда, а не да чака друг да му свърши работата.
Що се отнася до другите страни в ЕС, които също са призовани да натиснат София, това ще стане може би чак след 10 години, когато ще се задейства новата система за гласуване с квалифицирано мнозинство. Тогава никоя страна няма да има право на вето и няма да може безнаказано да се измъква от критиките. България трябва да знае, че с влизането в действие на новия Договор за реформи (заместителя на евроконституцията) ще се признае правото на девет или повече държави да образуват група за засилено сътрудничество. Ще се образува ядро в ЕС от страни, които желаят ускорено сближаване, а другите ще останат в периферията. Подобни "тематични" ядра сега са еврозоната и Шенгенското пространство. За да кандидатства за тях, България ще трябва да покаже, че е годна да спазва общи правила. Това ще бъде нейното повторно влизане в ЕС. Поучен от опита си, Брюксел може би тогава ще си спомни, че силите му за натиск са най-големи преди, а не след приемането на кандидатката.
По липсата на коментари съдя, че всичко е казано. И аз нямам какво да добавя.












