- Г-н Димитров, доволни ли сте, че в преговорите за добавката за стаж исканията на синдикатите надделяха?
- Не мисля, че са удовлетворени нечии искания. Това е плод на 2 г. диалог и взаимен компромис. Никога не сме заявявали, че сме готови т. нар. "клас" да отпадне, да изчезне или да влезе в заплатата. В този смисъл сме направили своите компромиси по отношение на преносимостта. Ясно е от наредбата при какви случаи се губи това доплащане - при тотална смяна на дейността и работодателя.
- Според работодателите обаче реална промяна няма.
- Не може да се твърди това, особено при преносимостта. Освен това доплащането вече има друг характер. То ще се дава за придобит трудов стаж и професионален опит. Предишното доплащане беше за продължителна работа и не зависеше какъв стаж имаш. До края на месеца предстои да решим със социалните партньори как точно ще се тълкува придобитият стаж. Но общото разбиране е, че това трябва да е реално приложен труд. Вторият момент в новото доплащане е професионалният опит. Старото доплащане не го отчиташе. Занапред ще се намери начин това да се измерва. Така че характерът на това доплащане, ако не е коренно различен, то поне е различен отпреди. Механизмът на изчисление е същият - всяка година ще носи поне 0.6%. За това беше и основният спор с работодателите. Разбира се, заявихме, че ако през следващите години има осезателно увеличение на заплатите, тогава бихме могли да мислим как да преструктурираме работната заплата и всички доплащания да намалеят като относителен дял.
- Защо точно периодът на майчинство и казарма няма да се зачита при изчисление на добавката?
- Моето мнение е, че наистина има известен резон, особено що се касае до военната служба. Подобен характер има и майчинството. Различните работодатели са на различно мнение. Ние искаме това доплащане да отчита реалния труд, но, естествено, може да има изключения. Ако обаче трябва да погледна чисто синдикално, разбира се, ще се опитаме да защитим това плащане и времето за майчинство да се признава като стаж.
- Очаквате ли ответен удар от бизнеса заради класа и в каква насока?
- Заради класовете стана доста дълъг и остър разговор в националния съвет за тристранно сътрудничество. Но да не забравяме какво получи бизнесът през последните 2 г . - корпоративният данък драстично е намален, осигуровките паднаха с 6%, не плащат болничен - само първия ден. Така че вече е нужен баланс и при този растеж на икономиката е дошло време и трудът да получи повече. Не виждам основания бизнесът да не изпълни своите ангажименти. Още повече че пазарът на труда не може да си позволи това. Вижда се, че заради дефицитните кадри бизнесът им вдига заплатите - независимо иска или не.
- Настоявате за 15% препоръчителен ръст на заплатите в частния сектор. Докъде сте готови да отстъпите?
- Това е минимален индекс. В зависимост от бранша на места може би ще се стигне и до 20-30%, на други увеличението ще остане 15%, а на места може да падне и под 15.
- Очаквате ли голям скок на осигурителните прагове?
- Ако говорим за сивите сектори, там праговете трябва да се удвоят и утроят. При всички положения този праг няма да е под минимума от 15%. Основната ни цел е да приближим минималните прагове към равнищата на минималните заплати.
Добавката за клас е много минимален процент от заплата, която би трябвало да получава рабоещия в България. В момента заплатите са средно около 10% от сумата, която реално би трябвало да бъдат, а останалите 90% се крадат от собственика - най-често дебеловрат демократ. Та тази добавака за клас сега е около 1% от общата сума, която би трябвало да получаваме, но демократите искат и нея да откраднат.
Прав е този от статията, че "при осезателен ръст на заплатите ....", но остава да уточни какво се разбира под осезателен ръст, аз бих нарекъл един ръст на заплатите в България осезателен, ако е не по-малък от 4-5 пъти, т.е. вместо да взимаме 10% от полагащата ни се заплата, да започнем да взимаме поне половината от изработеното.











