|
| Първата снимка на Валентина Сирополу, д-р Здравко Георгиев, Валентина Червеняшка, Снежана Димитрова и Нася Ненова. В средата е адвокат Христо Данов, който в края на март 2000 г. представлява президента Петър Стоянов на съдебното дело в Триполи. Данов е първото официално лице, което си позволява публично да разкаже за мъченията над медиците. |
13.02.1999 г. Българският консул е изпратен от Триполи в Бенгази.
15.02.1999 г. С нота МВнР иска официална информация за случая и списък на задържаните.
18.02.1999 г. Правителството предлага на президента да отзове посланика в Либия Кръстю Илов. В следващите 6 месеца България няма посланик в Либия.
18.02.1999 г. Либийските власти уведомяват българското посолство, че спрямо български лекари и сестри са предприети предохранителни мерки. Приложен е списък на 15 наши сънародници, част от които са освободени на 16.02.1999 г. Външният министър Надежда Михайлова командирова в Либия работна група, която да изясни случая.
07.03.1999 г. Либия уведомява с нота нашето МВнР, че 6 души са задържани по делото за заразяването на деца със СПИН в Бенгази.
20.04. 1999 г. Посолството в Триполи получава неофициална информация, че една от задържаните медсестри е опитала да се самоубие.
7.06. 1999 г. В МВнР е утвърден план за защита на интересите на задържаните в Либия български медици.
16.06. 1999 г. По своя инициатива зам. външният министър Марин Райков се среща в Претория с Муамар Кадафи, който определя случая като сложен.
1.02. 2000 г. Посолството в Триполи е уведомено, че са върнати паспортите на част от задържаните за кратко 23-ма медици, както и на Емил Узунов, съпруг на арестуваната Валя Червеняшка.
9.02. 1999 г. Посланик Людмил Спасов е уведомен, че 3 дни по-рано - на 7 февруари 2000 г., е започнал съдебен процес по наказателно дело 44/99 срещу шестимата български граждани. Основните обвинения са: извършване на действия на територията на Либия, водещи до безконтролно убиване на хора с цел покушение срещу сигурността на държавата. Има и обвинения за други по-леки престъпления - незаконна продажба на валута, производство на алкохол и др.
16.02. 2000 г. Надежда Михайлова информира за случая председателя на НС и ръководствата на парламентарните групи. Единодушно решават да мълчат пред медиите.
23.02. 2000 г. Президентът Петър Стоянов разговаря по телефона с Кадафи, който заявява, че не вярва българите да са извършили такива престъпления.
25-26.04.2001 г. На африканска конференция по проблемите на СПИН Кадафи заявява, че ЦРУ е създало в лабораториите си вируса на СПИН, а епидемията е един голям експеримент. Като доказателство той сочи трагедията в Бенгази, където близо 400 деца са били заразени от лекар и група медицински сестри, действали по нареждане на ЦРУ или МОСАД. Кадафи обещава процесът срещу тези лица да се превърне в световен по подобие на процеса срещу либийците за атентата над Локърби.
17. 02. 2002. Либийският народен съд отхвърля обвиненията за заговор срещу държавата.
3. 06. 2002. Първо заседание на Обвинителната камара в Бенгази, с което започва процедурата в гражданския съд.
17. 04. 2004 г. Кадафи призовава за отмяна на смъртното наказание в целия свят.
6. 06. 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъжда на разстрел петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж. Д-р Здравко Георгиев получава 4 г. затвор за валутни престъпления и е освободен същия ден.
27. 05. 2005 г. Президентът Георги Първанов пристига на двудневно посещение в Либия и разговаря повече от 3 часа с Кадафи.
7. 06. 2005 г. Криминалният съд в Триполи оправдава офицерите мъчители.
13. 07. 2005 г. ЕК отпуска 1 000 000 евро спешна помощ за Либия в борбата й с ХИВ епидемията.
25. 12. 2005 г. Върховният касационен съд на Либия връща делото срещу българките на Наказателен съд в Бенгази.
21. 01. 2006 г. Роднините на заразените деца искат по 10 млн. евро компенсация на всяко семейство.
19. 12. 2006 г. Наказателният съд в Триполи потвърждава смъртните присъди срещу медиците.
11. 07. 2007 г. Върховният съд окончателно потвърждава смъртните присъди.
17. 07. 2007 г. Смъртните присъди на българите са заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия, след като международният фонд "Бенгази" изплаща по 1 млн. долара компенсации на семейство.
24.07. 2007 г. Шестимата българи и палестинският лекар се завръщат в София.
|
| В началото на февруари 2002 г. медиците бяха извадени от затвора в Триполи и преместени под домашен арест в охранявана вила. Това се случи благодарение на активните контакти на тогавашния външен министър Соломон Паси със сина на Кадафи - Сейф ал Ислам. На снимката петима от медиците разговарят с представители на посолството. |
