Сенегал е страната, намираща се в най-западната част на Африка. А най-западната точка на Сенегал е столицата Дакар. Градът е около 2,5-милионен, ако се вярва на справочниците, и бързо расте. Решите ли да пътувате за там, трябва добре да знаете какво искате. Със сигурност ще намерите доста от африканската екзотика - а тя включва както неповторимото излъчване на хора, природа и пазари, така е привкуса на опасността. Е, не от лъвове и хипопотами, но от специфични местни болести. Например, задължително е да си направите ваксина срещу жълта треска, както и да си носите мощни репеленти срещу комарите - те могат да ви докарат някоя маларийка.

Също така не са препоръчителни сексуалните авантюри, въпреки че проституцията процъфтява в тази иначе ислямска страна. Носителите на СПИН са многобройни. Ако желаете стерилна чистота и уют, сте сбъркали дестинацията. Сенегал е все пак в Африка, тук всичко се прави на улицата или там, където сте пожелали - спане, готвене, разни други човешки нужди.

Е, има около 40 четиризвездни хотела в страната и един петзвезден - в самия Дакар. Можете да изберете петзвездния "Меридиен президент"; той е на 15 минути път с кола от летище "Сенгор" в Дакар и ще ви предложи лукс за около 140 евро стаята. Освен това цял набор други развлечения - стрелба с лък, голф, риболов, изискана кухня с френски готвачи.

Но всеки петзвезден хотел по света има горе-долу същото с леки вариации. Затова хотелът рядко е показателен за страната. Излезете ли на улицата, веднага разбирате - тук е много различно от Европа.

Първо, тротоарите и светофарите са неща, към които дакарските власти се отнасят с презрение. Такива придобивки почти няма, освен тук-там в центъра, епизодично, като плах опит, който са направили, за да покажат, че могат, но не са се убедили в нуждата от неговото продължаване и развитие. Второ, улицата обича хората и те я обичат. Като изключим домовете на богатите (тук има и такива), заградени с високи дувари и пазени от въоръжена охрана, другото е безкрайна тълпа. Която живее на улицата, вари си в тенджери нещо там, връзва си примерно, домашното животно (най-често козел!) за близкия баобаб, а на опърпания автомобил наблизо просва рогозка и продава батати или кокосови орехи.

Има и дворец, разбира се, президентски, има тук-там великолепни образци от типична колониална архитектура, има и модерни офис сгради или построени с помощта на Саудитска Арабия величествени джамии. Но главното са дюкяните и улицата, живееща и през нощта активен, безсънен живот.

Ако не ви се седи само в Дакар, можете да посетите с ферибота (най-добре е да направите това организирано) близкия остров Гори. Малкият остров е плътно застроен с относително здрави и хубави каменни колониални сгради, макар че днес на него живеят само потомци на робите, продавани някога оттук. Гори е бил една от трите най-важни точки в Западна Африка, откъдето са разпределяни милиони роби, попълващи нуждата от безплатна работна ръка в американските колонии на европейските държави. Експедиции са залавяли робите по крайбрежието и във вътрешността на континента и са ги карали на острова. Тук е ставало първичното разпределение - мъжете на една страна, оковани в железни вериги и букаи, младите момичета на друга страна, децата на трета страна, жените - на четвърта. Пъхали са ги в много тесни мазета, всяка група отделно. За господарите и търговците са били отредени проветриви и просторни стаи на втория етаж. После са ги продавали и съответно са товарели партиите на един или друг кораб. По пътя, често траещ няколко месеца, много от робите измирали.

Някои от живеещите на острова бели вземали млади момичета за слугини и любовници и ги освобождавали от плен. Всъщност техни потомци населяват днес малкия и пълен с трагична история къс земя. На острова има Музей на робите, както и паметник, подарен от Доминиканската република - една от многото страни в Америка, която дължи днешния си етнически състав на тази срамна търговия.

Сенегал всъщност е сред най-посещаваните страни в Западна Африка. Въпреки че се говорят много езици, главен е френският - поради дълго продължилия френски колониализъм. Можете по хотелите да се разберете и на английски, но най-добрият език е френският африкански франк. За едно евро дават около 660 африкански франка - горе-долу колкото струва бутилка минерална вода.

Много е важно откъде купувате - в хотела бутилката е 2000 франка, на улицата е 400. Водата от чешмата не бива да се пие, ако сте турист - силно рискувате.

Климатът е двусезонен - сух и дъждовен сезон. Но интересното за Сенегал, който все пак е съизмерим с България като територия - 196 192 кв. км, е голямото разнообразие. Докато на север е пустиня, на юг има много гори, има и четири големи реки.

90% от населението е с мюсюлманско вероизповедание, а 5 % са християни. Страната е бедна. Само в Дакар безработицата е около 50 %. Основните ресурси на Сенегал са повече от скромни - доходите идват главно от риболов, от туризъм, от производство на фъстъци и фосфати.

Трябва да кажем, че много от туристите в Сенегал идват заради риболова. Океанът край бреговете на страната е много богат с риба заради топлите екваториални течения и изобилието на планктон.

Най-удобни за риболов поради струпването на пасажи е времето от май до ноември. Можете да се насладите на улова от над 250 вида риба, между които риба-меч, баракуда, риба-тон. Случват се трофейни екземпляри от 100 и повече килограма, а когато става дума за марлин - и до над половин тон.

В Дакар и в туристическия блок Сали има няколко центъра по риболов, оборудвани съвременно. За любителите на подводния риболов Сенегал също предлага големи изкушения. Примерно на островите Син Салум можете цяла година на практика да отстрелвате риба с харпун между мангровата растителност.

Ако не сте фен на риболова, можете да се ориентирате към тенис, сърфинг или голф. А можете да посетите националния парк Ланго де-Барбарие, резерват за екзотични птици, или костенурчения резерват край Дакар, както и други местни забележителности.

Страната има трайно място в световната география и култура благодарение на известния си бивш президент-поет Леополд Седар Сенгор, развил теорията за креативността на "негритюда", и пръв президент на страната след получаване на нейната независимост през 1960 г. Друга нейна визитна картичка е, че Дакар е краен пункт в прочутото рали "Париж-Дакар".

Всъщност Сенегал си е Африка - чудат като целия пъстър континент. Дали всичко ще ви хареса не е сигурно, но че няма да го забравите никога, за това гарантирам.