Не намирам по-подходящо от Кортасаровото заглавие и за моето поведение, пък и за следващия опит за обяснение. Та може ли някой да облече в разумни доводи отказа си от трицифрената сума, която МОН така щедро обещава след има-няма месец-два?
Ще разкажа накратко за какво става дума, защото официална информация в сайта на министерството липсва. Във връзка с Модела за кариерно развитие на българския учител (публикуван през юни на министерската страница) е наредено във всяко българско училище и детска градина да се сформират комисии от учители, които да конкретизират критериите за оценяване на колегите си. На всеки един от работещите в училище ще бъдат присъдени определен брой точки. Според тях "отличниците" ще получат трицифрени суми, много добрите и добрите - двуцифрени. А трийсет процента от всеки педагогически екип задължително трябва да се нареди сред "тройкаджиите" и "двойкаджиите", т. е. да остане с празни ръце. Ако, водено от криворазбрано социално чувство и презрян стремеж към уравниловка, някое училище реши да се изхитри и да се опита да изкара всички отличници, то пари ще види през крив макарон. А ако откаже да участва в играта, то паричките му ще се разпределят между другите дисциплинирани и слушкащи чичковците от министерството училища. Същото ще сполети и онези, които са против диференцираното заплащане. Те трябва да попълнят специална декларация, чрез която да документират антиреформаторската си позиция. А това автоматично означава, че се отказват от сумата.
В нашия град, доколкото знам, непослушни училища не се намериха. Но в педагогическия екип, в който работя,
се намери един идиот...
Това бях аз. Искам веднага да изключа обяснимата за подобно решение вероятност да се окажа сред двойкаджиите. Аз съм горе-долу отличник - имам възможно най-високата професионална квалификация, учениците ми получават високи оценки на олимпиади и конкурсни изпити, а през отминалата учебна година получих национална награда... И не на последно място, ако това изобщо значи нещо, в Pomagalo.com съм оценена от учениците си с оценка 5.90... При все това се отказах.
Аз съм против т. нар. диференцирано заплащане в объркания и несправедлив вид, в който ни се предлага. И искам да разбия мита, че срещу него се обявяват само онези, на които "не им стиска" да бъдат оценявани. Против съм, защото чрез диференцираното заплащане несигурните в себе си (и без това имащи проблем с учениците) учители биват обречени да "излязат на сцената" с още по-ниска самооценка. Нима това е пътят, по който може да се помогне на онези, които възпитават и обучават децата ни да станат по-добри? Кариерният модел в този си вид ще засегне преди всичко младите (доколкото все още ги има), все още неуверените в себе си преподаватели в българското училище. Безотговорните, мързеливите, тарикатите обикновено съумяват да подплатят спокойствието си чрез солидни връзки в училищното ръководство и в комисиите, които ще ги оценяват. А наличието на подобни комисии (чието задължение отсега нататък ще бъде да дебнат колегите си дали навреме влизат в час, дали остават след работно време и дали вярно си сборуват отсъствията на класа в дневника) е другият фактор, който ме изправя срещу "реформата".
В последно време като че ли забравихме, че задачата на образованието и възпитанието е преди всичко да пробуди
(по думите на Юнг) "вътрешния човек",
който всеки от подрастващите носи у себе си; да допринесе за изграждането на цялостна личност. Плъзгаме се по външни неща: униформи, статистики, планове, отчети... Не високата култура и професионалната подготовка на учителите и не онова, което съумеят да вложат в съзнанието на своите ученици, е решаващо според тези критерии (за чието обсъждане само в нашето училище отделихме четири часа и за които тепърва ще се губи време). От значение е прегледното и точно описание на онова, което правиш, в материалната книга, в разпределението, в дневника... От значение е, ако предприемеш нещо, което е полезно за учениците ти, непременно да направиш така, че колегите ти и ръководството да те забележат... А всичко това отнема енергията, необходима ни за същественото... И създава атмосфера на показност, подозрителност, комплексарство, завист и обида в екипите, които би трябвало да образоват българските деца и да им помогнат да си изградят не само самочувствие, а и ценностна система...
Накрая, макар да съм идиот, си давам сметка, че диференциация сред учителите има. Но ако тя трябва да намери отражение във възнаграждението, нека можещите го докажат - да защитят квалификацията и професионализма си пред справедлива външна комисия за оценяване. От това самочувствието на останалите няма да пострада. Особено ако заплатите им са достойни за отговорната и натоварваща работа, която имат.
------
*Хулио Кортасар, "Всички огньове", Издателство "Христо Г. Данов", П. 1978 г.
**Марта Радева е учителка от гр. Провадия
Ама разбира се! Няма да влизаме в час навреме. Няма да пишем отсъствия. Няма да водим дневник. Няма да пишем бележки. Няма да имаме програма. Няма да пишем отчети и статистики.
Важното е да събудим вътрешния човек. Он веднъж да се събуди и до "всестранно развитата личност" е само една крачка.
Готино е да си уманитар, нъли?













