Ако нещо лошо може да се случи в България, това е етнически или верски конфликт. С бедността свикнахме, със самозащитата се оправяме, но ако в тази страна избухне конфликт на етническа основа, положението ще стане нетърпимо. През последните години успяхме да се опазим от подобна национална трагедия. Формулата - всички турци в една партия, която участва във властта, очевидно се оказа добра за Балканите. Толкова добра, че наскоро и в Турция поискаха тя да се приложи спрямо кюрдското малцинство.
Както е тръгнало обаче, българската партийна напаст може да докара и тази беля до главите ни. Положението в Източните Родопи бързо започна да се радикализира. Като мътен порой се спуснаха кърджалийските политици връз населението.
В Кърджали се прави опит да се създаде широка християнска партийна коалиция, която да се противопостави на ДПС - това може би звучи крайно, но е вярно. Самият инициативен комитет, който смята да издигне единна българска кандидатура за кмет на общината и да подреди общинска листа, недвусмислено заяви, че целта му е "да се разбие най-после порочният монопол във властта и бизнеса на Догановите хора".
Ако приемем тезата, че Доган и неговите хора са само шайка разбойници, сигурно идеята за отпор срещу тях ще звучи разумно. От друга страна, ако се опрем на демокрацията - тези хора са избрани и срещу тях няма съдебно преследване, то нещата сигурно ще стоят по друг начин.
Тук обаче има и трета теза - да се сепарира отчетливо населението в
християнска и мюсюлманска партийна система,
е повече от вредно. Точно това се случва в Кърджали и то няма как да не завърши с лош край - най-малкото със сблъсъци между привържениците на двете крайности.
Виновни за подобен сценарий ще бъдат политиците - както от ДПС, така и от "Атака", БСП и цялото очертаващо се патриотично крило.
На базата на изборните резултати - близо 60 процента за кмета Азис и абсолютно мнозинство в "Белия кораб" (сградата на местната община), ДПС окупира цялата власт в Кърджали. Ако беше само това - здраве му кажи. Лошото е, че съветниците от ДПС допуснаха етническо напрежение в града. Комисия, назначена от кмета, реши улиците в градския квартал "Възрожденци" да не носят имена като "Дельо хайдутин" и "Сирма войвода". Защо? Защото имената на хайдутите дразнели мюсюлманското население. За турците от общината в Кърджали хайдутите ни са само и единствено разбойници, които едно време са клатили богоугодната власт на султана. По-голяма глупост, разбира се, трудно може да се измисли. Златоградчанинът Дельо е поборник срещу насилственото ислямизиране на Родопите. Ильо войвода е разбивал турските разбойнически чети, които плячкосвали манастири.
Какъв разбойник е Петко войвода?
Ако той е такъв, и приятелят му Гарибалди е такъв.
Нямам нищо против решението на кърджалийската общината да кръщава улици "Нури Адалъ", "Сабахатин Али", "Реджеб Кюпчу", "Кадрие Лятифова". Абсолютно правилно. Това са безспорни личности, които са допринесли доста за тази страна. Кюпчу написа: "Българийо, аз съм твой син и мои са твоите пътища". Не знам дали общинарите от ДПС могат да повторят това. А читалището в Кърджали се казва "Юмер Лютфи". И това е хубаво. Този човек е загинал при Драва през Втората световна война...
Но какво против борците за национално освобождение има общината край брега на Арда? Защо го правят?
Тъй като едно такова решение на общината в Кърджали няма как да не доведе до етническо противопоставяне, отговорът е очевиден - те го направиха точно заради това. За да капсулират още повече етническия вот - хватка, която се оказа печеливша на евроизборите преди месец. Никой от тях не помисли, че премахването на хайдутите от уличните табелки може да доведе и до подобни мисли: "А светец, военачалник или разбойник е Кърджа Али - човекът, чийто име носи този град? А разбойници ли са кърджалиите? И всъщност
този град така ли трябва да се казва...?"
Лошото е, че липсата на разум сред ДПС-лидерите в Кърджали не предизвика такъв сред лидерите на останалите български партии. Някои от тях - БСП, подкрепиха ветото върху войводите.
После червените и националистите родиха идеята за общ фронт срещу ДПС.
Както и да го гледаме - това е чист опит за капсулиране на християнския вот в Източните Родопи. Няма какво да се крие - тук не съществува друга визия освен кмет да бъде българин и ДПС да е далеч от властта. Това е директно продължение на идеята за сепариране на етносите. Тази идея ще се осъществи, защото има благодатна почва. Въпреки твърденията, че ДПС се отваря и за християнски електорат, тази партия е тотално капсулирана. От друга страна, имаме процъфтяващ български национализъм, който намери почва не само в "Атака". Патриотичната вълна се наблюдава отчетливо в почти всички по-големи партии. От трета страна - съществуват един куп местни организации на БСП и НДСВ, които не приемат коалицията с ДПС. В социалистическата партия тече ясен процес на
партийна децентрализация
и освен в Кърджали със сигурност ще има решения и на други местни структури за включване в анти-ДПС блокове.
ДПС с право е обвинявано, че е движение за правата и свободите на мюсюлманите, че няма други цели освен просперитета на един етнос. Това, което правят останалите партии в Кърджали, за съжаление е същото - те се затварят в рамките на един етнос. Как обединението на "Атака", БСП, земеделци и някои десни ще накара представителите на другите етноси в общината да го подкрепят? Никак. По една или друга причина големите български партии години наред отказват да привличат сериозна подкрепа в смесените райони. В ръководствата на партии като БСП и СДС винаги е имало по един турчин или ром - но само за цвят. Поради тази причина християнското ДПС в Кърджали може да направи само едно - да сервира отново управлението на общината в ръцете на Доган и после всички да се тръшкат защо той преяждал с власт.
По-умният ход е друг. Да се води активна кампания, която да попречи на ДПС да спечели кметските избори на първи тур, а подкрепата за анти-ДПС кандидат да се появи между двата тура. Тогава му е времето и мястото за подобни съюзи. Коалиции в общината обикновено се правят след изборите - когато се види коя партия колко струва.
А Доган има прекрасен начин за отговор на партийната атака - да издигне българин за кмет на Кърджали.
Други статии от автора -
http://petyotsekov.dir.bg
Петьо Цеков
Де ти да имахме толкова прозорливи политици, колкото замесник главни редактори.