Разгромените десни партии СДС и ДСБ ще имат последен шанс да се оттласнат от дъното. Този път наистина последен. Шансът са техните конференции, чиито решения ще предопределят бъдещето на двете партии. Форумите могат да се превърнат както в ново начало, така и в началото на края за сини и тъмносини.

Какво не трябва да направят седесари и костовисти? В никакъв случай не бива да произведат лоши новини. Не трябва да заформят поредните грозни лидерски боричкания. Не трябва да се обръщат назад към миналото, да се вторачват в пъповете си. Не трябва да преизберат старите си ръководства. Точно обратно - СДС и ДСБ трябва да излъчат положителни сигнали.

Да издигнат млади лица на мястото на старите муцуни

Провалените политици трябва да отидат в ъгъла, а не зад кулисите. Всички трябва да разберат, че комунизмът си отиде. А с него и антикомунизмът. Затова трябва да спрат да говорят за "кризата в десницата" и да потърсят новите цели, с които ще вървят напред. Безброй проблеми на работещите, активните, младите, кадърните хора, останали да живеят в собствената си държава, чакат своите решения. 70% от гласоподавателите пък чакат най-после отново да има за кого да дадат своя вот.

Дали обаче двата конгреса ще имат една цел? СДС със сигурност ще избере ново ръководство, но ключовият момент ще е фигурата на новия лидер. Той не трябва да е от старата генерация политици на прехода. Трябва да е млад и енергичен, но и не без политически опит. За да си избере такъв лидер синята партия, трябва всички фракции, крилца и перца да застанат зад него. Той пък трябва да съумее да балансира между тях, да не се опитва да мачка никого, да дава думата на всеки, но да знае кое да приеме и кое не. Затова в неговия екип трябва да влязат всички, които могат и искат да му помогнат с нещо.



Но не с думи, а с дела, знания и опит



Те пък трябва да направят това искрено, осъзнали, че такъв е единственият път напред.

ДСБ пък се кани да преизбере стария си лидер, но да освежи ръководството. Тук решението трябва да вземе Иван Костов. Ако реши, че е незаменим за партията си, ще продължи да се къпе в рехавата реститутска любов на столичните лелки. Ако прецени, че трябва да даде свобода на своите демократи, може и да ги направи по-силни. Разбира се, култът към личността му, на който се гради цялата партия, трябва да бъде задоволен и той трябва да остане носеща колона в нестабилната тъмносиня сграда.

Какви са най-големите проблеми и на двете партии? И на "Раковски", и на "Кърниградска" има твърде много хора, които смятат, че са изключително ценни. С основание или не безброй сини и тъмносини политици са преметнали като тежка тога заслугите си през годините на прехода и крачат гордо, сякаш още има кой да им ръкопляска. Малко хора в десницата осъзнават, че времето им е изтекло, че са се изчерпали и трябва да направят крачка назад или встрани.

Другият проблем са враговете. Една партия винаги има врагове, въпросът е как ще воюва с тях. Опонентите не трябва да са "нереформираните комунисти", а БСП с нейните противоречиви и неуверени крачки във властта, не "царят, който дойде, да си вземе имотите", а хилавите жълти министри, не "Доган с неговия обръч от фирми", а турската партия, която не е направила почти нищо за електората си. А да се громи нескончаемата генералска реч е събаряне на картонени кули. От другата страна на барикадата също трябва нова разстановка. Защото и в политиката, както и в живота истинските и ценни приятели са малко. Затова СДС и ДСБ не трябва



никога повече да влизат в разни формати,



да сядат на кръгли маси, да се вкарват в сложни формули, да влизат в нескончаеми преговори. Двете сини партии, в които все още има искрица живот, трябва да забравят за всякакви безплодни коалиции, да спрат да възкресяват някакви политически трупове, да не се опитват да си прибират обратно разни отломки от отминали времена. И в крайна сметка да си подадат ръка.

Всичко това трябва да стане на въпросните конференции.

А ето и един сценарий, ако нищо от това не се случи. Новият лидер на СДС - с две-три петилетки политика зад гърба си, започва в традиционен стил. За нула време всички врагове с партиен билет са разчистени, всички постове са разпределени между "нашите хора". СДС влиза в коалиция с 20-30 десни партии, с които се договарят за "общи действия". Тъкмо когато новият лидер е решил, че се е бетонирал на партийния връх, столът му започва да се клати. Всичко започва отначало и историята се повтаря.

Междувременно



ДСБ иска оставката на Румен Петков за 101-ви път,



но това знаменателно събитие не се отразява от нито една медия още от 51-вия път. Всички заговори на "комунистите" "ченгетата" и "олигархията" са изобличени. Въпреки това БНТ скандално отказва да излъчва пряко десетия вот на недоверие на кабинета. Изборите вече чукат на вратата. В безизходицата СДС и ДСБ триумфално и ритуално се сливат. На събитието всички членове и симпатизанти на двете партии успяват да запълнят зала 1 на НДК (без балкона). Социолозите със зор успяват да извадят рейтинга на общата формация извън статистическата грешка. В деня на вота не остава необрана нито една гъба. Със синята бюлетина гласува само един човек - лидерът на възродената дясна партия. Вотът му обаче е анулиран от ЦИК. Край. Завесата е спусната.